Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БТК - ЕДНО УРАВНЕНИЕ С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

Според предварителните споразумения между българското

правителство и Световната банка през септември те трябва да подпишат

договор с инвестиционния посредник, с който ще се даде ход на

приватизационната процедура за БТК. Поведението на българската

страна (правителство, Агенция за приватизация, Комитет по пощи

и далекосъобщения) по отношение на най-крупната приватизационна

сделка в българската икономика прилича на китайската приказка

за трите маймуни: Ни чул, ни видял, ни казал.

Освен че БТК ще бъде продадена на чуждестранен инвеститор

най-късно до осем месеца и че най-вероятно инвестиционен консултант

по продажбата й ще бъде базираната в Лондон немска инвестиционна

банка Дойче Морган Гренфел, липсва яснота по редица

основни параметри на сделката:

* Какъв процент от акциите на телекомуникационната

компания ще бъде предложен на пазара?

* Каква ще бъде цената на съответния процент от БТК?

* Дали компанията ще бъде продадена на един инвеститор

или на консорциум от инвеститори? (В последния случай по мнение

на експерти може да се постигне оптимална цена.)

* Ще бъде ли подписан отлаганият повече от година

договор между правителството и инвестиционния посредник, тъй като

до момента съществува само проектодоговор между двете страни?

Ако те евентуално не се споразумеят или ако гарантът по сделката

- Световната банка - по някакви причини не одобри договора, ще

се обявява ли конкурс за нов инвестиционен посредник?

* След като телекомуникационната компания бъде продадена

на стратегически инвеститор, ще се пристъпи ли към продажба на

остатъчни пакети акции - идея, лансирана от председателя на КПД

Антони Славински в пресата през юли тази година?

През септември трябва да бъде даден отговор на всички

тези въпроси. До септември правителството е в отпуск, изпълнителният

директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов отказва

интервюта, извинявайки се чрез пресслужбата си с непрекъсната

заетост. Сега и г-н Славински е значително по-малко разговорчив:

БТК не е кошница с круши, за да кажем струва толкова или

струва еди-колко си, трябва да се изчака да завърши оценката,

за да решим колко ще продаваме и на каква цена.

Едно обаче е ясно още отсега: БТК няма да бъде продадена

бързо, защото 8 или 10 месеца не са достатъчен срок за подготовката

на една толкова голяма сделка, а това от само себе си обезсмисля

илюзиите за скъпоструващата ни телекомуникационна компания. Както

при повечето приватизационни сделки, българската държава не е

в позициите на този, който диктува условията, а на този, който

се съобразява с предложените от страна на гаранта (в случая Световната

банка) и на финансовия консултант условия. Причините са многобройни:

големият брой обекти, които трябва да бъдат приватизирани в относително

кратки срокове, крайно неблагоприятният инвестиционен рейтинг

на страната ни, протичащите аналогични процеси в други страни

на Централна и Източна Европа. Затова и повечето от сключените

до момента приватизационни сделки показаха, че големи обекти от

икономиката ни бяха продадени сравнително евтино (Соди

- Девня, Девня-цимент...)

БТК стъпва на кантара

За раздържавяване на телекомуникационната компания

се заговори още от 1995 г., когато управлението пое кабинетът

Виденов. В началото на своя мандат това правителство

имаше подчертано пасивно отношение към тази важна за икономиката

ни сделка. Към средата на 1996 г. някой му отвори очите - Виденов

и министрите му коренно преразгледаха позицията си по продажбата

на БТК. От пасивно в последните месеци на 1996 г. то стана прекалено

активно и остави впечатлението за трескавост и неподготвеност.

(Вестник БАНКЕРЪ направи редица публикации по този

въпрос: Приватизацията на БТК има смисъл, ако се улучи точно

пазарният момент - от 14.04.1996 г., бр. 14; БТК -

на кантара - бр. 40; Колко струва БТК - бр.

41.) За съжаление социалистическият кабинет не смогна да навакса

пропуснатото време и успя единствено да избере финансов консултант

по сделката - германската инвестиционна банка Дойче Морган

Гренфел. По това време се говореше за продажба на 25-30%

от БТК.

В началото на април на 1997 г. представителите на

Световната банка у нас съобщиха, че Дойче Морган Гренфел

е избрана за консултант по продажбата на Българската телекомуникационна

компания. Според Адриана Дамянова от офиса на Световната банка

в София институцията вече е потвърдила съгласието си за

посредничество при сделката. Първоначално Дойче Морган

Гренфел ще получи 1.6 млн. щ. долара за услугите си, а след

сключване на сделката и процент от цената, договорена с купувача.

