Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕОЦЕНЪЧНИЯТ РЕЗЕРВ БЕ ДОПУСНАТ В КАПИТАЛА

Несъвършенствата, които показва застрахователният закон започват да бавят лицензирането на застрахователите. Изникнаха няколко практически казуса, заради чието решение директорът на застрахователния надзор Христо Христов свика Консултативния съвет (КС) към ДЗН миналата седмица. Проблемът е, че някои застрахователни компании са използвали при увеличаване на капитала си преоценъчен резерв, други пък са вписали в него интелектуални продукти като апортна вноска. Но и двата случая не са регламентирани в застрахователния закон.


След много спорове Консултативният съвет стигна до заключение, че увеличението на капитала на дружествата чрез използване на преоценъчния им резерв е допустимо и възможно. Подобен прецедент вече имаше - с министерско постановление от лятото на 1997 г. бе дадено право на ДЗИ да увеличи капитала си именно по този начин. Решението предизвика недоволство в застрахователните среди. Промените в Закона за счетоводство от началото на тази година обаче дават възможност и другите дружества да ползват преоценъчния си резерв при увеличение на капитала. Консултативният съвет обаче допуска този компромис еднократно, само докато тече лицензирането на заварените застрахователи. Решението на КС даде възможност на много дружества, сред които и най-големите частни застрахователи, да си отдъхнат и да очакват по-спокойно получаването на лиценза си. Няколко от членовете на КС обаче подписаха протокола на заседанието с особено мнение. Те се опасяват, че увеличението на капитала чред преоценъчния резерв може да се отрази на платежноспособността на въпросните дружества. Основание за подобни съмнения определено има, тъй като отделни компоненти на преоценъчния резерв участват при изчисляване на границата на платежноспособността на дружествата. Ако се наложи например даден застраховател в кратък период от време да изплаща множество щети, може да се окаже, че преоценените активи са недостатъчни или не дотам ликвидни, за да може компанията да посрещне задълженията към клиентите си. Вярно, че такова неблагоприятно струпване на застрахователни събития е до голяма степен теоретично. Но застраховането се позовава именно на вероятността за сбъдване на дадено събитие, когато определя риска и съответващата му премия.


Интелектуалната собственост, като средство за увеличаване на капитала бе другият проблем, сблъскал мненията на специалистите от Консултативния съвет към ДЗН. Няколко застрахователни дружества са използвали несъвършенствата на нормативната база и са увеличили капитала си чрез апортна вноска на интелектуална собственост. Членовете на КС прецениха, че в този случай е необходимо решение на Висшия касационен съд, и поискаха с писмо неговото становище по проблема. Докато ВКС се произнесе по този казус, дружествата, които са увеличили капитала си по този начин, ще трябва да стискат палци и да се надяват, че не са проиграли застрахователния си лиценз.


Проблемът в случая възниква от факта, че интелектуалният продукт е нематериален дълготраен актив за дружеството, чиято собственост е. Тя не може да бъде внесена в капитала на същото дружество, тъй като по смисъла на Търговския закон апортът трябва да е външна собственост. Съмнение в коректността на подобно решение пораждат и някои нови разпоредби на Закона за счетоводството. Според тези текстове увеличение на капитала се допуска само със стойността на ревалоризираните по специален ред и методика активи. Критериите на тази оценка са регламентирани в Закона за счетоводството и в Търговския закон. Липсата на пазар на интелектуална собственост и на традиции в търговията с нея подсилват допълнително проблема за реалистичното остойностяване на дадено ноу-хау. Нереално високата оценка на интелектуалния продукт може да доведе до последващи финансови затруднения за застрахователните дружества, макар че апортът не се взема предвид, когато се определя границата на платежноспособността им.


В миналия си брой (бр.23/1998 г.) в.БАНКЕРЪ подложи на критика някои от предлаганите изменения в действащия застрахователен закон. И Консултативният съвет се изказа срещу текстовете, които разпореждат ДЗН да контролира презастрахователната политика на компаниите. Дирекцията за застрахователен надзор ще оттегли този текст от предложението си за промени в закона.


Проектът за ремонт на Закона за застраховането вероятно ще бъде разгледан и одобрен на заседание на Министерски съвет едва след като завърши посещението у нас на Ан Макгърк, заявиха от финансовото министерство. Иначе съгласуването на проекта продължава на различни нива в изпълнителната власт. Колкото до мениджърите на застрахователни дружества - те продължават да твърдят, че са единствените чието мнение не е потърсено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във