Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕМИЕРА ГО ТРЕСЕ НА ТЕМА КОРУПЦИЯТА

Забелязали ли сте коя е темата, която най-силно стресира премиера? Изобщо не е темата за монархията. Тръпне при споменаването за корупция. На всяко питане по повод нов сигнал за финансова нечистоплътност реагира по-ужилено от учителка на нецензурен отговор на Иванчо. Разковничето е датата 16 октомври, когато ще бъде оповестен годишният доклад на Европейската комисия за България. Сиреч - оценката от контролното на царския кабинет. ЕС може и да се вълнува от АЕЦ, СС-23 или Булгартабак, но това са странични интереси. Притеснението на Европа е за липсата на стратегия за борба с корупцията (а значи и с бедността) и за страховете на чуждестранните инвеститори. Нищо че в последните два дни на отчетния период бяха нанесени рестриктивни поправки в Наказателния кодекс. Премиерът сякаш се подготвя психически за черна точка по темата корупция.Тази страховита тема бе удостоена с честта да се нареди до основните задачи в изявлението на Симеон, с което обяви началото на най-важната политическа година. Акордът мина и през словото на президента от 30 август: Ако в началото на мандата на това правителство имаше обнадеждаващи данни за корупцията, то днес тя все още е сериозен проблем преди всичко на средното административно равнище. И тъкмо когато министър Николай Василев се похвали в САЩ пред дипломати от отдела за Европа на Държавния департамент, че корупцията вече не е проблем у нас, тук заваляха нови и нови сигнали. По данни на Александър Балев, председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара, всеки ден само в София се дават по 100 подкупа за издаване на лицензи и разрешителни за търговска дейност. Особено раздвижване на ефира предизвика и обобщението на министър Калчев, че кабинетът вече проверява над 18 000 сделки за финансова чистота.Улисани по по-глобални теми (като НАТО, папата или Стоян Ганев), през годината пропуснахме по-сериозните признания за корупцията у нас. Къде тактично, къде не, доста хора, от които зависят поканите ни за ЕС и НАТО, разклатиха пръст - Гюнтер Ферхойген, Антонио ди Пиетро, Пирита Сорса, Джералд Шиф, Стив Ханке, експерти от Световната банка и съвсем наскоро - Брус Джаксън. Особено гневен бе шведският посланик Стен Аск, който през юни предупреди, че е лично запознат с три брутални случая на изнудване на шведски инвеститори. На правосъдния министър Станков му остана просто да признае, че данните за корупция у нас растат лавинообразно. Не може да не сме изненадани и от още една възродена форма на корупция, инсценирана миналата седмица пред Св. Александър Невски. Подгряването на желаещи и нежелаещи да участват в протестния митинг на земеделците бе чиста форма на корупционни дарове и съблазняване на гладните с отдавна невкусвани деликатеси. С условие - да сложат подпис срещу правителството. Нищо ново под сенките и облаците. Древните са казвали на това Do ut des (давам, за да дадеш). Ама кой да проумее, че и това е корупция.Така се получава, когато корупцията вирее като Метаморфозите на Овидий. Значението й е толкова неясно и многопланово, че прилича на известното определение за чудо - явление, описано от хора, които са чули за него от други хора, които пък не са го виждали. Дали ще я наречем подкуп, дар, облага или безплатен обяд, корупцията е тук, откак свят светува. Какво ако не корупция са древните жертвоприношения към боговете? Римляните дори са си измислили юридически формулировки на рушвета. Изразите argumentum ad crumenam (доказателство от кесията) и argumentum argenatiou (паричен довод) покривали напълно простонародното:Търкаляй монета пред себе си и всички ще ти се радват.Корупцията не подбира и формата на държавно устройство. При монархията факторът на корупцията е кралят, от когото зависят титли, доходи и постове. Той манипулира обкръжението си, като раздава милости и привилегии и така се обгражда с подмазвачи и паразити. При републиката корупцията идва отдолу, от отделни лица и икономически и политически групировки. Утешително е, че при модерните демокрации съжителството с корупцията е временно и завършва шумно. Някой бие тревога и скандалът е готов. Лошото е, че можеш да надушиш корумпирания, но е трудно да го назовеш. Хубавото е, че през последните 10-15 години светът осъзна, че корупцията няма нищо общо с формата на държавно управление, нито с икономическото положение. Вече и най-примерните демокрации излъчиха свои корумпирани политици, сред които Хелмут Кол, Бетино Кракси, Лео Делакроа и Вили Клаас, Жак Сантер заедно с двадесет членове на Европейската комисия. Простичко казано, корупцията обсебва хора с по-изискано отношение към парите - които смятат, че парите са способни да направят всичко и сами са способни да направят всичко за пари.