Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗИДЕНТСКИЯТ ПАСИАНС ИЗЛЕЗЕ ЧАК НА ТРЕТИЯ ПЪТ

Ако някой е пропуснал важната роля на президента Георги Първанов в постигането на голяма тристранна колиция, която да излъчи и избере новото българско правителство, значи не е внимавал в картинката. Казваме голяма, а не широка коалиция, като си служим с думите на самия президент, който се позова на политологията. В експозето си на пресконференцията миналата събота Първанов очерта разликите между голяма и широка коалиция. Широка, по думите му, била Коалиция за България. Вероятно защото се опитва да обхване цялото ляво политическо пространство. Президентът тогава така и не поясни дали е така, но се разпростря върху понятието голяма коалиция. Такова било формирование, което включвало непримирими политически опоненти, но обединени от големи цели. Като европрисъединяването ни в началото на 2007 г. например. Преди малко повече от три месеца, всъщност само месец преди парламентарните избори, Първанов даде поредица от интервюта, в които прогнозира, че следващият парламент ще бъде силно фрагментиран. И че следващото правителство на страната ще бъде коалиционно. С това трябваше да покаже, че е умен и далновиден политик. Всъщност доказа, че е пресметлив. Защото още тогава даде да се разбере, че е твърдо решен да имплантира Ахмед Доган в изпълнителната власт. И е наясно, че за такава голяма коалиция двама са малко, а трима са предостатъчно. Особено ако единият е правилен, а другият - задължителен.С близо цял мандат зад гърба си като президент-обединител на нацията, Първанов точно пресметна ефекта, ако стане и вдъхновител на голяма коалиция Която включва собствената му партия, партията на сочения като основен негов конкурент Симеон Сакскгобургготски и партията на Ахмед Доган. Че се пече именно такава коалиция стана ясно не само от тънките намеци преди изборите за евентуално управление на БСП и ДПС. Затова направо императивно говореше Ахмед Доган в изборната нощ. И по-сетнешните му заявления след провала на първия кабинет Станишев, че когато получи третия мандат, правителството ще бъде същото. Нека изкушените от политическата интрига си изберат какво е имал Сокола зад гърба си - Позитано 20 или Дондуков 2. Ако е първото, защо миникоалицията не мина още с първия мандат, а от червените редици произлезе един глас против? Ако е второто, защо и как се озова във властта от третия път? Още повече че аритметически сметката излиза и без ДПС още от първия път. Логически и аритметически - още по-добре от втория път. Или БСП+НДСВ+БНС, със или без Станишев. От третия път сметката можеше да се получи четворна във вид БСП+НДСВ+ДПС+БНС - със Сергей Станишев. Така аритметиката щеше да излезе и етически Да, обаче лидерът на социалистическата партия трябваше да си понесе пасивите и илюзията за изборна победа съвсем да се разсее. А е по-добре да се отиде на президентски избори с консолидиран електорат и с благодарен партиен лидер. А втора партия с дисциплиниран електорат, каквито са хората на Доган, е още по-добре дошла. ДПС беше и си остава един сериозен източник на гласове за евентуален втори мандат на Георги Първанов. Това съвсем не е откритие, а открито коментиран от почти всички факт, особено през последните седмици. Когато през есента на 2001 г. БСП спечели президентските избори, за учудване на Петър Стоянов, на СДС и на социолозите, веднага се появиха коментари, че основната инжекция в полза на Първанов на втория тур е дошла от електората на ДПС. На първия тур подкрепата на Ахмед Доган поне публично бе насочена към двойката Ренета Инджова - Кръстьо Илов. На балотажа обаче Сокола тихомълком насочи електората си към двойката на социалистите Първанов-Марин. Което бе оценено подобаващо от новоизбрания президент. Още с встъпването си в длъжност толерантният и национално отговорен президент започна да работи за интегрирането на ДПС във властта. Така и така са коалиционен партньор на НДСВ в либералния алианс, защо да не дадем за пред Европа пример за реалното участие на движението в управлението. С президентска благословия, припомнят запознати, тайно и полека хора на движението бяха настанени на председателски постове, заеха шефски места в национални агенции, а лидерът Ахмед Доган получи за петдесетия си рожден ден най-високия български орден Стара планина. Колкото да има възможността шумно и скандално да го върне по-късно... Топлите връзки минаваха през парламента, тъй като Първанов, въпреки цялата му премерена речовитост, запази силно влияние