Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИВАТИЗАЦИЯТА - С МАЛКИ СУМИ, НО РЕДОВНО


Ръководството на Агенцията за приватизация в края
на миналата седмица даде специална пресконференция, за да обяви
своето доволство от свършената работа. Нещо повече, поетите от
агенцията обещания са не само изпълнени, но са и на път да бъдат
преизпълнени. Официално изнесената информация гласи, че от началото
на годината приватизационната агенция е сключила 112 сделки, точно
колкото всъщност предвижда годишната й програма. Захари Желязков,
шеф на АП, съобщи и за готовността на ведомството да сключи до
края на годината още 80 сделки.


Като бройка добре, но какво всъщност стои зад тези
цифри. Прекият финансов резултат за държавата от работата на АП
за тази година възлиза на 371.615 млн. щ. долара, от които 297
млрд. лв. са преките плащания. Добри, но не и отлични са постигнатите
резултати - по самооценката на АП. За сравнение прекият финансов
резултат на агенцията за 1997 г. се равнява на 571 млн. щ. долара,
показва статистиката. Договорените чрез приватизационните договори
инвестиции през миналата година възлизаха на 892 млн. щ. долара,
а спазареното през тази година е значително по-малко - 266 млн.
щ. долара. И накрая - общият финансов ефект за 1997 г. е 1499.34
млн. щ. долара, докато за деветте месеца на тази година той се
изразява в скромните 672 млн. щ. долара.


Освен това приетият в края на миналата година приватизационен
списък съдържаше 143 предприятия, а сега се твърди, че сме
на път да преизпълним обещаните 112 сделки. През миналата
година общият приватизационен ефект, отчетен от АП, беше 3.69%
раздържавена собственост. Сега нито вицепремиерът Александър Божков,
нито шеф-приватизаторът Захари Желязков знаят какъв е всъщност
общо приватизираният дотук държавен дял- поне така твърдят. През
май на семинар по проблемите на приватизацията се разбра, че няма
яснота и около методиката, по която се изчислява каква част от
държавната собственост е приватизирана. И ако цифрите и процентите
за някого са несъществени, то не така стоят нещата с финансовото
изражение на инкасираните приватизационни сделки.


Традиционно приватизационните процеси у нас са съпровождани
от шумни скандали, но и от добри финансови резултати. Тази формула
бе особено характерна за миналата година. За разлика от тази тя
се отличава с малки скандали, но и със скромни финансови резултати.


Между победите на агенцията


бяха приватизацията на Дружба, Пловдив
- най-добрата сделка, подписана от АП тази година. И тя спази
обичая - не мина без скандали. Едва четири месеца след като бе
определен купувач на стъкларската фабрика, се стигна до ефективна
продажба. За придобиването на 51% от Дружба новият
собственик - кипърската фирма Барек, плати 20 млн.
щ. долара, а освен това обеща да инвестира през следващите пет
години 50 млн. щ. долара.


За продажбата на 24% от капитала на Полимери
АП прибра от новия собственик на дружеството - АКБ корпорация,
сумата от 12.950 млн. щ. долара. Цена, относително добра и повече
от измъчена, като се има предвид през колко перипетии мина приватизационната
процедура на девненското предприятие.


Сред добрите попадения на АП е продажбата на ПК Димитър
Благоев. Но и на тази сделка не й вървеше като по вода.
Четири бяха безплодните опити на агенцията да продаде държавния
дял на Полиграфическия комбинат, преди да се стигне до подписването
на договора за продажба. За придобиването на 78% от комбината
новият собственик - РМД, плати на държавата 1.75 млн. г. марки
и обеща през следващите шест години да преведе още 15.8 млн. г.
марки, отделно да инвестира 5.7 млн. г. марки.


Успешен се оказа четвъртият опит за продажба и на
русенската Оргахим. За 51% от капитала на дружеството
купувачът Whitebeam Holdings limited заплати сумата от 8.9 млн.
щ. долара. Освен договорената сума новият мажоритарен собственик
пое и обслужването на всички задължения на Оргахим
в размер на 789.6 млн. лева.


Освен тези няколко сравнително големи и навярно успешни
сделки (времето ще покаже), тихо вървяха продажби на множество
остатъчни дялове на малки и непривлекателни пакети, обособени
части и напълно неизвестни фирми.


