Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОДАВАЧИТЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЯ СА МАЛКО, ДЕЛАТА В СЪДА - МНОГО

В България липсват продавачи на изобретенията - смята председателят на Съюза на патентните специалисти Емил Бенатов - затова споровете се изместват в съда.


Делата правят впечатление с разнообразието на казуси - от недоволни изобретатели, заради размера на хонорара, до претенции за преждеползване, когато някой пръв е регистрирал търговска марка, а друг я използва, за да си пълни джоба.


Нерядко битките се пренасят в други държави. Например в Русия и в страните от ОНД е доста модерно да се крадат запазените марки на цигарите Стюардеса и Ту - 134. Известни са и проблемите на Астика в Щатите. По времето, когато хасковският завод изнасяше там бира, колкото 11-ата в света пивоварна Кроненбург, дистрибутор се опитал да ни преметне, регистрирайки марката като своя. След четири години протакане на съдебните дела (американецът, изглежда, се е надявал, че рано или късно ще ни свършат парите), победил хасковският завод. В Англия друг Остап Бендер ни поискал 100 хил. лири, за да си откупим марката Астика.


Апортните вноски също са чест обект на спорове в съда. Според Търговския закон в капитала на едно дружество могат да се внесат не само пари, имоти, машини и съоръжения, но и нематериални активи - търговски марки, патенти, които имат определена цена заради правата върху тях. Така покрай приватизацията възникна професията на оценителите на нематериални активи.


По времето на социализма индустриалната собственост се доказваше с авторско свидетелство. За автор се признаваше изобретателят, а държавата бе собственик на труда му. Всеки можеше да внедри изобретението, стига да плати на авторите 6 на сто от икономическия ефект и още толкова на държавата. С идването на пазарното стопанство се извърши един вид реституция - авторските свидетелства бяха трансформирани в патенти, стига изобретателят да си потърси правата в определения срок. А срещу скромната сума от 1600 лв. бе извършена и приватизация за превръщането на авторското свидетелство в патент при непотърсени от никого права. В резултат съдът бе залят с лавина от дела.


Покрай усилията за оцеляване през 1993-1995 г. много предприятия пропуснаха възможността да превърнат авторските свидетелства на вече внедрени изобретения в патенти. Вакуумът бе запълнен от всевъзможни хитреци, които се възползват от ситуацията и после без свян, размахвайки патента, поискаха да се спрат цели производства. Заводите, според здравината на нервите на директорите и умението на юристите, противодействаха различно - шоколадовият завод Малчика и новият му собственик след приватизацията Нестле все още се съдят за технологията на аерошоколада; текстилният завод в Ямбол умилостиви изобретателя на инсталация за преработка на текстилни отпадъци с лицензионни вноски; производителят на перилни препарати Верила пък въобще отказа да преговаря, оправдавайки се, че не работят по патентованите рецептури.


Хитро се възползва от ситуацията Първа частна банка, която трансформирала 500 авторски свидетелства в патенти. Но когато фалира, не се намери синдик да се сети, че това са пари и си струва срокът на патентите да бъде продължен.


Процедурата по защитата на търговските марки, за разлика от останалото ни съдопроизводство, е учудващо бърза: плащаш 300 хил лв., до 10 дни патентното ведомство прави внезапна проверка на нарушителя, стоката се запечатва и ако няма обжалване - се конфискува и унищожава. Така съвсем наскоро изгорял с 600 хил. чифта мъжки обувки турски гражданин, който ги регистрирал в Турция като Филан. Но в България оригиналната италианска фирма вече е броила пари, за да си пази марката. А защитата е само върху територията, за която е платено.


У нас казусите по индустриална собственост се поверяват на съставите на Софийския градски съд и колкото и парадоксално да звучи, има само двама съдии със специализирано патентно образование. В този смисъл е очевидна ползата от първия симпозиум за съдопроизводството в областта на закрилата на индустриалната собственост, който ще се състои на 22 и 23 октомври. Организатори са Софийския градски съд и Съюза на патентните специалисти в България със съдействието на германската организация по лицензиране. Той обаче едва ли ще реши другия основен проблем - липсата на средства.


Обикновено нито предприятията, още по-малко пък изобретателите разполагат с няколко хиляди долара за продължителните процедури. За деветте месеца на годината в националното патентно ведомство са подадени само 17 заявки за узаконяване на български изобретения в други страни. До 1990 година държавата е защитавала годишно над 500 патента и търговски марки. За сравнение най-скъпата марка в света е за Страната на Марлборо - 120 млрд. щ. долара, Кока Кола е оценена за 80 млрд. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във