Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИСТРАСТИЯТА НА ЕКСПРОМИШЛЕНИЯ ШЕФ МАРИНОВ ПОТОПИХА ОМЗ

Слугите на Темида най-сетне сложиха точка на четиригодишната фалитна драма, споходила едно перспективно звено от веригата на загиващия български Военнопромишлен комплекс - столичния Оптико-механичен завод (ОМЗ).


С решение на Софийския апелативен съд от 30 май тази година (отразяващо заседанието на Първи състав на Гражданската колегия от 18 май, председателствано от съдия Анна Палазова) апелативните магистрати отменят постановлението на своите колеги от Софийския градски съд от 15 ноември 1999 година. С него градските съдии отхвърлят оздравителната програма за ОМЗ, съставена от НТ Неротек ЕООД. Любопитен детайл към нея, който дава повод за пикантни коментари, е, че е разработена и доусъвършенствана с

консултантските умения на съпругата на бившия заместник-промишлен министър Марин Маринов

успял през тази година да увеличи скандалната си популярност. Сега висшестоящата съдебна инстанция връща на сцената този план, приет на 15 септември миналата година от кредиторите на оптичния завод, продължила е мандата на неговия синдик Емил Бадев и е прекратила производството по несъстоятелността на предприятието, открито през 1996 година. Изрично е посочено, че тези решения на Софийския апелативен съд не подлежат на касационно обжалване. Това означава, че звездата на НТ Неротек ЕООД изгрява окончателно. Пита се обаче дали само щастливата съдба отреди на частното българско дружество (в чиято фирмена регистрация като прокурист-управител фигурира единствено гражданинът Йордан Николов Христов, живеещ в столичния кв. Люлин) ключово място във фаталните за ОМЗ събития? Правилният отговор знаят авторите на сценария за неговото потопяване, писан с широко затворени очи от екипите на трима поредни бивши министри на промишлеността - Вучев, Дачев и Божков, проявили завидна приемственост в този частен случай.


Интересно е какво е било поведението на икономическото министерство, което държи 49% от капитала на ОМЗ на общото събрание на дружеството в петък (7 юли), което на въпрос на БАНКЕРЪ отговори, че не одобрява оздравителната програма.

Началото на края на ОМЗ

положиха съставителите на двата прословути списъка - за ликвидация и за финансова изолация на неплатежоспособните и нежизнеспособните държавни предприятия. Вероятно експромишленият министър Климент Вучев, изминал точно в Оптико-механичния завод пътя от редови технолог до генерален директор, добре знае защо през 1996 г. местата на ОМЗ-София, и Оптикоелектрон - Панагюрище, са разменени в черните ранглисти. Както научи в. БАНКЕРЪ, в първоначалния вариант на двата списъка панагюрският завод е предвиден за ликвидация, а софийският - за финансова изолация. Но по неведоми за широката публика причини в окончателната подредба се случва обратното. Пак г-н Вучев би трябвало да знае и защо остана нереализирано съвместното предложение на Металхим холдинг, ОМЗ и на държавното предприятие за производство на лазерно-оптична техника (ЛОТ) за създаване на едно акционерно дружество на базата на двете оптико-лазерни фирми, които по времето на плановата икономика бяха част от прочутото обединение на заводите за оптика и нови технологии - ОЗОНТ - ЛАЗЕР. През август 1996 г. за това учредяване имаше и специално решение на Министерския съвет, уважил идеята чрез подобно сливане

да се създаде мощна българска оптична фирма

конкурентоспособна на външните пазари. В крайна сметка въпросното решение на МС своевременно бе анулирано. Вместо него през есента на 1996 г. се появи заповедта на следващия далновиден министър на промишлеността Любомир Дачев, с която директорът на ОМЗ получи нареждане да поиска обявяването на предприятието в несъстоятелност. На 15 октомври същата година Софийският градски съд откри процедурата и в дружеството се появи синдик. За две седмици са уволнени работещите в завода 650 човека, а всички производствени дейности трайно влизат във фризера. В архива на софийската магистратура остава да отлежава и програмата за оздравяването на ОМЗ, разработена още преди идването на синдика от шефовете на завода. В нея се предлага да бъдат продадени до 6.3% от излишните дълготрайни материални активи на предприятието и с получените средства да се покрият всичките му дългове. В същата папка с документи е приложено и

споразумението с кредиторите на ОМЗ

- ЦКБ, МИНЕРАЛБАНК и ЕКСПРЕСБАНК, за редуциране на задълженията. Пак там е и одобрената от МИНЕРАЛБАНК схема за издължаване, според която плащанията ще стават по курс на долара 3.2 до 3.3 пъти по-висок от официалния. Тези самоспасителни идеи на ОМЗ не са уважени от Софийския градски съд.


