Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕМИЕРСКИЯТ РЕЙТИНГ ПИКИРА МЕЖДУ МАДРИД И СОФИЯ

Новата година донесе куп подаръци за редовите граждани. Личните - според кесията. Държавните бяха предизвестени - нови цени на тока и парното, нови данъци и такси изтърси от торбата си Дядо Коледа. Не беше подминат и премиерът Симеон Сакскобургготски, който предпочете да изкара празниците със семейството си в почти родната му Испания. При завръщането си в подопечната му държава той беше зарадван от ново спадане на рейтинга си - този път с 20%, и достигна 43 процента. Спорно е доколко връзката между премиерската ваканция и социологическите числа е право - или обратнопропорционална, но пък последните изследвания на демоскопите, публикувани вече след кацането на Симеон Сакскобургготски на българска земя, сочат, че рейтингът на царя е излязъл от виража и тенденцията към срив е овладяна. Още преди въпросните данни да бъдат публикувани, премиерът се опита да вдъхне надежда на целокупното население с прогнозата, че през 2002-ра вече трябва да се усети някакво подобряване на жизнения стандарт в страната. Близо 200 дни или една четвърт от времето, което самият Симеон си даде, за да вкара държавните дела в ред, вече изтекоха. Каква е равносметката дотук, поне според социологическите таблици, бележещи степента на народното доверие? Някъде около първите сто дни на правителството рейтингът на царя-премиер спадна с над десет процента. Тогава обясненията за това се свързваха с бавните темпове на работа на кабинета, на Народното събрание и изобщо на цялата държавна машина. Няколко месеца по-късно се вижда, че когато държавата заработи, общественото одобрение продължава да спада. Дори още по-рязко...Безспорно непопулярните мерки на правителството допринесоха доста за огорчението на онези близо 50% гласоподаватели, дали вота си за НДСВ. Въпросните мерки всъщност бяха предизвестени - и повишението на цените на енергията, и включването на данък добавена стойност в пакетите туристически услуги бяха просто отложени с една година от предишното правителство. Безспорно е, и че между 6 април и 16 юни 2001 г. българите чуваха с огромна охота тъкмо това, което искаха да чуят - бързо и чувствително повишаване на доходите, намаляване на данъците. Не че царските хора не акцентираха точно върху това - ала за една дузина година с избори населението можеше да се научи да отсява зърното от плявата, сиреч популизма от реално възможното. Защото царят не бе обещал нито отмяна на Валутния борд, нито скъсване с МВФ. Е, избирателите забравиха за последните две, а пред избори политиците мразят да припомнят неприятни неща. Неприятните неща се казват и правят, когато изборите вече са спечелени. И докато дойдат други, място за канализиране на обществения хлен са анкетните карти на социолозите.В случая с царското движение разбирането на този въпрос се оказва още по-сложно, отколкото спрямо всяко друго правителство. Нещо повече - общественото търпение започна да се изчерпва едва половин година след парламентарните избори. За запазване на доверието към новата власт не помогна т. нар. Бяла книга за управлението на ОДС и наследените от него негативи. Тя и няма как да помогне, докато си стои само на книга. Безрезултатни, поне засега, се оказаха и плахите опити за търсене на съдебна отговорност от бивши управници, известни с лошата си репутация, което целеше уж да покаже готовността на новото време да се бори с корупцията. През 1997-ма например очакванията далеч не бяха толкова високи, въпреки създадената тогава еуфория и желанието за бърза смяна на властта. Четири години по-късно поредното разочарование от политическата класа допринесе за раждането на поредната голяма обществена надежда, този път олицетворена и опредметена от завърналия се цар Симеон Втори. Доколко действията на кабинета Сакскобургготски са пряко свързани с личния рейтинг на премиера и дали само правителствените мерки са причина за резкия спад в доверието? Напоследък все повече наблюдатели изказват мнението, че разочарованието от управлението вече пряко рефлектира върху личността на Симеон. В първите месеци на новото време опасенията от провал се свързваха основно с неяснотите около царския екип или с печално известните личности в него. В управленската и политическата система обаче няма как да бъде избегнат фактът, че най-голямата отговорност в крайна сметка носи този, който я оглавява. Вече дори благосклонно настроените анализатори не могат да елиминират баналната истина, че на върха на въпросната пирамида в случая стои Симеон Сакскобургготски. Неслучайно бившият монарх дълго време не искаше да се нагърбва с премиерската отговорност. Опитите му да намери компромисен вариант между възможността за влияние над обществено-политическия живот и позицията на надпартиен лидер не се увенчаха с успех. В периода след парламентарните избори до сформирането на правителство лека полека започна да става ясно, че ексмонархът до голяма степен е заложник на интересите на всички онези лобита, които се оформиха около неговата личност. Колкото и Симеон да се опитваше да се дистанцира от вътрешните им борби и да твърди, че се занимава само с управленските дела, постепепнно гафовете на царските хора започнаха да се пишат и на негов гръб. Поредица кадрови решения бързо отряза очакванията за нещо ново и качествено в политическия живот. Може и да си имат предимства, дори да са много качествени управленци, но поне известните от по-далечно или по-близко минало хора, носещи белезите от предишни неуспехи, не се радват на народна обич. И не трупат червени точки за кабинета. Сред имената на отколешни и печално известни личности, заели ключови постове в държавната администрация, се нареди най-напред Стоян Ганев. Със скандал бе съпроводено и назначението на Васил Иванов-Лучано за шеф на Държавната агенция за младежта и спорта, а най-пресният случай е назначението на Георги Петров, известен като човека с оня прякор, за шеф на Агенцията за надзор върху хазарта. Сред личните пасиви на Симеон пък се наредиха няколко по същество незначителни негови решения. Като например това, че предпочете да изкара дванадесет дни отпуск в Испания, докато страната, която управлява се намираше, в почти бедствено положение. Подобна постъпка би минала незабелязано на повечето места в света (докато софиянци се бореха с преспите и леда, кметът Софиянски караше ски в Татрите и никой нищо не рече). Ала със Симеон не бе така. И каква полза да обяснява после, че през цялото време всъщност е работил? Вероятно като награда за това при завръщането си в България премиерът получи и още един подарък - фланелка с надпис Срам ме е от Симеон Сакскобургготски. Разбира се, този акт на народната любов може да бъде тълкуван като изолиран случай - и акцията си бе солова, но не и когато социологическите проучвания показват тенденцията в доста по-масов вид.Впрочем, демоскопията чертае моментната картина. Както споменахме в началото, последните проучвания показват стабилизиране на премиерския рейтинг. Пък и рейтингът е относително мерило за устойчивост - последните президентски избори могат да станат христоматиен пример за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във