Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИЯТЕЛСКИ КРЪГ ОКОЛО ПРЕЗИДЕНТА СУХАРТО ДВИЖИ БИЗНЕСА В ИНДОНЕЗИЯ

Кълбото започна да се разплита, след като сенаторът

Фред Томпсън се зае да разследва ролята на чуждестранните финанси

в американската политика. Сред набедените незаконни дарители бе

и Джеймс Риади - стар приятел на Бил Клинтън още от времето, когато

президентът бе губернатор в Арканзас. Риади е вицепрезидент на

индонезийската групировка Lippo и един от най-богатите хора в

Азия.

Коя е Lippo Group?

Индонезийската Lippo Group, замесена в скандала

с незаконното финансиране на предизборната кампания

на президента Бил Клинтън в САЩ, сега е подложена на противоречиви

оценки и в своята родина. Компанията трябваше да се отбранява

срещу обвиненията, че е пуснала твърде дълбоки корени навсякъде

в индонезийското общество, че нейните собственици замислят да

изтеглят бизнеса си извън островната държава, за да не плащат

данъци, че високопоставени мениджъри групово напускат фирмата,

за да се спасят от съдебно преследване.

Засега групировката Lippo се справя доста умело с

шумната кампания срещу нея. Мнозина дори са убедени, че скандалът

с незаконното финансиране на Демократическата партия на Бил Клинтън

едва ли ще се отрази фатално на бъдещето й.

В момента в САЩ се разследват връзките на президента

Клинтън с вицепрезидента на Lippo Group Джеймс Риади - син на

основателя на компанията Мохтар Риади. Джеймс Риади и президентът

Клинтън се познават от Арканзас, където индонезийският милионер

живял, докато Клинтън бил губернатор на щата.

Конгломератът Lippo притежава акции в над 300 компании

в Азия и има интереси в банковия и финансовия сектор, здравеопазването,

застрахователното дело, недвижимите имоти, търговията на едро.

Lippo е основана през 1982 г. от Мохтар Риади - индонезиец

от китайски произход, чиито родители са емигрирали в Индонезия

от китайската провинция Фуджиан. Мохтар започва работа в магазин

за продажба на велосипеди, но скоро съдбата го свързва с Лием

Сиои Лионг. Лионг също е от китайски произход и е смятан за най-богатия

човек в Индонезия.

След като прави шеметна кариера в частната банка

на Лием - Bank Central Asia, Риади основава Lippo Bank. С нейна

помощ той създава само за десет години един от най-големите конгломерати

в Индонезия. В него влизат 12 компании, оценявани общо на 12 млрд.

долара. Безбройни са холдинговите дружества на Риади, разпрострели

се в Тайланд, Китай, Филипините, Австралия. В околностите на Джакарта

Риади изгради цяло предградие, наречено Каравачи.

Скандалът с Lippo Group предизвика верижна реакция

в Индонезия и на бял свят излязоха доста факти, демонстриращи

тесните връзки на властта и бизнеса в островната държава.

Как се правят пари?

В продължение на много години големите акули в индонезийския

бизнес необезпокоявано усвояваха изкуството как се правят големи

пари без много шум. Сега обаче те ще трябва да се изправят срещу

последствията от тази дейност: обществената критика и недоволството

от все по-тесните роднински и приятелски връзки между управляващите

и бизнеса.

Началото е поставено през 1983 г., когато президентът

Сухарто започна приватизацията и дерегулацията на икономиката.

Тази стъпка вля свежи пари в индонезийската индустрия и през последните

20 години страната отбелязва едни от най-високите темпове на развитие

в света - средно 6.8-7% годишно. Въпреки това пропастта между

бедни и богати в Индонезия не само че не бе запълнена, но стана

и още по-голяма. Според последни данни на островната държава има

26 милиона души, които живеят в бедност и мизерия.

Непосредствено след избухването на скандала с Lippo

Group критиките имаха расистки оттенък: почти всички босове на

семейните конгломерати в Индонезия са от китайски произход, макар

етническите китайци да съставляват само 2% от 190-милионното население

на Индонезия. Но много скоро стрелите бяха насочени точно към

целта. Общото между всички печеливши компании от циментовата промишленост

до дърводобива е това, че те са свързани по един или друг начин

с президента Сухарто и неговото семейство. Така те ползват много

преференциални условия и печелят от установяването на монопол

върху отделните сектори на икономиката.

