Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗИДЕНТЪТ ИМА ПРОБЛЕМ С ВОЕННИТЕ И СПЕЦСЛУЖБИТЕ

Велизар Шаламанов, председател на сдружение Джордж Маршал- България, пред в. БанкеръИнж. д-р Велизар Шаламанов е роден в Карлово на 24 декември 1961 година. През 1984 г. завършва Висшето военновъздушно училище Георги Бенковски в Долна Митрополия със специалност Комуникационни и навигационни системи. От 1986 до 1988 г. работи във Военния научноизследователски институт на Генералния щаб. През 1995 г. е назначен на работа в Главния щаб на Сухопътни войски. От ноември 1998 г. до юли 2001 г. е заместник-министър на отбраната в правителството на ОДС. Отговаря за военната политика и планирането и интеграцията в НАТО. От 2001 г. е председател на сдружение Джордж Маршал - България.Край на каретоГ-н Шаламанов, каква е оценката ви за първата година от членството на България в НАТО? - Всъщност не е първа година. Неслучайно след началото на членството ни в НАТО има две години преходен период за адаптация. Но пък България беше декларирала и реално следваше политика на членство в НАТО още преди да бъде поканена и преди да бъде официално приета на 2 април 2004 година. По отношение на важни въпроси като участието в операциите в Босна, Косово, Афганистан, Ирак поведението на България бе основа за достойното членство в НАТО. По отношение обаче на участието на България в трансформацията на НАТО нещата не стоят толкова позитивно. Какво представлява тази трансформация, за която говорите?- Дефинирана в рамките на НАТО, трансформацията е един сложен процес на промяна в стратегии, доктрини, структури, въоръжение, подготовка, системи за логистика. Практически това е една много по-концентрирана промяна от тази реформа, която вече 15 години се извършва в системата за сигурност и в частност в отбраната. И ако трябва да проверим каква промяна е извършена във всички тези области, ще видим, че например военната доктрина на България е тази от април 1999 година. В организационната структура, оръжейните системи, подготовката на персонала практически няма решителни промени спрямо това, което беше предвидено през 1999 година. Всъщност ако погледнем оръжейните системи, с неудовлетворение ще констатираме, че се планираха и вече се похарчиха огромни пари за придобиването им и много по-малко - за тяхната интеграция. Същото може да се забележи и в областта на подготовката на персонала. Редица изключително добре подготвени офицери и цивилни не намират реализация в структурите на НАТО или чакат в резервни щатове по една или две години, защото изпитват проблем с владеенето на английски език. Имаме проблеми и с достъпа до използване на класифицирана натовска информация. Трансформацията като взаимодействие с други елементи от сектора за сигурност (например вътрешни работи, гражданска защита, цивилни структури, местна власт) все още не е настъпила. Доколко е ефективна защитата на националната ни сигурност? След като сме член на НАТО, снижена ли е опасността от терористични атаки? - Вероятно преди земетресението в Суматра страните от този район са мислели, че имат достатъчна защита против природни бедствия. Въпросът, който поставяте обаче, може да бъде разделен на няколко подвъпроса. Първо - имаме ли модел на системата ни за национална сигурност - на концептуално, на законодателно и на чисто административно-изпълнителско ниво, който да е познат и наблюдаем. Второ - имаме ли система, която да измерва резултатите от работата на тази система, имаме ли годишни доклади за състоянието на националната сигурност, на вътрешната сигурност и обществения ред, за състоянието на отбраната и въоръжените сили, които да бъдат измерени, от една страна, като съответствие със заявени цели в началото на мандата на това правителство и, от друга - измерени по отношение на ефективността на използване на ресурсите. Ако ние не знаем какво е заявено през 2001 г. с правителствената програма, как да оценим какво е постигнато през 2004 година? Заявено беше, че ще има интегрирано Министерство на отбраната - ясно е, че това няма да стане. Но през 2001 г. не бе заявено, че ще бъдат закупени витлови самолети или корвети, фрегати, хеликоптери... Как да преценим изпълнено ли е това, или не? Не е ясно и с какви пари разполага България за тези неща, кое е по-важно да се купи - транспортни хеликоптери или самолети. Сега сме на принципа каквото стане - добре дошло. Нали има правителствена програма...- Да, но в нея няма приоритети и няма предвидени средства. Какво се промени в българската армия за миналата година? Оставеното впечатление е, че имаше промени, но те бяха осъществени доста трудно. Дали това не се дължи на конфликта между военното и цивилното ръководство?- Конфликтът между тях е само една от причините, която не бива да се абсолютизира, въпреки че има фундаментален характер. Освен гражданско-военните отношения много важно е как са организирани гражданската и военната част на мениджмънта на отбраната още преди те да си взаимодействат. Гражданската част все още търпи развитие, защото започна практически от нулата. Минусът в случая е, че се вземат много важни решения, без те да са достатъчно добре документирани и прозрачни. А за да бъде успешно извършена една трансформация, поне що се отнася до гражданската част, трябва да има прозрачност, която да позволи по-широк обществен дебат. Колкото до военното ръководство - беше направена една минимална стъпка, но тя е още в зародишен етап. Беше създадено съвместно оперативно командване, което е на една крачка от разделянето на военноадминистративните от военнооперативните функции... Но за да има подобрение в гражданско-военните отношения, развитието в цивилната и военната част трябва да тече паралелно. Тогава цивилното и военното ръководство ще бъдат интегрирани с цел взаимно да се подпомагат, а не да си пречат. Говорите за недостатъчно добре документиран и прозрачен процес на вземане на тези решения. Какво имате предвид ?