Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗИДЕНТЪТ СИ ТЪРСИ НОВО АМПЛОА

Когато преди една година Георги Първанов се кандидатира за президент, едва ли е гледал сериозно на възможността България да бъде поканена за член на НАТО. Въпреки че на конгреса на БСП през 1999 г. Първанов записа в партийните документи, че социалистите са съгласни страната ни да влезе в Пакта само след референдум, три години по-късно той се намира в доста по-различна ситуация. Тъкмо на него ще се падне през 2004-а да подпише договора за присъединяването ни към алианса. Едва ли някой може да оспори, че през първата година от президентството си Първанов претърпя известна трансформация. Разбира се, това съвсем не се оказа безболезнен процес. А и съвсем не е приключил. Под натиска на обстоятелствата, свързани с интеграцията на България в евроатлантическите структури, на президента тепърва му предстои да намери мястото си, а това неизбежно ще му причини сериозни главоболия вътре в страната. Първанов все по-малко ще успява да стои в позата на защитник на националните интереси, когато става дума за членството ни в НАТО и преговорите с Европейския съюз.Дилемата НАТО - Русия се очертава като доста сложен ребус за Дондуков 2. Президентът често е принуден да балансира между интересите на двата полюса в зависимост от ситуацията, но това ще става все по-трудно. Най-сигурна външна подкрепа Първанов получава от традиционно добрите си връзки в Германия. Все още обаче президентът продължава да държи твърде много на топлите отношения с Русия. След визитата му там през тази година през следващата ще дойде ред на Владимир Путин да посети България. Държавният глава залага много на това събитие, което ще се състои точно по време на честването на 125-а годишнина от Освобождението. Това ще бъде първата визита на руски президент у нас след промените от 1989 година. Явно половинчатото отношение на президента към изискванията на западните ни партньори не се харесва на съседите му от Дондуков 1. Конфликтите му с външния министър Соломон Паси се оказаха трайна тенденция. Държавният глава е изложен на постоянен натиск от изпълнителната власт тъкмо по линия на външната политика, която е особено важна за президентската институция. Много наблюдатели смятат, че сегашният външен министър, не без благословията на премиера Симеон Сакскобургготски, се опитва да изтласка президента възможно най-далеч от тази територия. Около срещата в Прага двамата бяха постигнали временно примирие и външният министър спря да коментира всякакви президентски позиции, но това съвсем не означава, че всичко е наред. Държавният глава няма намерение да слезе от сцената. През тази седмица той събра на работен обяд посланиците на натовските държави, премиера, външния и военния министри, шефът на Генщаба. Обядът мина протоколно и с нищо не допринесе за затоплянето на отношенията между президент и изпълнителна власт. Най-сериозният конфликт се разигра на терена на преговорите с Европейския съюз във връзка с АЕЦ Козлодуй. Първанов разполагаше с възможността да играе ролята на бранител на националните интереси. Президентът дори призова депутатите да установят доколко правителството се е съобразило с позицията на парламента за затваряне на III и IV блок на атомната централа. Това си прозвуча като чиста проба подкрепа за исканите от двете опозиционни сили - СДС и БСП, вотове на недоверие към кабинета. Президентът обаче не може да не се съобрази с натиска на Западна Европа. Ако на срещата на върха на страните членки на ЕС в Копенхаген България получи потвърждение на датата 1 януари 2007 година за приемане в съюза, позициите на президента ще трябва да претърпят някои корекции, твърдят експерти. За да не прави лошо впечатление на външните партньори на България, президентът вероятно ще отстъпи леко, като даде думата по темата на някой от съветниците си, а въпросът бъде изведен на полето на националната сигурност. С това вероятно ще се заеме съветникът на президента по националната сигурност Николай Слатински. Нов сериозен конфликт между Дондуков 2 и изпълнителната власт по темата за енергетиката може да избухне, ако се заговори по-конкретно за строеж на АЕЦ Белене, където сблъсъкът на руските и западните интереси ще бъде сериозен.Независимо дали му харесва, или не, новата ситуация ще наложи на Първанов да се замисли върху досегашните си вътрешнополитически приятели. А това ще накърни сериозно дружбата на президента с БСП и ДПС. Досега отношенията на държавния глава със Сокола бяха направо цветущи - Първанов не само прибра под крилото си редица кадри на ДПС или пък хора, лансирани от движението, но и често им даваше рамо по спорни въпроси от правителствената политика. Сега обаче картината започва да се променя. Все по-неизбежен става конфликтът между държавния глава и хората на Доган заради предстоящото отваряне на досиетата, свързано с подготовката за членство в алианса. Това изискване сериозно ще засегне позициите на ДПС, но президентът няма намерение да затруднява процеса, твърдят близки до него. По сходни причини новата ситуация ще създаде доста проблеми на държавния глава и с бившите му съпартийци от БСП. Отношенията му с кръга около Румен Петков напоследък не били особено добри тъкмо заради факта, че зад бившия плевенски кмет стоят отколешни руски икономически интереси, които не са по вкуса на западните ни партньори и от които Първанов донякъде се опитва да се дистанцира. Според хора от партийните среди, причина за охлаждането на връзките между Дондуков 2 и Позитано 20 е и бившият вицепремиер Костадин Паскалев. След като напусна кабинета, той се намирал в сериозна изолация на Позитано 20, споделят членове на Висшия съвет (ВС) на БСП след последната сбирка на партийния орган. Паскалев хем е потенциална заплаха за сегашния лидер Станишев, хем със заместника му Румен Петков не се разбират заради разминаване на икономическите интереси, обясняват социалисти. Не така стоят нещата обаче между Паскалев и президента Първанов. Единствено на държавния глава (тогава все още шеф на БСП) бившият благовградски кмет съобщи, че влиза в правителството на НДСВ, а съвсем наскоро и че го напуска. Пребиваването на Паскалев в кабинета предостави възможност на президента за пробив в изпълнителната власт и нещо като топла връзка с управлението, независимо че самият бивш вицепремиер беше изолиран от повечето министри. Другият ляв министър в правителството Димитър Калчев далеч не е така полезен на президента. Запознати твърдят, че отношенията между двамата не били особено добри.Бъдещето на Паскалев все още е несигурно, но вероятно президентът ще го вземе за съветник. А това ще осигури на бившето вице сигурно място в следващ кабинет, доминиран от левицата, коментират от Позитано 20. Пак оттам споделят още, че тъкмо тази перспектива и опитите на Първанов да се меси в делата на партийното ръководство дразни червените лидери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във