върху своята партия. Много дискретно пред обществото, но доста явно в политическите и в медийните среди. През парламента минаваха кандидатури и закони с подкрепата на социалистите, защото от Дондуков 2 са казали така. Такова поведение за социалистите е напълно нормално, тъй като президентската институция е единственият национален властови ресурс, който партията им получи от осем години насам. И сега, с развоя на последните събития, излезе че президентът-бащица подари на БСП желаното правителствона туй отгоре и със стабилно парламентарно мнозинство. Откъдето и да го погледнеш, пак стана тяхната. Хем Сергей Станишев премиер, хем партията на власт. Мъчителните пазарлъци от последните 52 дни ще бъдат отмити от пороите. Ще се забравят старите вражди. Парламентът ще произвежда закони, а президентът няма да ги връща. Защото ще са съгласувани с него и защото трябва да се бърза за Европа. На пръв поглед - песен. Държавният глава прояви след изборите истинска толерантност и ангелско търпение. Той не само изпълни конституционните си задължения, като връчваше и прибираше мандати, но и дискретно съветваше партийните лидери. Не публично, да не би да го обвинят, че си превишава правомощията. И че нарушава конституцията. Опозицията, разбира се, го обвини, но неособено убедително. Преди това същата тази опозиция в лицето на Надежда Михайлова нахока Първанов, че не взема никакво отношение по създалата се след провала на първия мандат политическа криза. Президентът не отговори публично на нападките, а прие още на следващия ден лидерите на импровизираната опозиция. И ги увери, че час по-скоро ще връчи втория мандат на втората политическа сила, както повелява конституцията. Да си беше поръчал президентът такава удобна опозиция, едва ли щеше да я получи в по-добър вид. След като се разбра, че дясното представлява орел рак и щука не само по отношение на себе си, но и в представите си за центъра, левицата и бъдещото правителство, на Първанов само му оставаше да чака отказа от втория мандат. И да съблюдава конституцията, като мълчи пред медиите. Само един Господ и един Станишев знаят дали е мълчал и пред Позитано 20. И дали е бил в течение на епистоларните упражнения на БСП. ДПС са били в течение, във всеки случай. А в последните години не беше практика Позитано 20 да не се консултира с Дондуков 2. Още повече че открай време столетницата не обича самодейци. И така, всички чакаха третия мандат да падне като круша в ръцете на Доган Още повече че поведението на БНС бе прогнозируемо. Формированието на Софиянски, Мозер и Каракачанов имаше две алтернативи с летален изход. Първата - предсрочни избори, е ясна. Втората - участие в някакво правителство с БСП и ДПС, с неясна перспектива за следващите четири години и в резултат - десетина мандата повече за Иван Костов на следващите парламентарни избори, когато и да са те. Впрочем, това е резултатът от първия вариант, но с лека отсрочка във времето. Трябваше само лекичко подбутване на идеята премиер да е Станишев и никой друг, за да се измъкне БНС от хазартната каша и телефонните назидания на Анастасия Мозер от САЩ. Всъщност Стефан Софиянски свърши идеална работа на Георги Първанов. Няма да е учудващо, ако двамата с Красимир Каракачанов получат повече от похвала пред строя за това... А президентът Първанов избра безпогрешно моментав който да проговори. Не когато цялото общество беше погнусено от политическия елит и най-вече от участниците в миникоалицията БСП и ДПС. Логично е да си траеш, когато твоите хора са се изложили. И да ги скастриш яко, ама тихичко. Не върви един президент да доналива масло в огъня, когато пламъците приближават чергата... Което само показва, че Първанов е по-обигран от предшествениците си Желю Желев и Петър Стоянов. Двамата, преди да се разделят с президентските си кресла, успяха да се изпокарат със собствените си партии. Това, естествено, беше в стремежа да си подсигурят гласовете на всички българи. Първия път президентът Желю Желев направи прословутата пресконференция Боянски ливади. И катурна правителството на СДС. Вторият път беше с прословутата реплика на Петър Стоянов Иване, кажи им, те ще те разберат. Всички видяха какво стана след това. Желю Желев изкара самотен мандата си. Петър Стоянов просто не получи втори. За разлика от тях Георги Първанов не казва нищо срещу никоя партия. В последното си обръщение (впрочем пресконференцията му от миналата събота имаше по-скоро характер на обръщение към нацията) той не спомена името на Атака и на нейния лидер Волен