Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИВЛИЧАНЕТО НА ЛИБИЯ

В Съединените щати спорят за външната политика и мненията са разделени по отношение на средството за успешно лидерство в международните отношения. Вечният въпрос за тоягата или моркова се задава на висок глас. Веднъж заради предстоящите президентски избори, защото няма как външната политика да не играе водеща роля в тях, и втори път заради войната срещу международния тероризъм, станал основата на външнополитическата стратегия на администрацията на Джордж Буш. Две книги най-добре илюстрират разногласията за подхода във външната политика на свръхсилата. Едната е на Ричард Пърл и Дейвид Фръм и се казва Краят на злото - как да бъде спечелена войната с тероризма. Другата е Мека сила - средство за успех в световната политика на Джоузеф Най. Ричард Пърл е интелектуалният гуру на неоконсерваторите и признава най-вече тоягата, докато Джоузеф Най залага повече на моркова като форма на реална мощ. Книгите за международна политика бързо остаряват, но тези две със сигурност дълго време ще бъдат показателни за моментната снимка на американската външна политика. Вечният въпрос за моркова и тоягата очевидно има различни отговори, защото те зависят от обстоятелственото пояснение за място. Иракският случай онагледи тоягата, чиито последици предизвикаха моркова в либийския му вариант. Без войната в Ирак едва ли би станало възможно състоянието на мир с Либия. Ако има положителен ефект от тази война, той е най-ясно изразен във всичко, което се случи с Либия и нейните отношения със Запада. Близо една година след сгромолясването на Саддамовия райх Ирак е в тежко положение и далеч от желаното стабилизиране. И тероризмът не изглежда да си е взел или има намерение да си взема почивка. Либия, която в продължение на десетилетия бе нещо като постоянно присъствие в списъка на терористичните държави, обаче доброволно се отказа от програмите си за ядрени оръжия и се вписа добре в теорията за меката сила, която според Най е форма на реална мощ и чрез нея можеш да вземеш желаното чрез привличане, а не чрез принуда. Въпреки първоначалния скептицизъм привличането на Либия отиде твърде далеч и вече може да се направи изводът, че е постигнало добри резултати. Едва в края на миналата година стана ясно, че в продължение на девет месеца в триъгълника между Съединените щати, Великобритания и Либия се е водила дискретна дипломация. С представители на Триполи е имало една серия от необичайни срещи, на които разговорите са стигали чак до най-чувствителната тема за Ал Кайда(в. БАНКЕРЪ, брой 52, 27.12.2003 г.). Още тогава бе констатирано, че Либия е схванала, че отказът от опасното словосъчетание тероризъм плюс ядрени оръжия и отварянето на много режими към международната общност ще бъде основно изискване за нормални отношения. По-късно процесът бе продължен, след като Белият дом отмени 23-годишната забрана за пътуване на американски граждани в Либия и по този начин отвори пътя на петролните фирми за преговори с Джамахирията. Първият американец, който се възползва от махането на забраната, въведена по времето на Роналд Рейгън, бе Джеси Джексън, борецът за граждански права, който определи Либия като ключова страна в зоната между Близкия изток и Африка. По-късно го последва група американски конгресмени, водени от Кърт Уелдън. В Либия пристигна и правозащитната организация Амнести интернешънъл. Едва сега пред арабския вестник Ал Хаят синът на либийския ръководител Сейф ал Ислам публично разкри причините, поради които Либия се отказа от ядрената си програма. Първата е обещанието на западните страни за политически, икономически, военни и културни предимства. Втората е, че проблемите със Запада бяха заплаха за нас. И третата, най-важната според Сейф ал Ислам, звучи така: Ние разработвахме оръжия, за да се готвим за битка с врага (Израел). Впоследствие си дадохме сметка, че палестинците постигнаха за пет години преговори много повече, отколкото за петдесет години въоръжена борба постигнаха Бейрут, Тунис и Аман.