Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИЗРАЦИТЕ В ПЛАМА ОЖИВЯВАТ

Плевенската рафинерия заприлича на средновековен замък, из чиито галерии бродят неспокойните призраци на някогашните му могъщи владетели. А ледените им ръце са готови да стиснат за гърлото всеки, който се опита да се настани в него.


Факт е, че нито един от последните собственици на рафинерията не успя да се порадва на новата си крепост, макар и за кратко. Така бе с Евроенерджи холдинг на Атанас Коларов, Иван Михайлов и Васил Генчев, който притежаваше Плама от септември 1996 до юли 1998 година. Същото се случва в момента и с наследника му Плама холдинг. Проблемите са едни и същи - кредитори и съдебни искове, хватките на недоволните също - блокиране на имущество, което е заложено като обезпечение... Причината за всичко това, както от години пише в.БАНКЕРЪ, е сложната паяжина от финансови операции, която от 1992-а до септември 1996-а оплете рафинерията в необятна мрежа от задължения.


През миналата седмица

съдът най-сетне регистрира Плама

под името Нова Плама, но дълговете й си останаха все така огромни - 239 млн. нови лева (239 млрд. стари), а междувременно кредиторите й не намаляха с нито един. Но най-атрактивните сред тях безспорно са навързаните на една нишка - фалиралата МИНЕРАЛБАНК, фирмите на Евроенерджи холдинг, Хърсев и Ко и австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк. Смисълът да се проследи именно тази верига не е само в конфликта между кредитора Централ Вексел и кредитополучателите Плама холдинг - Рексойл, взели от австрийската банка заем от 8 млн. щ. долара. Още повече, че той се изостри допълнително, след като австрийската банка възложи на Емил Хърсев, управляващ съдружник на Хърсев и Ко, ръководството на едно от дъщерните дружества на Плама холдинг и длъжник на Централ Вексел - Рексойл. По-важното е, че сега се задава

още по-мащабен скандал

с част от споменатите действащи лица и с втора австрийска банка. Както научи в.БАНКЕРЪ, Пер-Кристиян Нордтоме - адвокатът на Плама холдинг, е изпратил писмо до унгарското Министерство на финансите (на това място си струва да напомним, че Националната банка на Унгария е собственик на базираната в Австрия Централ Вексел унд Кредит Банк). В него адвокатът уведомява министерството, че австрийската Арбайтс унд Виртшафтсбанк предлага от името на Централ Вексел продукти на Плама, които обаче не са собственост на Рексойл, а са част от българския държавен резерв. Именно затова Пер-Кристиян Нордтоме предупреждава, че може да се стигне и до дипломатически скандал.


При това положение разривът между сегашните собственици на рафинерията и новия управител - Емил Хърсев, на едно от дружествата им - Рексойл, очевидно ще се задълбочи. Но топлите чувства между тях не са от вчера.


В миналото сме имали случаи, в които служители на Централ Вексел Банк или нейни консултанти невинаги са си държали устата затворена. През януари 1999 г. аз лично изпратих писмо на управлението на банката и поисках г-н Хърсев да бъде отстранен от всичко, което има нещо общо с Плама, тъй като има прекалено голяма уста, съобщи за БАНКЕРЪ адвокатът на Плама холдинг Пер-Кристиян Нордтоме.


Всъщност историята с дълга от 8 млн. щ. долара на Плама холдинг и Рексойл към Централ Вексел е достатъчно болезнена тема за собствениците на Нова Плама. Но намесата на Емил Хърсев в нея наля допълнително масло в огъня.


Наистина двете фирми са получили заема от 8 млн. щ. долара. Вярно е също, че главницата по него е трябвало да бъде издължена през декември 1999 г., но това не е сторено.


Но Рексойл и Плама холдинг са имали основание да смятат, че дългът им ще бъде разсрочен. Защото, както в.БАНКЕРЪ научи, освен договора за кредит от 8 млн. щ. долара двете фирми са подписали с австрийската банка на 9 декември 1998 г. и споразумение за

такса за успех

Твърди се, че то става факт по настояване на шефовете на Централ Вексел. Те изтъкнали мотива, че до момента австрийската банка е понесла значителни загуби от взаимоотношенията си с плевенската рафинерия, с Евроенерджи холдинг и с неговите дъщерни фирми. Затова като условие за отпускане на заема от 8 млн. щ. долара австрийците настояли Плама холдинг и Рексойл да им плащат такса за успех. Годишната вноска, която двете фирми трябва да превеждат на Централ Вексел, се изчислява на базата на преработения от Плама суров петрол. Според някои експерти това прави около 1.3 млн. щ. долара годишно. Споразумението (а не кредитният договор!) в случая се смята за изпълнено, когато общата сума на направените вноски по него достигне 7 млн. щ. долара. А това определено не може да стане за една година. Именно по тази причина Плама холдинг и Рексойл са разчитали, че австрийският им кредитор всяка следваща година ще подновява отпуснатия кредит от 8 млн. щ. долара и това ще продължи, докато сумите, платени по споразумението за такса за успех, не достигнат предвидените 7 млн. щ. долара.


