Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕЗИДЕНТСКИЯТ ДЕБЮТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА

Силен медиен интерес предизвикват първите действия на новия президент Георги Първанов. Откакто официално е на Дондуков 2, той е участник в почти всички обществено-политически дебати - каза си мнението и по дискусията за АЕЦ Козлодуй, и по проблемите на съдебната система, и за критиките на Симеон Сакскобургготски към министри и депутати по време на несъстоялото се учредяване на партия НДСВ. Активността на новия държавен глава е разбираема. Предстои му нелеката задача да се доказва в ново амплоа. Ала основните функции на президента са в сферата на външната политика, където той трябва да представя и отстоява българската позиция. Няколко първи неща вече се случиха на новия държавен глава. В началото на мандата си Първанов даде две основни обещания - да осигури външнополитическа приемственост и да работи за консенсус между институциите. През изминалата седмица той осъществи първия си президентски задграничен воаяж. Адресите бяха в Брюксел и Страсбург - като знак за продължаване на евроатлантическата ориентация на България. За наблюдателите и в България, и в чужбина това бе изключително успешно посещение. И ако аудиенцията при белгийския крал Албер бе престижна, но официозна, в централата на НАТО българският президент бе приет на най-високо равнище, с почести, каквито се оказват на малкото държавни глави, допускани там и чу добри думи за страната си. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън нарече България съюзник на пакта, а от своя страна Георги Първанов каза, че независимо от това ще получи в прага България покана за членство, България се чувства част от алианса. Впрочем, дни преди пътуването си в лекция пред Атлантическия клуб Първанов отново подчерта, че залага на приемствеността в националните приоритети и няма намерение да ги подменя. Според повечето наблюдатели, евроатлантическата интеграция на България е вече необратима. И не затова се спори в политическите среди. Въпросът е с каква скорост и как ще върви този процес. Явно за да разсее всякакви съмнения относно собствената си евроатлантическа ориентация и с цел да демонстрира диалогичност и синхрон между институциите, Първанов свика през тази седмица и първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Тема на срещата, която се проведе ден преди Първанов да отлети за Брюксел, беше именно приобщаването ни към евроатлантическите структури. Целта на срещата бе да се синхронизират за пореден път позициите на изпълнителната, законодателната власт и президентската институция. След заседанието президентът оповести, че е необходимо да активизираме подготовката си за Евросъюза и НАТО и да преразгледаме сроковете, обявени от предишното правителство - 2004 г. за приключване на преговорите с Европейския съюз и 2007-а за реално присъединяване. Явно е, че Първанов възнамерява да наследи ролята на предшественика си Петър Стоянов във външната политика. Много често Стоянов беше не само представител на страната ни навън, но и сам инициираше международни прояви и мотивираше вътрешнополитическите процеси, свързани с външната политика на страната. Нещо повече - явно Първанов няма намерение да допусне да бъде просто глашатай на една или друга позиция. В сравнение с бившия президент обаче новият ще трябва да компенсира липсата на лични международни връзки. Държавният глава вероятно ще среща и друг проблем във външнополитическите си контакти. Той тепърва ще трябва да доказва, че не споделя евроатлантическия скептицизъм, все още доста силен в бившата му партия. Едва ли някой е очаквал фундаментални новини от първата визита на президента зад граница. В рамките на протоколните изявления стана ясно, че Белгия подкрепя нашата кандидатура за ЕС и НАТО и ще продължи да ни окуражава да приключим преговорите с Евросъюза до края на 2003 година. Пред Първанов обаче вече се очертават и първите сериозни проблеми, за които той явно се готви още отсега - вероятността на срещата на върха в Прага през есента на тази година да не получим покана за членство в НАТО, както и реалната възможност да не успеем да приключим преговорите с ЕС до 2004 година. От президента който ще сложи подписа си под договора с ЕС, Първанов може да се превърне в президента, който да обяснява защо това не се е случило. В лекцията си пред Атлантическия клуб той постави директно един въпрос - за заплахата от евроскептицизъм, който би се появил в обществото, ако се забави процесът на интегрирането ни. Според държавния глава е необходимо европейските ни партньори да възприемат към България по-широк политически подход, който да отчете приноса ни за стабилността в региона, загубите, които сме понесли при изпълнението на ангажиментите ни като член на международната общност, както и икономическия напредък. Признание за това би била поканата за НАТО тази година, смята държавният глава. Колкото до вътрешнополитическите решения, пряко свързани с външната политика, най-интересното предстои. Тепърва ще се назначават нови посланици. Засега е факт само назначението на Елена Поптодорова, стипендиант на НАТО, на ключовия пост шеф на дипломатическата ни мисия в САЩ. Още при встъпването си в длъжност държавният глава обеща, че няма да прави ненужни назначения под натиска на политическите сили. А стратегията на назначенията никак няма да е маловажен знак за политиката, която страната ни води, коментират наблюдатели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във