Сидеров, дори когато беше ясно, че има предвид тях като генератор на етническо противопоставяне. Първанов оставя политическите лидери да говорят. Защото така по-лесно могат да попаднат в зависимост. И после по-лесно може да се разграничи от партийния обръч от фирми или от политически писма с менторски тон. Говоренето в подходящия момент и явяването на президента като деус екс махина преди връчването на третия мандат, независимо дали за момента натрупа пасиви или активи за Първанов, представляваше много ясен знак, че в случая е важно нетолкова политическото, колкото общественото внимание. Още повече че като по поръчка Господ изпрати на страната ни третия потоп. Тутакси президентът на всички българи призова за помощ държавата, ближния и себе си, порица политиците и пръв свика компетентните органи на нещо като импровизирана летучка. И отскочи до близкостоящата до столицата наводнена точка - Ихтиман. Градчето впрочем изобилстваше от бедстващи роми. Язовирите преляха, реките преляха и президентското търпение преляОбръщението му от онзи понеделник би могло да се декодира така: Българи, държава няма, защото само аз съм тук да помагам. Приликата с предизборния слоган на Първанов от 2001 г. Идвам, защото мога не е случайна. Не че не е нормално един политик да се възползва от такава ситуация. Въпросът вероятно е да се възползва така, че наистина да бъде полезен и на някой друг освен на себе си. Сигурно доста благотворителни начинания ще се окажат под президентския патронаж, но и това е нормално и сме го виждали. Да, ама имаше потоп първи, преди изборите. Тогава държавният глава още прогнозираше пред медиите коалиционно управление и говореше за широк консенсус. Имаше и потоп втори, който послужи на президента да свика бързичко Народното събрание, като че ли е кризисен щаб. Освен комисията, начело с човека на ДПС Йордан Цонев, парламентът не стори нищо в помощ на бедстващите. Потоп трети завари комисията на Цонев на второто й заседание, но изигра ролята на катализатор за изпълнението на третия мандат. И накара Георги Първанов да застави политиците да направят правителство. Не каквото и да е, а четворно. Така хем няма да го обвиняват в топла връзка и заговор с БСП и ДПС, хем ако дясната БНС се прилъже да вземе мандата, четворицата ще е по-имиджова за пред обществото. А току-виж някой друг гласоподавател от земеделците и воеводите може да бъде спечелен за каузата втори президентски мандат. Това е разумно политическо поведение. Или поне щеше да бъде, ако ги нямаше провалите с първия и с втория мандат. И двата по причина на крепкия съюз БСП-ДПС. Иначе Първанов се застрахова в изявлението си, че и тройна коалиция, пак бива И че е едва ли не принуден да даде третия мандат на ДПС, след като, видите ли, БНС не уважава волята на останалите партньори. Още повече че сметката излиза. Сергей Станишев стана премиер. Бившият президентски съветник Ивайло Калфин - вицепремиер и лице на кабинета за пред света. Георги Пирински и Любен Корнезов - съответно председател и заместник-председател на Народното събрание. БСП - с водещи позиции и в трите власти. Невиждан от осем години триумф и идеални предпоставки за начало на кампанията за президентските избори. Като се прибави и възможност за привличане на етническия вот заради верния коалиционен партньор Доган, сметката на пръв поглед излиза. Още повече че последните социологически проучвания от началото на този месец показват, че засега Първанов може да разчита на повече от половината гласове на президентски избори.Наистина, успешна кампания се прави по-лесно, когато си на власт. НДСВ също знае това и го използва до край на последните парламентарни избори. Откъдето вероятно ще дойде единият проблем за Първанов. Ако неговият основен конкурент наистина е лидерът на царската партия, може аритметиката в парламента и в правителството да излезе крива. А може да не стане и заради друго. Онези два милиона българи, които не гласуваха на последните избори, да станат три или четири за президентските. За тях едва ли остава незабелязано, че като гневно клейми опитите за етническото противопоставяне в обществото, Георги Първанов гарантира не толкова правата на малцинствата, колкото легитимира политически върхушката на ДПС като единствен гарант за това. Гласоподавателите обаче едва ли ще се правят на недочули за обръча от фирми или за пазаруването на депутатски гласове. И тогава сметката за спечелването на техния вот ще излезе по-сложна. Ако не и невъзможна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във