До юли 1997 г. трима външни кандидат-оздравители се състезават за съблазнителното предприятие. В надпреварата, наред с авторитетната немска фирма Доктер Оптикс, се включват споменатите вече НТ Неротек ЕООД и ЛОТ ЕАД. От предложените оферти съдът одобрява тази на НТ Неротек. Десет дни по-късно частната българска фирма получава и нотариална заверка, че като се ангажира с изплащането на дълговете на ОМЗ, придобива и 51% от капитала му. През юли 1997 г. обаче АП открива процедура за приватизацията на ОМЗ и завежда насрещен иск срещу решението на Софийския градски съд (СГС), който е одобрил оздравителната програма на НТ Неротек. На 15 януари 1998 г. Върховният касационен съд на свой ред обезсилва решението на своите колеги от СГС. Така на практика

оздравителната програма на НТ Неротек става невалидна

а фирмата губи и собствеността върху мажоритарния дял в ОМЗ. Производството по несъстоятелността на дружеството е замразено и на основание на параграф 5, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Търговския закон е даден ход на процедурата за неговата приватизация. С други думи, от 15 януари 1998 г. започва да тече четиримесечният срок, в който АП трябва да намери купувач за 67% от капитала на ОМЗ.


Пазарната цена на този дял, приета две години по-рано от приватизационната агенция, е 5.5 млн. г. марки, което означава, че оценката на цялото дружество е 6 875 000 г. марки. Елементарната съпоставка на цифрите обаче води до парадокс: при положение че общият размер на задълженията на ОМЗ, утвърден и от синдика, възлиза на 210 хил. г. марки, а АП оценява завода на 6.8 млн. г. марки, възниква въпросът - защо изобщо дружеството е включено в ликвидационния списък? Кому е било изгодно това?


В годината на своето замразяване (1996-а) ОМЗ има приходи от дейност в размер на 163 млн. лв. и

перфектно сключен договор с Карл Цайс Йена

за производство на продукция на стойност 550 хил. г. марки.


Последната пратка за авторитетния чуждестранен клиент на стойност 76 хил. г. марки е подготвена, сертифицирана за експорт, но така и не е изпратена. Синдикът Емил Бадев, влязъл в дружеството през 1996 г., резонно отказва да подпише митническите документи, позовавайки се на законната постановка за спиране на производствената дейност на дружеството, обявено в несъстоятелност. Така тази стока остава да лежи в складовете на завода. Никой обаче не казва дали Карл Цайс Йена си е потърсила дължимите неустойки по договора.


През февруари 1997 г. и Арсенал отправя изгодна оферта към ОМЗ. Казанлъшката оръжейница предложила да закупи от завода наличната там специална продукция на стойност 150 хил. щ. долара. При тогавашния доларов курс това прави около 375 млн. лева. Неизвестно защо и тази сделка остава нереализирана.


За съжаление

всички приватизационни процедури се провалят

Първата е открита през декември 1996 г. и скорострелно е закрита през януари 1997 г. поради липса на инвеститорски интерес. През юли 1997 г. АП открива нова процедура, нещата пак завършват в същата задънена улица. За обекта кандидатстват немската фирма Доктер Оптикс и българската НТ Неротек. Твърди се, че АП предпочела офертата на немците, но десетина дни преди да се сключи сделката с тях приватизационната процедура била внезапно закрита по искане на промишленото министерство. Междувременно още на 31 юли 1997 г. между НТ Неротек и ведомството, оглавявано по онова време от Любомир Дачев, бил сключен договор, с който 51% от капитала на ОМЗ преминават във владение на НТ Неротек. Любопитното е обаче, че този важен факт стига твърде късно до АП. Доказва го обстоятелството, че ако го е знаела, агенцията едва ли би обявила на 15 януари 1998 г. нова, трета поред процедура за продажба чрез конкурс на 67% от акциите на оптичното предприятие. Определен е срок за подаване на оферти до 13 април 1998 година. На същата дата НТ Неротек уведомява АП, че е подала във

Върховния касационен съд

молба за преглед по реда на надзора, с която иска да отмени решението на агенцията от 15 януари 1998 г. за откриване на ново приватизационно състезание. Междувременно участие в него са заявили трима кандидати - Доктер Оптикс, софийското ООД Норууд България и едноличният търговец от Пловдив Интермедик- Крум Михайлов. Според стигналата до в.БАНКЕРЪ информация на 24 април 1998 г. конкурсната комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на АП Захари Желязков, се събира, за да пресее предложенията. Членовете на комисията са отбелязали в нарочен протокол, че офертата на немската фирма Доктер Оптикс не е съобразена с изискванията на агенцията, записани в конкурсната документация. Потенциалният купувач не бил дал конкретни параметри на своята оферта. Освен това банковата гаранция, представена от Доктер Оптикс, не съответствала на образеца в конкурсната документация и не била издадена според изискването на ИНГ Банк Н.В., клон София. По тези причини комисията излиза с мнение немската оферта да бъде декласирана. Същото становище експертите заели и за