Но, изглежда, съществува и още един интересен договор - за

цесия между Хърсев и Ко и Централ Вексел

Разполагам с копие от споразумение между г-н Хърсев и Централ Вексел Банк, съобщи Пер-Кристиян Нордтоме. - В това споразумение (въпреки че не е подписано) се казва, че като компенсация за това, че Хърсев е прехвърлил вземанията си от Евроенерджи холдинг на австрийската банка, тя трябва да му изплати 1 млн. щ. долара. Споразумението ясно показва, че Хърсев има личен интерес в цялата операция и следователно го прави неподходящ за работата, която извършва сега (б.а. - управител на Рексойл).


Вестник БАНКЕРЪ научи, че с писмо от началото на декември 1999 г. Евроенерджи холдинг уведомява Хърсев и Ко и Централ Вексел, че няма нищо против сключването на подобно цесионно споразумение между тях. Поне според проекта за него австрийската банка трябва да плати на Хърсев за прехвърлените й вземания от Евроенерджи холдинг. Парите пък ще дойдат от таксата за успех, която Плама холдинг се е ангажирала да плати на банката. Ако по споразумението за такса за успех не постъпят пари, Централ Вексел ще плати на Хърсев и Ко от средствата, които събере от Плама холдинг или от фирми, свързани с това дружество. Вероятно става дума за 8-те млн. щ. долара, които Плама холдинг и Рексойл трябва да върнат на австрийския кредитор.


Сегашният договор за цесия обаче е по-скоро

отглас от старите взаимоотношения

между Централ Вексел, Евроенерджи холдинг, Хърсев и Ко, МИНЕРАЛБАНК и плевенската рафинерия.


На 26 юни 1995 г. МИНЕРАЛБАНК отпуска на Евроенерджи Ойл сконтов кредит за 7 млн. щ. долара. Предмет на договора са седем записа на заповед, издадени от Евроенерджи Ойл в полза на българската банка кредитор. Парите са преведени в Централ Вексел и с тях се осигурява покритие на кредитна линия за внос на суров петрол от българското дружество. Петролът пък бил предназначен за Нефтохим АД. По-любопитното обаче е, че в писмото от 20 май 1995 г., с което се искат седемте милиона щ. долара, е посочено, че освен със записи на заповед, издадени от Евроенерджи Ойл, финансирането на доставките на петрол ще бъде обезпечено и с гаранции, издадени от Хърсев и Ко.


Според Пер-Кристиян Нордтоме сега този дълг тежи върху собственика на плевенската рафинерия Нова Плама.


Научихме, че заемът от 7 млн. щ. долара, отпуснат на Евроенерджи Ойл от МИНЕРАЛБАНК, за който синдиците и съдиите неправилно казват, че Нова Плама носи отговорност, е бил отпуснат, за да се даде възможност на Евроенерджи Ойл да осигури суров петрол за Нефтохим, а не за Плама. Това е една сделка, дирижирана от Централ Вексел Банк, заяви за БАНКЕРЪ Нордтоме. - Синдиците на рафинерията и съдиите неправилно са позволили този дълг да се превърне в допълнителен товар за Нова Плама. Смятаме, че това е сериозен удар срещу целостта на Нова Плама и срещу нейните добронамерени кредитори, сред които са българската държава, плевенската община и работниците, коментира адвокатът на Плама холдинг.


Освен това Пер-Кристиян Нордтоме смята, че

вземанията на Евроенерджи холдинг от Плама

за 20 млн. нови лева абсолютно неправомерно са прехвърлени в полза на МИНЕРАЛБАНК. Те са били приети от синдиците на рафинерията, с което задълженията й към банката са нараснали до 28 млн. нови лева.


Всички, които са подписали споразумението за уреждане на дълговете на Плама АД на 26 октомври 1998 г., отлично знаят, че т.нар. иск от Евроенерджи холдинг към рафинерията за 20 млн. лв. е невалиден от 18 декември 1998 г. - подчерта Нордтоме. И допълни: Как може този иск да се възроди през април 1999 г. и да бъде приет от съдиите и как може това вземане накрая да премине в ръцете на МИНЕРАЛБАНК, не е трудно да се разбере. Поискахме съвет по този въпрос от български адвокат и той полу на шега ни информира, че в българския банков сектор не е голямо чудо мъртъв запис на заповед да излезе от гроба и да оживее.


Интересно още на какви ли чудеса около плевенската рафинерия предстои да се нагледаме. А ако унгарският парламент реши да публикува доклада на подкомисията, която прави анкета по операциите на Централ Вексел унд Кредит Банк, наистина и у нас може да се случи чудо невидено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във