Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОДАЖБАТА НА НЕФТОХИМ ОТНОВО Е НА ДНЕВЕН РЕД

Най-голямата рафинерия на Балканите - Нефтохим, отново е на дневен ред сред приватизаторите. В момента най-често спряганият купувач на Нефтохим е ЛУКойл. Най-голямата частна руска петролна компания Step by step (Стъпка по стъпка) се настанява на Балканския регион. Представители на ЛУКойл се срещнаха и с вицепремиера Евгений Бакърджиев по време на посещението в Русия от миналата седмица и потвърдиха положителните си намерения към Нефтохим. Руският петролен гигант бележи видимо присъствие и в останалите страни от Балканския регион. ЛУКойл купи рафинерията в Румъния, но не крие апетита си към рафинериите в Сърбия и Македония.


През изминалата седмица представители на Артур Андерсън, посредник по приватизацията на Нефтохим, съобщиха, че на 3 септември ще бъде готов диагностичният доклад за състоянието на рафинерията. Оптимистичният вариант предвижда 51% от капитала на Нефтохим да бъдат продадени до края на годината, а в условията на договора като краен срок е записана датата 18 февруари 1999 година. Забързаността на консултантите е обяснима при положение, че ако при сегашната конюнктура рафинерията не се продаде до края на 1998 г., през следващата година тя няма да може да продаде нито един литър гориво. Аргументите на вносителите на нефтени продукти в случая са, че цените на вносните горива и в момента са по-ниски от тези на Нефтохим. При последната визита на мисията на МВФ правителството обеща да премахне митата върху вносните горива още през тази година, които в момента са между 15 и 25 процента. Това ще нанесе поредния удар върху предприятието, свикнало да се облагодетелства от държавния протекционизъм.


Именно към Роснефт са най-големи дълговете на Нефтохим. От своя страна Нефтохим и Роснефт притежават по 50% от Росбулнефт, който има стабилни позиции на нашия пазар.


Твърди се, че потенциалният купувач на рафинерията със сигурност ще бъде руска фирма. Като аргумент се сочи фактът, че инсталациите в Нефтохим са приспособени да преработват само руски, иракски и ирански нефт. Арабският нефт обаче е с по-големи разходи, тъй като транспортирането му обикновено отнема две седмици, докато руският пристига от Одеса за около 24 часа и за два дни от Новосибирск до Бургас.


Не е изключено на търга за Нефтохим да не се яви сериозен купувач, особено след като се разбра, че Нефтохим е изгубил от началото на годината половината от пазарния си дял. Вероятно продажбата на бургаската рафинерия (подобно на предприятията от ВПК) ще бъде решена на високо правителствено ниво. Сделката е от стратегическо значение както за България, така и за дистрибуторите на нефтени горива, настанили се на Балканския регион, но, кой знае защо, се твърди, че интересите ще наклонят в полза на дистрибуторите.


Приватизацията на единствения нефтопреработвателен гигант у нас все пак остава апетитна хапка, което е логично на фона на повишена загриженост на правителството за бъдещето на рафинерията. Това изглежда нормално явление, при положение че Нефтохим осигурява 14% от брутния вътрешен продукт на страната. Само за първото шестмесечие на тази година рафинерията е платила 163 млрд. лв. акцизи, 30 млрд. лв. екотакси и 36 млрд. лв. пътни такси.


Според международните стандарти рафинерия, която може да преработва по 8 млн. т нефт годишно, каквато е Нефтохим, струва не по-малко от 800 млн. щ. долара. Това обаче звучи повече от оптимистично на фона на 30-годишното оборудване на рафинерията.


Приватизацията на Нефтохим не изключва повторение на сделката Химко независимо че неотдавна в медийното пространство се заговори, че консултантът по продажбата Артур Андерсън очаквал първоначалната цена на рафинерията да бъде 140 млн. щ. долара. Но г-н Пол Ратбоун, ръководител на проекта за Артур Андерсън, съобщи, че подобна информация не е оповестявана, и не се ангажира с конкретна сума. Основен фактор при определяне на приватизационната цена според тях ще бъде пазарният дял на рафинерията.


Не трябва да се подценява и фактът, че Нефтохим е в списъка за целева приватизация, т.е. приходите от продажбата му ще влязат директно в бюджета. Загрижеността на премиера Иван Костов за бъдещето на рафинерията е напълно обяснимо, като се знае, че до края на годината правителството трябва да изпълни изискванията на МВФ и да събере близо 300 млн. щ. долара приходи от целева приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във