У нас пък се наложи една особеност на разюзданите демокрации. В продължение на дванайсет години мнозинството и опозицията се споразумяваха да деперсонализират незаконните практики, като заедно контролират назначенията в администрацията. Именно в такива случаи корупцията се покрива с анонимност.Сдобива се и с наследственост, тъй като личните чиновници се редуват без прекъсване години наред, а другите се разиграват хазартно. Ето такива феномени е имал предвид Пиер Буаст, когато обобщил: Продажността на длъжностите превръща всеки чиновник в патентован вампирПо въпроса за родната корупция от година насам имам едно неприятно усещане. Докато в началото НДСВ потръгна добре, както сподели и президентът, после сякаш Симеон сам провокира корупционни нагласи. Когато поиска от депутатите си да станат господари на мълчанието, не ни ли се струва, че днес това мълчание се осребрява периодично? Защото сме чели как древният съдия Демостен срещу солидна сума обещал да не държи реч в съда. За да е по-убедителен в мълчанието си, се появил с компрес на гърлото. Зад гърба му шушукали: не си е простудил гърлото, а го е позлатил.Страх не страх, г-н премиер, но корупцията е звяр и трябва да се укроти. Единият вариант е по Херодот. Той достатъчно подробно описва как подкупният съдия Сизманес бил одран жив по нареждане на персийския цар. А с кожата му тапицирали съдийския трон, за да всява ужас у ненаситните магистрати. Другият вариант е пак с репресивни, но демократични методи. Вярно е, че вече си имаме и правителствена, и парламентарна комисия за борба с корупцията. Скоро депутатите може да си имат и Етичен кодекс на народния представител, който ще спусне неуютни тавани за странични доходи и хонорари, за лични подаръци, за задгранични пътувания и роднински назначения (юристите ги наричат непотизъм, а Захари Стоянов като по-неизискан ги е назовал шуробаджанащина както са известни и досега). Вярно е също, че лично Симеон при посещението си в САЩ през април подписа споразумение, с което US-правителството дарява на България 6.8 млн. щ. долара за борба с корупцията. Но освен пари нужен ни е малко опит отвън.Великобритания например няколко пъти ни разяснява своята антикорупционна политика, която се изпълнява от два органа - извънпарламентарен Комитет за стандартите в обществения живот и парламентарна Комисия за етика и привилегии. Опитът на втората би допаднал на обществото, особено с мерките срещу депутати, на които се плаща, за да отправят въпрос към министър. Едното наказание е мъмрене и отстраняване за 10 или 20 дни от заседания без заплата, а другото - подсилено с порицаване чрез медиите и публично орезиляване.Много по-полезни за нас обаче биха били антикорупционните мерки от Изтока. Чрез промяна в конституцията Тайланд (а преди него Хонконг и Сингапур) сформира Национална комисия за борба с корупцията. Освен това е приет и Закон на 50-те хиляди подписа, който задължава властите да започнат следствие срещу всеки, разобличен в рушвети или изнудване, събрал като улики посочения брой подписи от гневни граждани. Южна Корея също предлага ефективен метод. От 2000 г. преди всеки политически избор Гражданска коалиция за борба с корупцията разпространява Черен списък с имена на продажни и съмнителни кандидати. Гражданските движения възприемат корупцията като пропуснати ползи и се стараят с този списък да убедят, от една страна, партиите да извадят очернените от листите, а от друга - да отблъснат от тях гласовете на избирателите.Защо ли все пак Симеон толкова се притеснява от страшната дума корупция? Концептуално погледнато, има поне три причини. Първата е, че вече над 2000 години човечеството не успява да я изкорени. Корупцията вече е твърде недоказуема и неуловима. Доказателство за това са блажените физиономии на бивши властимащи, които дори използват картата с корупцията, за да контраатакуват и манипулират политическата среда. Втората причина за страховете на премиера е нашият български манталитет. Българинът дава мило и драго, само да му е добре: отблагодарява се (всъщност подкупва) на Бога с дарове и курбани; отпраща попа от дома си с поне две дисаги за бог да прости. А и типична пословица си имаме: Кой душа си не продава, той имотен не става. Корупцията за българите е социален синдром. Наричаме я взаимна услуга - подкупващият помага на чиновника в борбата му за живот.Третата причина за страха на премиера от думата корупция е на научни основи. През 2000 г. учените от университета в Масачузетс (MIT) обявиха, че съществува ген на корупцията. Отклонение в хромозомите кара много хора да практикуват вземане под масата. Лошата новина за нас е, че този ген е неимоверно развит у южните народи, за които рушветът и облагата са символ верую.И тук се замислям върху самоуверения Емил Кошлуков, който тръби, че ще приемат закони, с които корупцията ще стане срамна. Какво ли ще се случи, когато всички обременени с гена на корупцията заведат дела за дискриминация?

Facebook logo
Бъдете с нас и във