Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРИ КАЛПАВ ЖИВОТ ДОБРА ВЛАСТ НЯМА

Двукратните избори през миналата година преначертаха картата на властта в България. Кризисните процеси в обществото и във властта обаче не са преустановени. На пръв поглед обществото свикна да живее в условията на постоянна криза. Което е същото да живееш в условията на 24-часов стрес - инфарктът идва привидно неочаквано.Сривът в доверието към правителството и премиера е значителен, но рейтингът им остава в положителната зона. Условията в страната не са станали много по-непоносими. Непоносимо става разминаването между психологически очакваното и фактически случващото се с жизнения стандарт на мнозинството от населението.През следващите месеци политическата криза в страната ще се изостря не по политически причини, а по-скоро на екзистенциални основания. Това означава, че дори правителството да прави всичко най-необходимо и най-правилно, в очите на обществото то ще събира все повече негативи. Основна характеристика на политическото развитие през следващите месеци ще бъде постоянен, но не бърз спад на доверието към кабинета и Народното събрание.край на каретоВ обществото е натрупан мощен негативен потенциал. През 2001 г. той на два пъти се насочи не срещу СДС, а срещу управляващите- първо Иван Костов, после и Петър Стоянов. През миналата година гласуването против бе възможната и допустима форма на проява на агресия срещу властта, която в днешна България се схваща като тотално отговорна за всичко случващо се. НДСВ се роди от омразата към предишната власт.Последните 12 години България живее в почти перманентна политическа криза. Екстраординерното решение на 2001 г. с НДСВ бе търсене на нов модел за преодоляване на кризата. Той привидно разреши една от политическите драми на обществото, което не искаше да даде властта нито на СДС, нито на БСП. Ала това е временно решение. Кризата е трансформационна и е резултат на това, че нито десницата, нито левицата, още по-малко политическият център намират достатъчно общественолегитимиращи ги профили на политиката си. Непоследователните и политически динамични слоеве от населението този път може би ще реагират с пасивност. Но през 2002 г. кризата ще продължи. И ще е нужно друг тип решение.Всъщност кризата в общественото съзнание е породена от неразбирането на смисъла на управленската политика, от неясната логика и технология на икономическата промяна, от осъзнаване на екзистенциалното и гражданското безсилие В това се крие успехът на сакралното обещание за 800-те дни. Но тях ги броят твърде нетърпеливо, а правителството на Симеон Сакскобургготски не показва, че разбира баналния факт - мнозинството от хората не приемат в лично качество резултатите от новото социално разслоение, без да го оспорват по принцип. И изобщо не става дума за носталгия, както обичат да характеризират процеса догматиците вляво и вдясно. За шест месеца Симеон Сакскобургготски изгуби нещо много важно - той спря да бъде върховният политически източник на социален оптимизъм в българското общество. Премиерът дойде на власт, експлоатирайки обществената потребност от патернализъм в условията на криза. Над два милиона българи гласуваха за Него, защото може би накрая Той ще се погрижи за Нас. В отговор се чу: Връщам се от Испания, там толкова неща поскъпват сега, от 1 януари.... Поначало новогодишната позиция на премиера по повод покачването на цените, заявена при пристигането му: навсякъде е така, и неизбежното трябва да се приеме, е оздравителна за обществото и в полза и на всяко следващо управление. Стига да бъде разбрана не само с ума, но и с чувствата. Което очевидно не става.През последните три месеца правителството се ангажира с няколко доста отлежали националнополезни задачи, които бившето правителство на Иван Костов неглижираше поради идеологически предразсъдъци и прекалено раболепно поведение към външни фактори. НДСВ се опита да изгради нови отношения с националния бизнес. Потърси път за българските стоки към забравени близко- и средно източни партньори. То последователно следва линията на търсене на политическа подкрепа във всички посоки. В същото време кабинетът провежда политика на фактическо настъпление срещу основни социални права и интереси - неизбежна, може би, но и неразбрана. Така той самовзривява основен компонент от публичната платформа, с която спечели през юни.Изправена пред кризисни реалности, за мащабите на които днешната власт бе длъжна да си дава сметка преди парламентарните избори, тя рефлективно постъпва по най-несъвременния начин - засилва авторитарния характер на управлението В ръцете на премиера се концентрират все повече правомощия и ресурси. Все още високият авторитет на правителството продължава да бъде пряка производна от авторитета на министър-председателя. За НДСВ главният капитал си остава личността на царя. Ако и той се срути, от НДСВ няма да остане нищо.Симеон Сакскобургготски демонстрира, че има ясна стратегическа визия за своето лично публично поведение в страната. Тя може да се обозначи като линия на пълно политическо и гражданско вграждане в българския обществено-политически пейзаж. За министър-председателя Сакскобургготски това е по-непосредствена и реалистична задача, отколкото амбициозните обещания, свързани с 800-те дни. Това успешно, съобразно неговите проекти, управленско поведение радикално се разминава в резултатите си с обществените очаквания.Социолозите коментират, че нито една партия не е преживявала такъв рязък спад на общественото си влияние, както НДСВ в периода между юли и декември 2001 година. Процесът е закономерен. От електоралния корпус на НДСВ отпадат ексцесните гласоподаватели - онези, които очакваха, че ще се случи чудо. Главното е, че НДСВ губи т.нар плаващ милион - най-динамичната, най-непостоянната част от електоралния му корпус. Изборната победа на Георги Първанов стана възможна, защото лявата третина на избирателния корпус на НДСВ не прие за приемливо да гласува за кандидата на СДС Петър Стоянов.Но загубата на доверие не е драматична нито за кабинета, нито за управляващото мнозинство. Коалиционна криза в отношенията между ДПС и НДСВ също не се очаква. Макар че постоянно напрежение, въпреки комплиментите и усмивките, почти сигурно ще има. ДПС е единствената политическа формация, която разглежда както юнските, така и ноемврийските избори като успешни за себе си. Ахмед Доган подаде ясен сигнал, че след евентуален провал на сегашното правителство трябва да се чака правителство на БСП и ДПС. Подобни внушения действат позитивно на левите избиратели, дори в последна сметка да се случи нещо съвсем друго. Нови депесарски шутове не бива да се очакват, но че ДПС ще сплашва партньори и опоненти с тях е почти сигурно.В следващите месеци очертаващата се заплаха от предстоящ политически неуспех на правителството на Симеон Сакскобургготски по скоро ще мобилизира парламентарлната група на НДСВ и правителството. И който пръв поиска предсрочни избори, особено сега, когато добронамереността към премиера все още е достатъчно висока, ще раздразни конформистки настроените избиратели. Политическите сили хитруват с избирателя - подтикват го да иска промяна, но не са готови да се произнесат еднозначно в нейна полза. Затова кризата е още във ферментационна фаза. Допреди месец логично очаквахме кризисните процеси да се развият в тяхната пълнота чак след местните избори през 2003-а. Вече не е сигурно, че стабилизаторите ще удържат до тогава. Узряването на необходимите политически решения е функция на готовността и бързината, с която обществото ще формулира и евентуално ще намери отговор на въпроса какво след Симеон?

Facebook logo
Бъдете с нас и във