Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕМИЕРЪТ И НЕГОВОТО ЕВРЕЙСКО ЛОБИ

Смъртта на цар Борис III превръща решението му за спасяването на евреите в нещо като завет, в негово морално завещание. И регентите веднага приемат тази морална позиция - пише проф. Михаил Бар-Зохар в книгата си Извън хватката на Хитлер. Спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през 1943 г. е дори нещо повече от фактор за българското и в частност, това на премиера Симеон Сокскобургготски, еврейско лоби по света. То вече е и лого, визитна картичка. Спомняме си как през март в Букурещ модераторът на пленарното заседание на премиерите на страните кандидат-членки за НАТО - Миша Глени, представи личността на Симеон II: син на цар Борис III, спасил българските евреи през Втората световна война. Само преди дни и Едуард Фюлнър, президентът на фондация Херитидж, най-влиятелният политологичен институт в САЩ и мозъчен тръст на управляващите републиканци, сравни делото на цар Борис III с делото на Симеон. Нещо повече. И у нас все по-често се чуват сравнения между спасяването на 50 хиляди евреи и спасяването на АЕЦ Козлодуй, въпреки външния натиск и в двата случая. Дори има шанс да се припокрият събитията и държавниците - макар и просто като наследници на ония от времето на последната голяма война.Ала делото на Симеон сякаш се развива в по-благоприятна среда от делото на баща му. От една страна, защото г-н Сакскобургготски има на разположение най-атрактивния в новата ни история външен министър. Соломон Паси е едновременно и вътрешен, и външен еврейски лобист на България. При това - неуморим. Нека само да си спомним, че той беше единственият дипломат N1 на церемонията през март в Белия дом, отбелязваща шестте месеца от ужасния 11 септември. Или да си представим как нахлува неканен на форума на 300 равини във Вашингтон, което не само не ги възмути, а ги вдъхнови да избухнат в аплодисменти след най-кратката и най-ударна лобистка реч, която някога са чували.От друга страна, Симеон и неговото семейство от години колекционират символите на благодарност към спасителя на българските евреи. Сред тях са наградата за царица Йоана от Световния еврейски конгрес (6 декември 1992 г.), наградата Морален държавник, връчена от Б'ней Б'рит на Симеон II (18 май 1994, Ню Йорк), наградата Праведен неевреин - Пламъкът на живота, връчена на Симеон II от Американския еврейски конгрес (23 май 1994, Лос Анджелис), Златен медал на Почетния легион, връчен от еврейския национален фонд (23 май 1994, Лос Анджелис), както и сертификатът от Keren Kayemeth Leisrael на българската гора в Израел, предаден на царя след освещаването й през октомври 1996 година.Както споменах обаче, благодарността дотук беше символична Кажете с какво да помогнем на България за по-бързото й приемане в НАТО и ЕС? - препираха се да разпитват царя-премиер еврейските бизнесмени, събрани на закуска с почетния гост на Лигата за приятелство между Америка и Израел през ноември. И не се стесняваха да признаят, че поведението на България през Втората световна война е уникално и до този момент не са се отблагодарили. Не по-различна е била ситуацията и миналата седмица във Вашингтон, когато представителите на Американския еврейски комитет, Б'ней Б'рит, Еврейския институт по въпросите на националната сигурност, ADL - Лигата против клеветите, не пропуснаха шанса да наобиколят отново българския премиер. Това с голямо основание подхранва очакванията, че моралният дълг на евреите, както заяви през декември друг евреин, ще насочи от всички краища на света към България значителни еврейски капитали.Скептиците могат да затихнат за момент. Защото евреите наистина са верни Уговорката между тях е със силата на закон. Мрежата от контакти е достатъчна. За да си обект на тяхната вярност, не е задължително да си евреин. Материалните нужди на другия са мои духовни нужди - това е типична за евреите и абсурдна за балканците сентенция.Типичен за евреите е и принципът: Не вдигай много прах по жизнения си път. Какво имам предвид? На 21 април свободният неделен ден на Симеон в хотела Хей Адамс всъщност е бил работен. Както са споделили членове на делегацията, водил е разговори с влиятелни хора, негови лични познати. А в същото време хотелът е приютявал участниците в конференция на Американо-израелския комитет за връзки с обществеността. Можем ли да предположим каква е била насоката на конфиденциалните срещи на българския премиер? По посока Близкия изток, разбира се. Още повече, че ситуацията от 1943 г. и днешната някакси си приличат. И тогава, и сега евреите са били губещите по цяла Европа. Тогава българите са ги спасили, очаква се и днес да помогнем.