Това е официалната информация, изпусната от официалните институции

у нас. Според съобщението точният процент от БТК, който ще бъде

предложен за продажба, е между 34 и 51 процента. А окончателният

договор, с който се възлага на Дойче Морган Гренфел

да посредничи при сделката, трябва да бъде одобрен и от Световната

банка, коментира г-жа Дамянова.

В началото на август в. 168 часа съобщи,

че във вторник (б.ред. - 12 август) договорът между консорциума

(б.ред. - воден от Дойче Морган Гренфел) и АП беше

парафиран. Позовавайки се на представител на Баренц

Груп (член на консорциума), вестникът цитира: Вече

сме уточнили договора с българското правителство, чакаме одобрение

от Световната банка. Дали това е факт, или не е, официалните

власти отказват да коментират до момента. Но през последната седмица

се появиха съмнения около критериите, по които офертата на Дойче

Морган Гренфел е била класирана на първо място. Появиха

се дори намеци за нерегламентирани официално допълнителни условия

от проектодоговора между правителството и Дойче Морган Гренфел,

за скандални нарушения във финансовите клаузи на договора с инвестиционния

посредник.

Участва ли в далавера Дойче Морган Гренфел?

Репортер на в. БАНКЕРЪ се свърза по телефона

с лондонския офис на Дойче Морган Гренфел. Пресаташето

на инвестиционната компания Матьо Хайнтхот заяви, че окончателният

договор, който Световната банка и правителството трябва да подпишат

с финансовата институция през септември, следва без отклонения

текста на предварителния договор, подписан с кабинета на Виденов

през януари 1997 година. Същият предварителен договор е бил преподписан

от служебното правителство през март тази година и по думите на

г-н Хайнтхот в него е залегнало положението, че Дойче Морган

Гренфел ще получи не само процент от цената на продажбата

(за което се състезаваше на проведения от правителството търг

за избор на финансов консултант при приватизацията на БТК). Компанията

ще получи още 1.6 млн. щ. долара (които Световната банка отреди

за подготовка на приватизацията на БТК), но и

процент от инвестициите, които купувачът смята да

направи

Твърди се, че последното условие липсва в офертата,

която българската страна отправи до участниците в търга. Ако обаче

това е вярно, отказът на изпълнителния директор на Агенцията за

приватизация г-н Съботинов да направи изявление пред средствата

за масово осведомяване е, най-слабо казано, скандален. Обяснение

на поведението на г-н Съботинов може да се търси в две линии:

или той се изживява като адвокат на Дойче Морган Гренфел,

или има какво да крие по въпроса за хонорара на инвестиционната

банка.

Дано проектодоговорът между правителството и инвестиционния

посредник не се окаже торба, пълна с чудеса.

Знае или не знае Световната банка

за наличието на въпросната клауза в договора на Дойче

Морган Гренфел и какво е нейното отношение по случая? Говорителят

на Дойче Морган Гренфел е категоричен, че Световната

банка знае. Българският офис на банката остава безмълвен по въпроса

до 2 септември, когато г-н Алберто Мусалем се връща от отпуск.

А вездесъщите запознати - хора, които следят разпределението

и преразпределението на интересите в приватизационния процес,

лансират друга версия. Според тях вестникарският скандал около

легалния избор на Дойче Морган Гренфел за инвестиционен

посредник, разразил се през ваканционния месец август, е нарочно

инсцениран с цел евентуално да бъде отстранена германската банка

от сделката и да се отвори път на следващия от класираните в търга

кандидати - Мерил Линч.

Въпреки твърденията на някои български медии, че

договорът е подписан, явно и двете страни -

правителството и банката, имат известни резерви

Г-н Хайнтхот от лондонския офис на Дойче Морган

Гренфел заяви, че подписването на договора с българското

правителство е забавено единствено поради пречки от нормативно

и техническо естество и че не съществува проблем от страна на

Световната банка да одобри финансовите условия на договора. В

качеството си на гарант по сделката Световната банка препоръча

в хода на преговорите на българското правителство да увеличи процента

на предлаганата за раздържавяване част от БТК: споменаваха се

цифри между 75 и 100 процента.

През септември, след като се получи евентуалното

одобрение на условията по договора от Световната банка, предстои

той да бъде подписан и от кабинета. Тогава правителството трябва

да уточни и окончателния процент от БТК, който ще бъде раздържавен.

Досега интерес към покупката на БТК са изявили 11 фирми, сред

които Дойчетелеком, Франстелеком и фирми,

свързани с руския военнопромишлен комплекс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във