Големите провали в приватизацията


Очакванията, че тази година ще бъдат продадени предвидените
за приватизация 57% от Химко, не се оправдаха. След
като близо половин година Стелар глобъл корпорейшън,
определена за купувач на врачанския комбинат, се надлъгваше с
АП относно обещаната цена, в началото на лятото сделката се провали
с гръм и трясък. При първото наддаване канадците бяха предпочетени
за потенциален купувач пред втория - южнокорейския концерн ДЕУ.
Те предложиха 123 млн. щ. долара (при обявена минимална цена от
102 млн. щ. долара) и готовност да инвестират над 118 млн. щ.
долара в Химко, но нямаха готовност да плащат. Така
заради световно неизвестните канадци беше отхвърлена офертата
на ДЕУ, предлагащ 68 млн. щ. долара, но платими веднага.


Затлачването на продажбата доведе и до спешно обявяване
на трета приватизационна процедура при начална цена този път 36
млн. щ. долара. Кандидати обаче не се явиха. От агенцията за приватизация
бяха изпратили официални покани до 27 потенциални купувачи на
Химко, от тях само шест си закупиха конкурсните документи.
В крайна сметка нито една оферта не постъпи до крайния срок -
30 септември. От АП все още не са съвсем наясно какво ще правят
с врачанския комбинат и на първо време ще удължат приватизационния
конкурс с още един месец.


Рубриката Неуспели приватизационни проекти
стана дълга: Агрополихим, Агробиохим,
Ален Мак, хотелите Самоков, Грандхотел
София, туристическият комплекс Слънчев ден.
Неяснота все още витае около националния ни превозвач авиокомпания
Балкан, предприятията от химическата промишленост
Фармация, Трояфарм и Антибиотик
и още ред други. За много от провалилите се приватизационни процедури
недоволни кандидат-купувачи водят дела срещу АП. Похвална е периодичната
статистика, която изготвят и поднасят на обществеността чиновниците
от АП, но при въпрос колко са заведените срещу тях дела отговорът
е - няколко, но повечето неоснователни.


Приватизационните посредници, или (бъдещите успехи)
на пуловата приватизация


Световната практика показва, че подобен експеримент
- пулова приватизация досега е прилаган само в Полша
и Румъния и ефективността от това начинание е около 10 процента.
Тези семпли резултати обаче не бяха достатъчен аргумент, за да
се търси друга формула за раздържавяването у нас. Пуловата приватизация
се оказа по-скоро една прекрасна форма за прикриване на допуснатите
слабости в приватизационния процес. Досега единствената успешна
пулова сделка е за продажбата на Верила.
Главната заслуга за раздържавяването на предприятието препарати
е на Баренц груп, която продаде завода на работещите
в него.


Предстои обявяването на конкурс за определянето на
посредниците за нови четири пула, включващи 14 предприятия. Приватизационната
програма за 1999 г., приета в края на миналата седмица от надзорния
съвет на Агенцията за приватизация, предвижда 816 млрд. лв. приходи.
Според документа на ред са всички по-големи предприятия, а общият
дял на раздържавена собственост трябва да стигне до 50% - показател,
който гоним от две години.


Калин Димитров


ТАБЛИЦА 1. ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ
СДЕЛКИ В БЪЛГАРИЯ


1993 1994 1995 1996 1997 1998 ОБЩО (в млн.щ.долара)


Договорени плащания 44.233 144.252 113.702 184.764
571.828 371.615 1430.394


Поети задължения 12.702 32.956 57.553 218.297 29.368
33.676 390.224


Изплатени задължения 15.249 55.602 10.665 13.512
1.129 0 96.157


Общо договорени инвестиции 58.971 201.738 151.914
170.561 891.346 266.886 1741.416


Общ ефект 131.156 434.548 333.833 587.134 1499.34
672.177 3658.191


ТАБЛИЦА 2. СКЛЮЧЕНИ ПРИВАТИЗАЦИОННИ СДЕЛКИ ОТ АП


1993 1994 1995 1996 1997 1998 ОБЩО


11 36 69 146 80 112 342

Facebook logo
Бъдете с нас и във