Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗОКЕНСКОТО РЪКОСТИСКАНЕ

Навремето британският премиер Уинстън Чърчил яростно убеждавал американския президент Франклин Рузвелт да се съгласи Франция да има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Тази Европа, която ние искаме, не може да бъде изградена без Франция. Една разделена Европа не е нито в наш, нито във ваш интерес, твърдял Чърчил пред Рузвелт. Това, което е било важно след Втората световна война, отново е актуално сега, след Иракската война. Отношенията на Франция и Германия със Съединените щати така се повредиха заради Ирак, че дипломатите се видяха в чудо как да разсеят натрупаното напрежение. Едни твърдят, че всичко, което в момента се разиграва върху дипломатическия паркет, изглежда като теологичен спор. Според други следвоенен Ирак става нещо като тест за новата концепция за международни отношения. Трети смятат, че след всички неразбории трансатлантическите отношения ще се измъкнат от конфузията, най-малкото защото между Америка и Европа има прекалено много връзки, които не могат да бъдат игнорирани. Една от тези връзки е простата закономерност, че няма Запад без Америка, нито Запад без Франция и Германия.Хенри Кисинджър, бившият американски държавен секретар, който се ползва с особен авторитет във Федералната република, бе отново този, който призова Германия и Франция да проявят повече разбиране към Съединените щати и да подновят диалога с тях. След това, което се случи, би било от полза първото усилие или най-малкото първото символично усилие да дойде от Германия и Франция, каза Хенри Кисинджър за в.Велт ам Зонтаг. Според него германският канцлер Герхард Шрьодер и френският президент Жак Ширак са тези, които трябва да направят усилието за сериозен диалог, и то с този, който фактически определя външната политика на Съединените щати - президентът. Кисинджър, за когото мирът е относително понятие, а идеята за мир без напрежение е просто една философска конструкция, която никога не е била реална, използва случая да напомни позабравената история на ООН. Факт е, че в тази история само две войни от многото, водени след Втората световна, са били с мандат на ООН. Ричард Холбрук, един друг известен американски дипломат, бивш посланик на Съединените щати в ООН, от страниците на в. Тагесшпигел призова Съединените щати първи да протегнат ръка на Германия и да подновят диалога. И двамата, с опита им при решаване на кризи, очевидно искат да кажат, че не си струва да се възпроизвеждат процесите преди войната в Ирак. Протягането на ръцете през океана очевидно ще бъде сложен процес, в който със сигурност ще се предложат много лекове за иракския синдром, който вкара във вакуум политиката на трансатлантическите отношения. Бъдещето на следвоенен Ирак е само локалната терапия, според която ще се определят част от параметрите на компромиса. Развитието на Средния изток след войната е второто, много по-сложно външнополитическо действие. Германският външен министър Йошка Фишер например дава една много сериозна заявка от гледна точка на Европа, като определя региона на Средния изток като част от европейската сигурност през ХХI век. Но независимо дали става дума за Близкия или Средния изток, или за Азия или Източна Европа е добре да се припомня, че след Втората световна война големият успех на демократичната част на международната общност се дължи на факта, че тя успя да създаде организации, които поддържаха реда, сигурността и демокрацията на Стария континент. Една от тези организации бе НАТО, военнополитическият съюз, който съхрани интереса и на Съединените щати, и на Западна Европа. Сега той трябва да съхрани и интереса и на Източна Европа. В този смисъл НАТО си остава централният трансатлантически проект. Точно той бе най-значителната част от европейската сигурност през втората половина на XX век и по нищо не личи, че е изчерпал възможностите си. Това е особено важно за страните от Източна Европа, с които се ратифицираха протоколите за присъединяване към НАТО. Студената война и блоковата зависимост не са толкова далеч във времето, за да се допуска възможността трансатлантическите сръдни, породени от войната в Ирак, да омаловажават процеса на присъединяване на източноевропейските страни към НАТО. Това присъединяване в крайна сметка ще потвърди завършека на прехода към демокрация в Европа и премахването на границите и би било лекомислена грешка да се вкарва този процес в легитимационна криза. Впрочем, споменатият разговор между Чърчил и Рузвелт може да бъде дописан по следния начин: Няма Обединена Европа и стабилни трансатлантически отношения нито без Франция или Германия, нито без Америка, нито без Източна Европа. Това не е в ничий интерес. Обединена Европа и трансатлантически отношения с бъдеще са предпоставката за глобален отговор на новите заплахи, както например и за превръщането на демократичното развитие на Средния изток в централен проект.

Facebook logo
Бъдете с нас и във