Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕМИЕРЪТ ВИДЯ СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА

Министър-председателят даде донякъде изненадващи сигнали с отвореното си писмо. Макар най-често да се говори за неговите обещания за повишаване на доходите на гражданите, като цяло декларираните цели на икономическа политика са били по-скоро насочени към подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат. Акцентите в това писмо обаче са намаляването на безработицата, различните проекти за помощ на бедните и усвояването на фондове от ЕС. Когато споменава данъци, премиерът има предвид личния подоходен данък, но изпуска корпоративните и ДДС. Фокусът му е в минималната работна заплата и равнището на пенсиите, но не и върху нужните реформи на трудовото законодателство. Премиерът едва ли не открито декларира, че периодът на подкрепа на бизнес дейностите е приключил и на негово място започва период на мерки за солидарност. Изглежда, приоритет на политиката не са действията, които насърчават създаването на благосъстояние, а по-скоро инструментите за преразпределение чрез бюджета. Доколко това е продиктувано от предизборни цели е трудно да се прецени.Вместо да се хвалим, че внасяме коли, много по-добре би било да се хвалим, че произвеждаме и изнасяме колиГеорги Табаков, председател на Българския икономически форум: снимка: архив 13608Когато се върнем три години назад към Програмната реч на Симеон Сакскобургготски от 6 април 2001 г., ще си спомним, че сред основните послания в нея, както и в сегашното Отворено писмо на премиера, са обещанията в областта на икономическите реформи и икономическото развитие на страната, както и покачването на жизнения стандарт на всеки един българин. Ако погледнем резултатите от управлението на сегашното правителство обаче и успехите, които то изтъква, неминуемо бихме могли да направим аналог с правителството на Иван Костов, предшественик на сегашните управляващи. И тогава в определен момент реформите бяха обявени за приключили. При сегашния кабинет пък на третата година премиерът заявява, че структурните промени са към своя край. Смея да не се съглася с тази теза, защото една голяма част от структуроопределящите отрасли в българската икономика продължават да бъдат държавни. В най-голяма степен това се отнася за сферата на транспорта. Огромни предприятия като Български държавни железници, Български морски флот, от една страна, и огромната инфраструктура, свързана с транспорта в страната, от друга, не са приватизирани. Все още не е напълно ясно по какъв начин и по каква схема ще бъдат допуснати частните инвестиции в тази сфера, така че тази инфраструктура да стане по-благоприятна и да обслужва както икономиката, така и обществото като цяло. В тази връзка е редно да споменем, че все още на дневен ред стоят стратегически за българската икономика въпроси, свързани с нейната инфраструктурна затвореност към света. На първо място, това е откъснатостта на България от Средна Европа, а оттук и от бъдещите й партньори от Европейския съюз. Проектът Дунав мост-2 се реализира бавно. Няма никаква перспектива скоро да бъде изградена магистралата София-Ниш. Не са известни и точните дати за евентуалното отваряне на новите контролно-пропускателни пунктове (КПП) с Гърция. Българската пристанищна инфраструктура вече изостава от румънската, която е наш пряк конкурент в региона. Подкрепям твърдението на Симеон Сакскобургготски, че финансовото положение в България е стабилизирано и бюджетният дефицит е овладян. В тази връзка големият плюс е, че нищо от апокалиптичните прогнози на много икономисти през 2001 г. за управлението на НДСВ не се сбъднаха. В страната не настъпи финансов колапс, сравним с този от края на 1996 и началото на 1997 г., причинен от политиката на тогавашното правителството на БСП. Но така или иначе финансовото положение на страната беше стабилно и бюджетният дефицит беше овладян не от правителството на НДСВ, а от предшестващото го правителство. По отношение на благоприятната законова среда за промишлеността и търговията наистина бяха приети множество закони, които започнаха да доуреждат и да правят т. нар. фина настройка на системата. Тук обаче трябва да се отвори една скоба: данъците бяха свалени по един цивилизован начин, който включваше в себе си възможност за прогнозиране на свалянето на данъците. Проблемът е обаче как цялото това законодателство се прилага от данъчната администрация. Свидетели сме на прехвърляне на всичките проблеми, които има данъчната администрация със събираемостта на данъците, върху изрядните платци. Практика са тежките данъчни проверки към изрядни предприятия, които траят толкова дълго, че да могат да бъдат намерени формални поводи за невръщане на данъчния кредит, например по Закона за ДДС. Продължават бюрократичните пречки най-вече пред малките и средните предприятия в България. Голяма част от управителите на подобни предприятия пропиляват изключително много време и усилия за справянето с различни процедурни хватки, в които администрацията се опитва да ги притисне. Съгласен съм с твърдението на премиера относно добрия икономически растеж на страната. Тук обаче отново може да се направи аналогия с икономическия растеж, който беше постигнат от предходното правителство. България наистина се нуждае от два пъти по-бърз икономически растеж. За съжаление не се осъществи икономическият ръст от 8-9%, който в началото на мандата обеща