Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИВАТИЗАЦИОННАТА КАРУЦА ЩЕ БЪДЕ ЗАРЕДЕНА С РАКЕТНО ГОРИВО

ПРАВИТЕЛСТВОТО РАЗШИРЯВА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА АП И МИНИСТЕРСТВАТА

Точно в разгара на летните отпуски кабинетът сервира

на инвеститорите генерален ремонт на Закона за приватизация (ЗППДОП),

който би трябвало да промени коренно скоростта и качеството на

раздържавителния процес. За предстоящите изменения в закона се

говори вече втори месец, но явно постигането на консенсус между

министрите, експертите и парламентарните сили далеч не е било

лесно. На практика приетият от правителството проект дава много

големи пълномощия на органите по чл. 3 от приватизационния

закон - Агенцията за приватизация и отрасловите министерства.

Те не само ще определят по свое усмотрение метода за продажба

на държавната собственост, но ще задават и началната цена на обектите.

Целта е, от една страна, да се ускори приватизацията, а от друга

- да се създаде ликвиден вторичен пазар на дълготрайни активи

и ценни книжа. Ако до края на ноември 1997 г. промените в нормативния

акт не дадат очаквания резултат, по думите на вицепремиера Александър

Божков, правителството ще предложи нов вариант на стария приватизационен

закон.

Безспорно една от причините за забавянето на приватизацията

у нас бях тромавите и често пъти неясни процедури на продажба,

заложени в ЗППДОП. Но пък неговият нов вариант дава твърде големи

възможности на държавните чиновници да вземат субективни решения

и от само себе си се разбира, че отговорността на кабинета по

отношение на приватизацията нараства. Вероятно правителството

си дава сметка, че занапред ще е изложено на повече критики, на

традиционните обвинения в продажба на народното имущество

на безценица и затова ще прилага променения закон в условия

на пълна прозрачност. Иначе ще загуби доверието както на инвеститорите

и гражданите, така и на международните финансови институции, които

винаги са настоявали за честна приватизация.

Изглежда, най-много дискусии в парламента ще предизвикат

промените, свързани с приватизационните оценки. Досега началната

цена на всички обекти, подлежащи на продажба от АП или от отрасловите

министерства, се определяше от лицензирани оценители. След приемането

на правителствения проект оценката ще е задължителна само при

преговори с потенциални купувачи. При продажба чрез

търг, конкурс или публично предлагане

на миноритарни пакети от акции началната цена ще

се определя от АП или компетентния министър. Възможно е отделни

обекти да се търгуват и без да е определена минимална цена. Още

преди два месеца Александър Божков каза, че оценките много

рядко вършат работа. Вицепремиерът е прав, доколкото всяка

оценка носи субективен елемент. Често окончателната цена на приватизационните

сделки се различава с 20 или 30% от това, което са посочили лицензираните

експерти. В момента обаче балансовите активи на дружествата са

подценени десетки пъти. Това дава възможност началната им цена

да се определя не в интерес на държавата, а на определени купувачи.

В този ред на мисли заслужава внимание една позабравена идея на

самия г-н Божков, който предложи за начална приватизационна цена

да служи чистата стойност на активите на предприятието, но след

тяхната преоценка. Така на практика държавните дялове ще се оценяват

по класическия метод на счетоводната стойност на една акция.

Но за изпълнението на подобно намерение е необходимо да бъде приложено

правителственото постановление за ревалоризация на активите. А

то би трябвало да влезе в сила чак в началото на 1998 година.

Дотогава стойността на държавните предприятия ще продължава да

е енигма.

Ликвидният капиталов пазар

ще се създава по три основни начина. На първо място

ще се увеличи предлагането чрез търг на малки пакети акции на

държавни предприятия. Този метод вече се прилага от стопанските

министерства и АП по отношение на остатъчни пакети от акции в

дружествата от масовата приватизация. В новия вариант на закона

е записано, че акциите на държавните предприятия могат да се продават

и чрез публично предлагане. Същевременно ще отпадне

досегашната дефиниция за открита продажба. Известно

е, че Министерството на промишлеността подготвя продажбата на

мажоритарен дял в няколко атрактивни предприятия по реда на Закона

за ценните книжа. За съжаление методът не може да се прилага широко,

тъй като според цитирания закон публичната продажба на акции изисква

издаването на проспект на емисията, който е одобрен от Комисията

по ценните книжа. Едва ли плащането на високите държавни такси

е оправдано при продажба на малки и средни предприятия.

За радост на участниците в масовата приватизация

и лицата, записали преференциални акции в предприятия,

където работят, ще отпаднат всички ограничения за вторична продажба

на тези книжа. Така на инвеститорите и приватизационните фондове

няма да им се налага да заобикалят закона в желанието си да търгуват

с придобитите акции. Но в проекта не е достатъчно добре изяснен

въпросът дали преференциалните акционери ще могат

да продават книжата си, преди да са ги платили изцяло на държавата.

Освен това има съмнения, че инвеститорският интерес, а и този

на правителството като продавач, ще е достатъчно добре защитен.

Причината е, че поне на първо време вторичната търговия с акции

от държавни предприятия няма да се извършва на пода на фондовата

борса. За съжаление стартът на търговията на Българска фондова

борса - София едва ли ще бъде даден по-рано от няколко месеца.

Повод за чаша шампанско имат и търговските

банки. След промените в Закона за приватизация те ще имат възможност

да придобиват собственост в държавните предприятия срещу вземания

си от тези дружества. Замяната на дълг срещу собственост ще се

извършва не с изрично разрешение на АП, а по ред, определен от

Министерския съвет.

Друга група промени в Закона за приватизация са свързани

със

спорния член 35

Известно е, че неговите две алинеи вместо да поощряват,

спъваха работническо-мениджърската приватизация. Разсроченото

плащане при този вид раздържавяване можеше да се ползва, ако в

приватизаторския колектив участват повече от 50% от работещите

в предприятието. Тази граница сега ще намалее до 20%, което позволява

в рамките на едно дружество да се създаде конкуренция между два

или повече екипа.

Уточнено бе също така, че при искане за приватизация

на обособена част от предприятие процедурата се открива, ако офертата

е отправена от 20% от заетите в обособената част. Досега на много

места законът се тълкуваше превратно и в този случай се искаше

участието на 20% процента от заетите в цялото предприятие.

Акция Комар в приватизацията

обещава отмяната на ал. 6 от чл. 25 на закона. Тя

беше използвана широко по времето на социалистическото правителство

като параван за полулегални приватизационни сделки. Схемата бе

проста. Първо купувате миноритарен дял от предприятие, а след

откриването на раздържавителна процедура ползвате правото си пръв

да придобиете и останалите предложени акции. Обикновено подобни

схеми се придружаваха със сключване на специални дългосрочни

договори между държавното дружество и частни фирми. Целта на тези

контракти бе както пряко ощетяване на държавата, така и намаляване

на пазарната цена на дружеството. Една от съществените промени

в закона е, че след откриване на приватизационната процедура Агенцията

за приватизация и ресорните министерства ще имат право да прекратят

всички договори и сделки, които ръководството на предприятието

е сключило във вреда на държавата. Правителството ще дължи обезщетение

само в случай на доказана щета за другата страна по договора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във