Еврейското лоби, в лицето на Ейбрахам Фоксман, националния директор на Еврейската лига в САЩ, съвсем открито поиска България да подкрепи Израел в Съвета за сигурност на ООН, или поне да се въздържи при гласуване на неприемливи за евреите резолюции. Оказва се, че България е част от тяхната надежда за благоприятен изход от конфликта с Палестина.Каква биха искали да е ролята на страната ни - умиротворител или посредник? Разбира се, че второто. С което се съгласи и посланикът на Иран и го каза направо в интервю за столичен всекидневник: България ме изненадва с проявите си на независимост. Сега тя играе самостоятелна роля в района между Запада и Изтока. България, впрочем, винаги е давала подслон и защита на губещите на застрашените. Нали и Фердинанд дава нареждане да бъдат посрещнати и приютени оцелелите от геноцида арменци! Цар Борис, пък, преди да спаси хилядите евреи, приема без ограничения прииждащите руснаци - белогвардейци, бягащи от болшевиките. Що се отнася до религиите, смело можем да кажем, че България е техният балансьор. Достатъчно е да разгледаме старинната картина Света София, намираща се в Музея за история на столицата ни. На нея са изобразени храмът Александър Невски, джамията и синагогата, а над тях бди богинята на мъдростта (с корона!), с разперени ръце, върху които крепи еврейска звезда и християнски кръст.България действително може да изиграе ролята на модератор в разрешаването на изреалско-палестинския конфликт. Още повече, че премиерът й, когато беше само 28-годишен цар, прочете декларация, в която заяви: Единствената ми лична амбиция ще е да премина в историята не като цар Обединител, като незабравимия ми баща, а като цар Помирител. И само след няколко седмици би могъл да се прояви като такъв. Нищо чудно при гостуването си у нас папа Йоан Павел II именно тук да направи онова, което вече десетилетия чакат да направи Ватиканът и което самият папа не стори преди две години във Витлеем: да се извини на Израел за пълното и неотклонно мълчание на Светия престол по време на Холокоста.Така или иначе, събитията отново съвпадат. Расте напрежението от нов първичен национализъм, както се изрази българският премиер, който вече обхваща някои европейски страни. Може да се появи подозрение, че отново сме жертва на световен заговор, особено ако не влезем в НАТО, допълни дипломатичната си реч на Симеон. Само че интригата не се развива на наш терен, а по оста Франция-Израел. Едва ли някой си спомня репликата на израелския премиер Ариел Шарон в интервю за в.Гардиън от 7 ноември миналата година: Сега планираме да доведем още 1 млн. евреи в Израел! Тогава местните дипломати се опитаха да омаловажат значението на това изявление. Четири месеца по-късно обаче стартира военната офанзива на Израел по Западния бряг - като за разчистване на терена. В същото време, веднага след първия тур на президентските избори във Франция, израелският вицепремиер и вътрешен министър подкани френските евреи да си стягат куфарите за Обетованата земя. С други думи, твърде възможно е да се организира нова преселническа вълна към Ерец Израел, за чието освещаване е нужен Симеон. А нали именно той запали първата за празника Ханука свещ в софийската синагога. Ханука е празник на Освещаването и Възобновлението!А колкото до опасността от първичен национализъм и френски антисемитизъм в България, премиерът сигурно не говори сериозно. У нас се пази например едно писмо от Едуард Даро, френския пълномощен министър в София, до Министерството на външните работи на Франция от 14 юли 1925 г., което аргументира Причините за липса на антисемитско движение в България.Както спомена наскоро един журналист, у нас нацизмът е само на книга. Може да се добави: повече форма на словесни полюции, които будят все по-искрено съжаление и даже ирония. Както в анекдота за двамата четящи евреи в парка: единият си гушнал еврейския вестник, а другият разлиствал пронацистки. Първият възмутено мърморел: Как можем да четеш подобно нещо?! А вторият мъдро отговорил: Чета го, за да си оправя настроението. От нашите вестници научавам, че във Франция има антисемитизъм, в Германия - нацизъм, в Италия и Австрия - фашизъм. А тук чета, че евреите управляват света, че диктуват политиката, че контролират Америка, че въртят световните банки. И така хубаво ми става...ТПС: Старинната картина Света София символизира българската духовна толерантност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във