Седемдесет и шест годишният Сухарто, който в момента

е президент на Индонезия за шести петгодишен мандат, не смята

да се оттегля от властта въпреки напредналата си възраст и здравословни

проблеми. Той е кръстникът на всички бизнессделки, той е човекът,

който одобрява и контролира развитието на една или друга компания.

Без политически патронаж не е възможно да се развиваш -

призна Джеймс Риади от Lippo Group в интервю за американски вестник.

- Просто нямаше друг избор и сме принудени да работим само по

този начин.

Естествено не всички конгломерати са свързани с президентското

семейство. Но е невъзможно да си на върха, без да си свързан с

фамилията Сухарто. Така например трима от синовете на президента

са акционери в Bank Central Asia, контролирана от Salim Group,

собственост на най-богатия индонезиец Лием Лионг и личен приятел

на Сухарто от 30 години, още докато индонезийският президент е

бил военен командир на остров Ява. От това приятелство се ражда

групировката Salim. Братовчедът на Сухарто - Судвикатмоно, е президент

на двете най-печеливши компании на острова Indocement и Indofood.

Заедно с това той е член на борда на директорите на Salim Group.

Дъщерята на Сухарто - Сити Хардианти Рукмана - е

в управителното тяло на Citra Lamtoro Gung Group. Единият му син

- Бамбанг Трихатмоджо, ръководи Bimantara Group, а другият - Томи

Сухарто - Humpus Group. Третият син Сиджит е начело на Hanurata

group. Не е забравен и президентският зет, който мениджърства

в Mercu Buana Group.

Разкриването на тези факти предизвика критиките на

по-дребните фирми и те съвместно излязоха с обща декларация, станала

известна като Декларацията от Бали. В нея индиректно

се възразява срещу приятелските кръгове на президентското семейство

с формулировки като загриженост да се съкрати пропастта

между бедните и богатите в Индонезия. В много държави

съществува подобна практика на обвързване на властта, правителството

и бизнеса. Но в Индонезия всичко се върши прикрито, тайно и нямаме

никаква прозрачност в това отношение - възмущава се един

от подписалите декларацията от Бали Софиан Уананди от Gemala Group.

Президентът Сухарто защити съществуването на подобни

роднинско-приятелски кръгове. Той дори призна близките си отношения

с Лием от Salim Group. Много ни обвиняват в прекалена обвързаност

- каза президентът. - Истината е, че така защитаваме независимостта

на нашата индустрия.

Фактите обаче опровергават подобна позиция. Години

наред въпреки правителствените протекции много фирми от приятелския

кръг остават неефективни и губещи - особено в хартиената, хранително-вкусовата,

химическата и дървообработващата индустрия.

В доклада си за развитието на Индонезия Световната

банка отново отбеляза, че ограниченията, които налага правителството

пред чуждестранните бизнесмени, допринасят за неефективността

и нерентабилността на икономиката. Освен това контролът

върху индустрията се основава повече на думата на президента Сухарто,

а не толкова върху буквата на закона.

Нещата обаче започват да се променят, особено след

като в последните години темповете на икономическо развитие започнаха

да спадат осезателно. Връзките с президентското семейство не гарантират

вече преференциално отношение, както бе в миналото. Така например

нефтохимическата фирма Chandra Asri настояваше за 40-процентни

митнически облекчения, но не ги получи, въпреки че част от компанията

е собственост на сина на Сухарто Бамбанг Трихадмоджо.

За да се предпазят от обвинения в задкулисни игри

с правителството и президентството, все повече компании предлагат

акции на фондовата борса. Така те не само се опитват да наберат

капитал, но и да разширят кръга на собствениците, да направят

компаниите си по-прозрачни. И не на последно място - да се предпазят

от негативни политически влияния сега и в бъдеще. Но както често

се случва, една добра идея лесно може да бъде опорочена. В този

процес се включиха най-активно и две добре познати компании: Bimantra

Citra, контролирана от втория син на Сухарто Бамбанг, и Citra

Marga Nusaphala Persada, ръководена от най-голямата дъщеря на

президента.

Какво да се прави, това е борба за оцеляване

- признава Джеймс Риади от Lippo Group. - Баща ми винаги ми е

напомнял, че китайският семеен бизнес исторически не трае повече

от три поколения. На мен се падна жребият да развенчая този мит.

По същия начин разсъждават и босовете на другите конгломерати

в Индонезия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във