Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРОДАДОХА НА БТК - КОМЕДИЯ ОТ ГРЕШКИ

Министър Славински обяви, че сделката е на финалната права.

Премиерът Иван Костов хвърли врелия картоф БТК в скута на народните представители. След срещата на министър-председателя с главния изпълнителен директор на ОТЕ Георгиос Симионидис и с вицепрезидента на Кей Пи Ен Мартен Петерс, проведена в петък (17 март), министърът на транспорта и съобщенията Антоний Славински обяви, че сделката ще бъде изпратена за одобрение от Народното събрание. Бе заявено и че почти всички различия са преодолени. Но зад тази обща констатация не става ясно как са решени различните проблеми, които не са малко. Депутатите ще почесват чела пред много пунктове от договора, докато го обсъждат.


Неизгладен остава спорът по исканията на консорциума за промени в законодателството и по договора за гаранции и неустойки. Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов пък вече неколкократно заяви, че ръководената от него институция най-вероятно няма да разреши продажбата. По същия начин, според него, ще се произнесе и европейската антимонополна комисия в Брюксел. Запознати с нейната практика твърдят, че процедурата там ще отнеме минимум

три месеца

Вероятно премиерът Костов предпочете да прати сделката в парламента, защото в последните седмици купувачите заплашват, че ще съдят правителството, ако то отхвърли офертата им. Основание за това им давал предварителния протокол, подписан миналата година от бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Според мениджърите на Кей Пи Ен и ОТЕ протоколът имал характер на договор. Според български прависти логиката на такова твърдение е доста спорна, защото текстът фиксира вече съгласувани пунктове, но по никакъв начин не задължава правителството да продаде БТК на консорциума. Освен това самият консорциум наистина не е регистриран. Осведомени източници твърдят, че купувачите искали да осъществят покупката чрез две дружества: едното - купувач на БТК, което да се регистрира в офшорната зона Кипър (60% собственост на ОТЕ и 40% на Кей Пи Ен) и другото, което да приеме лиценза за втори GSM-оператор и да се регистрира в друга офшорна зона - Холандските Антили (60% собственост на Кей Пи Ен и 40% на ОТЕ). Подобни регистрации дават възможност безпрепятствено

да се изнасят печалбите

реализирани у нас. Практиката на гръцката ОТЕ в Румъния е показателен пример в това отношение - международният трафик на Ромтелеком минава през Гърция и така печалбата остава там.


Друг проблем между продавачите и купувачите е фактът, че консорциумът досега не е подновил (това трябваше да стане през декември миналата година) банковата си гаранция от 1 млн. щ. долара, която ще остане за покриване на разходите на държавните институции, ако сделката не бъде сключена. Липсата на тази гаранция прави неясно правното основание, на което в момента преговорите продължават.


Препъникамък е и възможността

сделката да бъде атакувана

в българската и в европейската комисия за защита на конкуренцията от заинтересовани фирми. Мотивът им ще бъдат разширените спрямо монополни права които се дават на БТК и на новия мобилен оператор. Още от проектодоговора личи, че операторът на втори GSM ще има сериозни предимства например пред Мобилтел. Държавата гарантира, че десет години няма да иска от новия GSM-оператор допълнителни лицензи. Той получава и гаранции, че ако кабелен оператор иска да осъществи международни връзки чрез сателит, ще трябва да използва мрежата на втория GSM-оператор. Освен това през следващите пет години операторите на кабелни, радио- и телевизионни мрежи няма да имат право да осъществяват двупосочни далекосъобщения, с изключение на видеосигнал по заявка и сигнално-охранителни системи. За същия срок няма да се издават разрешения за извършване на пренос на глас по ИНТЕРНЕТ (телефонни разговори с помощта на глобалната мрежа). За срок от десет години след сключването на договора лицензионните такси на втория GSM не трябва да надвишават 1.3% от брутните годишни приходи на оператора. Тези условия явно поставят двете GSM-мрежи в неравностойно положение и то със сигурност ще бъде атакувано в Комисията за защита на конкуренцията.


Според запознати в Договора за обезщетение е останала възможността държавата ни да дължи неустойки както при промяна на законодателството, така и при

съдебни решения

които не са в полза на купувача. В такива случаи държавата може многократно да бъде принудена да плаща по 20 млн. щ. долара.


И тези права могат да бъдат атакувани - от гледна точка на задълженията, поети към Европейският съюз (ЕС) и към Световната търговска организация (СТО).


Напълно неприемливо за нашите парламентаристи сигурно ще бъде искането на купувачите всякакви преговори на нашата страна с ЕС, СТО или с НАТО, свързани с далекосъобщенията, да бъдат предварително консултирани с консорциума ОТЕ/KPN.


Засегнати дружества могат да атакуват сделки и на основание на чл.1, ал.3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. В него е дадена дефиниция на правния термин приватизация. Според текста приватизация има, когато се продава държавна или общинска собственост на физическо или юридическо лице, в чийто капитал държавното участие е под 50 процента. В случая купувачите на БТК влизат в противоречие с тази разпоредба. Гръцката ОТЕ е преобладаващо държавна, а тя ще притежава 60% от дружеството, което трябва да купи БТК.


Решенията за увеличение на капитала според проектодоговора ще се приемат с две трети от гласовете на общото събрание на акционерите. За се утвърди подобно решение ще се иска и одобрението на държавата, ако нейният дял в този момент не е по-малък от 10 процента. Той обаче ще стане около 4%, след като се осъществи планираното увеличение на капитала на БТК със 150 млн. щ. долара. Според експерти от бранша тези пари няма да бъдат достатъчни нито за цифровизацията на мрежите в големите градове, нито на междуселищните връзки. Вероятно когато обсъждат сделката, депутатите ще преглътнат трудно и исканата от купувачите заплата на четиримата техни мениджъри - общо 5 млн. евро годишно.


Трудно обяснима е и логиката на предлаганото от купувачите решение

дивидентът за миналата година

да бъде 30 млн. лв., а останалите 70 млн. лв. да останат в дружеството. Нормалната логика е собственикът на БТК - българската държава, да получи цялата печалба за миналата година, тъй като компанията си бе изцяло държавна.


Въпреки уверенията, че проблемите със защитата на националната сигурност в телекомуникационната ни компания са решени, според запознатите с хода на преговорите това не е съвсем така. Купувачите все още настоявали за пълен достъп до секретния отдел на БТК, което се коментира като нарушаване на суверенитета на държавата.


На фона на всички изброени подводни камъни Иван Костов е избрал спасителен за себе си маршрут, за да прекрати продължилите 13 месеца преговори.


Но и провалянето на сделката е лош изход. Новата процедура ще се забави поне с шест месеца поради необходимостта да се актуализира оценката на БТК. Сегашната е съставена на основа на информация за БТК от 1997 година. Ще се подават оферти, отново ще има преговори и това може да отложи приватизацията на БТК чак до началото на следващата година.


А желаещи има - готовност да участват във втория кръг са обявили Дойче Телеком и консорциумът, създаден от Лоджик Инвест. В писмо до премиера Иван Костов неговият шеф Ескандер Малеки споменал цена от 617 млн. щ. долара. Както показва обаче досегашната практика важно значение за изхода на подобна сделка има не само цената, но и степента на либерализация на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във