Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗИДЕНТЪТ СТОЯНОВ ИМА ВСИЧКИ ШАНСОВЕ ДА НАПРАВИ ДОБРА РЕКЛАМА НА БЪЛГАРИЯ

Акцентът на срещата на
българския президент Петър Стоянов с президента на САЩ Бил Клинтън
ще е кандидатурата на България за членство в НАТО. Вероятно г-н
Стоянов ще потърси подкрепа от страна на американския си колега
пред ръководството на пакта. В същата насока ще действа и външният
ни министър Надежда Михайлова, която има уговорена среща с проф.
Збигнев Бжежински - един от най-ревностните привърженици на разширяването
на НАТО на Изток. Бжежински предвижда приобщаването ни към пакта
най-късно до 2005 г. заедно с Латвия, Литва и Румъния, като ни
поставя твърдо пред Украйна и Беларус, където без съмнение САЩ
имат много по-големи икономически и стратегически интереси. За
България това предвиждане е изключително важно, защото се връзва
с конкретен срок за толкова оспорваното българско членство в НАТО,
което от своя страна елиминира съмненията около бъдещото ни кандидатиране
за Европейския съюз.


Разбира се, Бжежински
не е човекът, от който днес зависи официалната американска политика.
Но той е един от най-влиятелните западни политици на века, единствен
предвидил падането на Берлинската стена в годините, когато никой
не вярваше в залеза на комунизма.


Още не е изяснен конкретният
принос на САЩ за повсеместния крах на комунизма в Централна и
Източна Европа, но няма никакво съмнение, че той е бил решаващ.
За публиката началото бе сложено със срещата в Малта през 1989
г. между Горбачов и Буш, които първоначално се споразумяха ГДР,
Чехословакия и Унгария да излязат от зоната на съветско влияние
- в замяна на американска икономическа помощ за тогавашния СССР.
За разлика от участниците в конференцията от Ялта през февруари
1945 г. американските ръководители след срещата Горбачов - Буш
изобщо не възприемат методите за граници между цивилизациите,
а се ръководят само от интересите на капиталите, както и тези
на американската и европейската сигурност. Това не означава, разбира
се, че глобалната политика на САЩ към новите демокрации в Европа
е еднозначна и се движи от строго егоистични интереси. Засега
американските предпочитания са насочени към страните от Централна
Европа с убеждението, че приобщаването на Чехия, Унгария и Полша
към тяхната орбита ще доведе до исторически пробив в отношенията
с Русия. Според американците под чадъра на НАТО източноевропейците
вече няма да се страхуват от мощта на Кремъл, а спокойно ще търсят
изгодни и независими икономически отношения с Москва. За избора
на страните от първата вълна за НАТО основно значение има успешното
осъществяване на демократичния преход към пазарна икономика. Освен
това важно влияние оказва реформирането на армиите им и преди
всичко установяването на граждански контрол върху военните. Естествено
за членството им в НАТО не само САЩ имат думата. За Прага, Будапеща
и Варшава се застъпват и всички западноевропейски страни.


Изграждането на мир чрез
дипломация и заличаването на разделителните линии от студената
война чрез разширяване на НАТО са най-важните приоритети на американската
външна политика и на Балканите.


САЩ взеха и продължават
да вземат дейно участие в умиротворяването на Босна и следят за
стриктното спазване на Дейтънските споразумения. В последно време
се забелязва и смекчаване на позицията им относно бивша Югославия.
Американската администрация иска да види реализирани поредица
от свои инициативи на Балканите. Американците смятат, че е време
флангът на НАТО до Турция и Гърция да се запълни, за да може да
се гарантира напълно сигурността в този взривоопасен район, изпълнен
с етнически конфликти и вековни териториални претенции.


Би могло да се приеме,
че в началото на деветдесетте години интересът на САЩ към България
беше, както към останалите бивши социалистически страни. Така
или иначе, но по различно време в София пристигнаха държавният
секретар на Джеймс Бейкър и вицепрезидентът Дан Куейл. Едва ли
тогава американците (впрочем както и ние) са предполагали, че
ще изостанем от останалите с цели седем години. През тези години,
и особено през последните от тях, България не можеше да се похвали
с особено внимание и подкрепа от страна на Америка. Причините
са добре известни, а едно от доказателствата за позадремалите
двустранни отношения бе, че след Полша президентът Клинтън посети
и Букурещ, но не намери време да се отбие до съседна София.


Сега нещата определено
са различни. От година насам САЩ показват явен интерес към реформите
в България. Наши политици направиха пътека до Вашингтон в полза
на взаимното опознаване, а сега дойде и ред на официалната визита
на президента Петър Стоянов. Явно със смяната на управляващия
ешелон в държавата България е станала по-симпатична на американците
и българският държавен глава има всички шансове да затвърди това
впечатление..

Facebook logo
Бъдете с нас и във