тогавашният вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. Със сегашния икономически растеж България много трудно ще настигне страните от Централна и Източна Европа, както и държавите, които току-що се присъединиха към ЕС. Може да се поспори върху това до каква степен българската икономическа машина работи, отчитайки търговския дефицит, който през последните четири-пет години се очертава като основен проблем на платежния баланс на страната. Не смятам за достатъчно убедителен посочения от премиера пример за увеличението на броя на внесените коли с 40 % от 2001 до 2003 година. По мое мнение вместо да се гордеем с внасянето на автомобили, по-добре би било да можем да се похвалим с привличането на поне един голям автомобилен производител на територията на България, както направиха Чехия, Словакия, Унгария, Полша. Наистина в областта на привличане на чуждестранни инвестиции имахме голям успех през 2003 година. По този начин беше компенсиран доста големият им спад, отбелязан през 2001 и 2002 година. За съжаление българската икономика се нуждае от около 2 млрд. щ. долара годишно привлечени чуждестранни инвестиции, за да може наистина да постигне един по-бърз икономически растеж. В отвореното си писмо министър-председателят набляга и на нарасналата покупателна способност на гражданите. Но това увеличено потребление не се дължи толкова на увеличаването на доходите, колкото предимно на много силната кредитна експанзия на банките в последните две години. Една голяма част от българите започнаха да живеят вече на кредит и тук се крие една голяма опасност. Тя идва от това, че българинът няма голяма кредитна и финансова култура. Ето защо съществува реална опасност от получаването на т.нар. кредитен балон. Икономическите постижения на правителството са доста преувеличенидоц. д-р по икономика, Йосиф Аврамов, финансов експерт:Писмото на премиера е едно начало на предизборна компания, започваща по един много демодиран начин. То ще бъде прочетено от много малко хора, защото е ясно, че масата не може да си позволи да отдели пари за вестник. Тогава за какви успехи на правителството говори Симеон? За какви изпълнени обещания?Всъщност всички констатации в икономическата област са доста преувеличени, а ангажиментите за 800-те дни - неизпълнени в по-голямата си част. Правителството се тресеше от вътрешни скандали по отношение на големите приватизационни сделки - БТК, Булгартабак и др. На голямата приватизация в енергетиката тепърва се залагат очаквания, които може и да не се сбъднат. Така че дотук кабинетът търпи по-скоро негативи във връзка с раздържавяването. В писмото си премиерът твърди, че финансовата сталбилност продължава. Но това не е заслуга на това правителство. А на вече установената система на валутния борд в страната по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. Симеон изтъква още, че данъците в държавата са намалели. Да, но не за всичките му поданици. Това, което правителството прави, е да намалява преките данъци и да увеличава косвените. В известен смисъл подходът е правилен, но само донякъде. Защото тенденциите се обръщат само за хората с високи доходи. Само за богатите личният подоходен данък падна от 38 на 29% по времето на този кабинет и с тенденция през 2005 г. да стигне 24 процента. Наистина това е една от най-ниските ставки в Европа. Неслучайно премиерите на двете водещи държави - Швеция и Германия, се обявиха против рязкото намаляване на ставките на двата подоходни данъка - ДОД и в по-малка степен корпоративния данък. Шведският министър-председател Йоран Першон буквално каза: Не можем да подкрепим тези ставки за богатите в България, след като у нас хора с подобни доходи плащат на бюджета 50-60%.По отношение на патентите, които се плащат от няколкостотин хиляди, бе възприет коренно различен подход. Още през първата година от встъпването на власт на това правителство повечето от патентните данъци скочиха между 30% и 5-6 пъти. Това изкара преди повече от две години хиляди таксиметрови шофьори, търговци и занаятчии на улицата. И вкара в сивата икономика още около 160 000 души, които дотогава плащаха патентни данъци. Даннните отпреди две години сочат, че подалите декларации са 320 хил., докато за 2003 г. те са 160 000. Една част от тези лица останаха безработни или станаха наемни работници. За съжаление финансистите в правителството нямат ясна визия за патентното облагане както за следващата година, така и за периода до членството ни в ЕС, а и след това. Нито са обявили политика, която да е адекватна с нивото на реалните доходи в нашата страна. Защото е възможно те да поискат преходен период от пет години, за да бъде запазено патентното облагане, като се отчитат направените инвестиции от облагането.Обявено бе, че от 2006 г. ДДС ще бъде намален с 2% - от 20 на 18 процента. По принцип подобна мярка би следвало да се приветства. Само че у нас още не са решени проблемите, свързани с доброволната регистрация на всички стопански субекти, в това число и новите, които желаят да плащат ДДС, респективно да си приспадат данъчен кредит, без да чакат достигане на прага за ДДС от 50 хил. лева. По този начин ще бъдат извадени на светло хиляди малки и средни фирми. Освен това срокът за връщане на данъчния кредит трябва да бъде унифициран с този в повечето страни от ЕС - 14 дни. Защото бизнесът има нужда от повече свобода и простор за развитие, а не от настолно четиво.

Facebook logo
Бъдете с нас и във