Тези дни пък в Триполи беше най-високопоставеният американски служител от тридесет години насам. Уилям Бърнс, който е помощник-държавен секретар по близкоизточните въпроси, изненадващо и без предварително съобщение се срещна с либийския лидер Муамар Кадафи и му предаде лично писмо от американския президент Джордж Буш. Посещението на толкова високопоставен американски служител е доказателство за това, че маршрутът на пътната карта за отношенията с Либия се спазва. Очакванията за следващата спирка по този маршрут е да бъде отменянето на заповедта, която ограничава американските транзакции в Либия. Но най-сериозното доказателство, че страницата на най-тежкото недоверие между Либия и Запада може да бъде затворена, даде посещението на британския премиер Тони Блеър в Триполи. Точно Блеър и неговото правителство правят едни от най-големите усилия за преодоляване на международната изолация на Либия. Особено знаменателен е фактът, че Тони Блеър стана първият британски премиер, който посещава Либия след Уинстън Чърчил преди 60 години, независимо че бе подложен на ожесточена критика у дома. Чърчил между впрочем е бил в Либия през 1943-а, когато страната е била окупирана от Италия. Отношенията между Лондон и Триполи бяха особено натоварени от атентата над Локърби през 1988 г., при който загинаха 270 невинни хора, от тесните контакти на Либия с ИРА и от убийството на полицайката Ивон Флечър. Само поради тези причини разговорите между Блеър и Кадафи в Триполи могат да бъдат спокойно наречени исторически - най-малкото защото и от двете страни е необходима много воля за компромис с миналото, за да има изобщо разговор. Един кратък диалог между двамата бе предаден от телеграфните агенции така: Чудесно е, че най-накрая съм тук след толкова месеци, казал Блеър. Изглеждате добре, все така млад, отговорил на английски Муамар Кадафи. И Блеър, и Кадафи се срещнаха веднага по темата Ал Кайда. Либийският лидер Муамар Кадафи споделя каузата на борбата срещу Ал Кайда... Кадафи признава обща кауза с нас в борбата срещу Ал Кайда, екстремизма и тероризма, който заплашва не само западния, но и арабския свят, каза Блеър. Малко преди това либийският външен министър Шалкам заяви: Ние сме се съюзили срещу това движение. За нас те са истинска пречка за прогреса, сигурността, жените, всъщност срещу всякаква промяна в нашия район. Преди историческото ръкостискане и преди Блеър и Кадафи да се разберат, че ще гледат напред, без да забравят миналото, Роял Дъч Шел груп обяви, че е сключила с либийската Национална петролна корпорация предварително споразумение за разработване на газовите ресурси на страната. Сделката е на стойност 200 млн. долара, с потенциал да достигне 1 млрд. долара.След британския премиер Тони Блеър на посещение в Триполи се очаква и френският президент Жак Ширак. Либия очевидно е поела сериозно курс на отваряне към Запада и това е може би най-положителният ефект от войната в Ирак. В това отваряне има много голям български принос. Точно България бе страната, която като председателка на Съвета за сигурност заедно с Великобритания внесе проекторезолюция за сваляне на санкциите срещу Либия. С активното българско участие по нейното изработване едновременно бе спазен интересът на международната общност, на Либия и на България, което всъщност е безспорното доказателство, че доверието и прозрачността са най-доброто средство. Както не бива да се забравя, че точно българският външен министър Соломон Паси бе първият европейски външен министър, който бе приет от либийския лидер Муамар Кадафи веднага след като Либия обяви отказа си от ядрените програми. Той даже помоли външния ни министър да предаде неговите коментари на представителите на Европейския съюз, което не може да означава друго, освен че България се приема като добронамерен посредник между Либия и ЕС. Малка, но важна подробност, е, че тогава либийският лидер все още не приемаше гости на равнище външни министри и даже министър-председатели. Сега вече не е така и посещението на Тони Блеър го доказа. Не бива обаче да се забравя, че коректните правила в международните отношения минават не само през отказа от ядрените свойства на външната политика или през сключените петролни договори, но и през спазването на човешките права.

Facebook logo
Бъдете с нас и във