- Очевидно е, че 11-те приоритетни проекта за войската ни бяха обявени от правителството, преди да завърши стратегическият преглед на отбраната. Очевидно е, че основна част от тях бяха стартирани преди да бъде приет правилникът за жизнения цикъл на отбранителните продукти - който влиза в сила от 1 януари 2005 г., и правилникът за научни изследвания. В повечето от сделките досега се стига до ситуацията, че или има единствена фирма, която отговаря на условията (в случая със закупуването на самолетите Пилатус), или има опит да бъде направено така ( в случая с обвързването с руски условия по модернизация на съветска техника). Има и няколко неясни момента по отношение на това как се формират изискванията към оборудването, което ще се купи, и как се подбират фирмите, които ще бъдат поканени. Този процес би трябвало да бъде максимално ясно дефиниран. Решенията трябва да са прозрачни и да бъдат вземани в парламента. Необходимо е да има политически дебат. Всичко това обаче не става. И ние трябва да се съобразим с решението на правителството България да похарчи няколко милиарда лева... Ние трупаме нови неща, но не правим система за национална сигурност. Може би сделките за закупуване на военна техника са военна тайна или секретна информация ...- Моля ви, нека не бъдем по-големи католици от папата и да сме по-загрижени за секретността тук, отколкото са в Щатите, да речем. В САЩ тези неща не са секретни. Не може нещо да бъде секретно, когато се купува с моите или вашите пари. Не може от 26 нации, членуващи в НАТО, България да е най-секретната. А как ще се реши въпросът с поверителната натовска информация? Знаем, че на командващия военновъздушните сили ген. Димитър Георгиев бе отказан достъп до секретна информация на НАТО, а началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев обвини председателката на ДКСИ Цвета Маркова, че не си върши работата добре, защото именно нейната комисия проучва хората, които ще имат достъп до поверителна информация... - Този въпрос ще се реши чрез натрупване на скандали, чрез прахосване на много средства, чрез сериозна външна намеса и накрая по най-болезнения и най-скъпия начин ще бъде извършена реформа в системата на специалните служби. Тук въпросът не опира до ДКСИ, а до реформа в специалните служби и работата с информация в България. Искаме да станем информационното общество, но информационното общество не е компютърно общество. И една държава влиза в него, когато започва да управлява добре информацията и знанието. Точно в този аспект ние имаме сериозни проблеми. И Законът за достъп до обществена информация, и Законът за защита на личните данни, Законът за защита на класифицираната информация не са решени заедно с информационните служби. Все още сме в периода на натрупване на скандали и прахосване на пари. Но вече видимо се забелязват ефектите на външния натиск и затова може би следващото правителство ще има достатъчно предпоставки да направи план за реформа в информационната общност. Всъщност каква беше ролята на президента Първанов в драмата с ген. Димитър Георгиев? Ген. Колев каза, че няма да смени командващия военновъздушните сили ген. Димитър Георгиев, а в медиите се появиха съобщения, че президентът Георги Първанов настоява той да остане на поста си.- Ролята на президента Първанов е роля на жертва на висшето военно ръководство и на специалните служби.Нали той е президентът и тези служби са подчинени на него, а не той на тях?- Да, той е президент, но вероятно е зависим във вземането на решения и в обявяването им от други хора. Зависим е от висшето военно ръководство и от специалните служби. Те формират неговите решения, които се оказват грешни, и засега благодарение на добрия му политически усет и на други негови позитиви Георги Първанов успява да се измъкне. Но е вкарван поне пет пъти в капан от висшето военно ръководство и от специалните служби. Първоначално президентът Първанов заяви на 5 май миналата година, под давление на началника на Генералния щаб, че 45 хиляди е минималният допустим праг за българската армия. Оказа се, че е грешно и той оттегли това си мнение. Заяви, че не трябва да пращаме батальон в Ирак - и това мнение оттегли, а сега поддържа точно обратната теза. Заяви и нещо прибързано за генерал Георгиев - наложи се да си замълчи. Дори тръгна да освобождава ген. Михов като президентски съветник, но той още не е освободен от поста си. Тук включвам и атентата срещу Първанов в Кербала и замесения бивш шеф на НСО ген. Димитър Владимиров. Казвам ви: президентът има проблем със заемането на позиции, продиктувани от висшия военен състав и специалните служби, и го компенсира с политическата си способност да намира след това изход, но това не може да продължава вечно.След като твърдите, че е президентът Георги Първанов е добър политик, защо тогава се поддава на подобна манипулация?- Това означава, че има проблеми с екипа около него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във