предложението на ЕТ Интермедик - Крум Михайлов

Пловдивският бизнесмен предложил за 67-те процента от капитала на обявеното в несъстоятелност ОМЗ 2.3 млн. г. марки и инвестиции за срок от три години в размер на 3.5 млн. стари лева. Но за беда, към момента на отваряне на офертите нито една от посочените сметки на АП в ИНГ Банк и БНБ не била заверена с депозитна вноска, необходима за участие в конкурса. Като за капак, едноличният търговец не приложил и банкова гаранция. Така от офертите на тримата кандидати единствената читава, отговаряща на конкурсните условия, се оказала тази на Норууд България. ООД-то освен депозита от 200 000 г. марки и банкова гаранция заявило, че е готово да плати за мажоритарния акционерен пакет на ОМЗ 2.5 млн. г. марки и да инвестира още толкова в следващите три години. Шансът на Норууд България обаче угаснал, защото в крайна сметка комисията предложила на приватизационния шеф Захари Желязков да не се сключва сделка с участника, спечелил конкурса. Причината - вече посочените атаки от страна на НТ Неротек срещу този приватизационен кръг. Членовете на комисията отбелязват един факт, който подсилва парадоксалността на житието на ОМЗ - с писмо от 9 декември 1997 г., получило същия ден и входящ номер в АП, агенцията е била уведомена, че 51% от акциите на ОМЗ са станали собственост на НТ Неротек. Стигнала ли е действително тази информация навреме до Захари Желязков - никой не се наема да каже. Но е повече от ясно, че ако той като юрист наистина е знаел за извършената операция, едва ли би подписал на 15 януари 1998 г. решението

да се приватизират вече продадени активи

В крайна сметка от април 1998 г. АП излиза от оздравителната игра за ОМЗ. И оттогава досега тя се върти из етажите на Темида между магистратите и НТ Неротек. В цитираното последно и окончателно становище на Софийския апелативен съд от 30 май тази година е посочено, че протестната жалба на ЕООД-то не е получила подкрепа от кредиторите на ОМЗ Булгарлизинг и данъчната служба в софийската община Илинден. Те са заявили, че решението на Софийския градски съд, отменило оздравителната програма на НТ Неротек за ОМЗ, е правилно и напълно законоосъобразно. На същата позиция е застанал и синдикът на предприятието Емил Бадев. Съдът не се е съобразил с тези мнения. Междувременно, въпреки разпореждането на апелативните съдии Бадев да продължи да упражнява надзор в завода, скоро след това той е сменен от влезлите във владение представители на НТ Неротек. Колкото до

другите многобройни кредитори

на ОМЗ като ЦКБ, МИНЕРАЛБАНК, Електроимпекс, АГРОБИЗНЕСБАНК, Томил-93 ЕООД, SG ЕКСПРЕСБАНК, Националната служба по заетостта - клон Люлин, данъчното териториално управление в община Връбница, Министерството на образованието, СДВР, Столична митница, Вак ЕООД, Оптико Комерц ООД, Районна служба на Държавен резерв и прочие - техните вземания в общ размер от 208.6 млн. стари лв. НТ Неротек е платило още през 1997 година. Тогава дружеството превело и 10.9 млн. стари лв. на Булгарлизинг, а на 26 април тази година е открило в ХЕБРОСБАНК, клон Тракия - Хасково, акредитив в полза на лизинговото дружество в размер на 34 269 нови лева. Подобни плащания са дали основания на НТ Неротек да включи в оздравителната си програма за ОМЗ, приета от неговите кредитори на 15 септември миналата година, и следния текст:


За допълнително заплатени и поети ангажименти за изплащане на одобрени от съда вземания следва да се придобият от НТ НЕРОТЕК допълнително дялове на стойност, равна на стойността на дяловете от придобитите 51% в ОМЗ (бел. ред. - това би трябвало да означава, че НТ Неротек ще получи 102%!?).


Между министъра на промишлеността и НТ Неротек да се проведат преговори с оглед сключване на договор за продажба на дялове съгласно поетите ангажименти, както и до стойността на поетите допълнителни вземания, като заплащането се извърши от НТ Неротек по следния начин - остатъкът до 67% от капитала на ОМЗ до три месеца от утвърждаването на настоящия оздравителен план, 8% от капитала - в едногодишен срок от утвърждаването на плана. Останалите 25% да се прехвърлят на НТ Неротек съгласно разпорежданията на Министерството на промишлеността, но при отчитане на поетия ангажимент за удовлетворяване на допълнително приетите вземания към обявеното в несъстоятелност ОМЗ.


Казано с прости думи,

НТ Неротек иска да придобие 100% от капитала на оптичния завод

Софийският градски съд е намерил доста дефекти във въпросната оздравителна програма: планът не съдържа точни гаранции за изпълнение и удовлетворяване на вземанията на останалите трима кредитори на ОМЗ. Освен това магистратите са отбелязали, че в плана липсвали точни данни за размера на масата на несъстоятелността, както и пълна картина за организационното и имуществено състояние на длъжника към момента на съставянето на оздравителния план.


Сега икономическото министерство, наследило многобройните батаци, забъркани от бившето промишлено, трябва да реши как да постъпи. Въпросът е държавата ще подари ли, или ще продаде 49-те процента от капитала на ОМЗ, които все още притежава? И още ще успее ли някак да опровергае злоумишлените твърдения за пристрастията на бившия заместник-промишлен министър Марин Маринов към НТ Неротек?

Facebook logo
Бъдете с нас и във