Банкеръ Weekly

Общество и политика

Преходът приключва – за да започне отново

Александър МАРИНОВ

 

Пожарът на общественото негодувание пак се разбушува. За разлика от преди пет години, този път дори изкусен политически пожарникар като Бойко Борисов не е в състояние да го потуши. Причините за неизбежното разпространение на стихията са няколко, но засега най-съществените от тях са игнорирани или подценявани - до степен, която потвърждава пълната неадекватност на властващите елити у нас.

Често като признак на тази неадекватност се изтъква налудното говорене на управляващите политици. Не е нужно да си експерт, за да схванеш, че ежеминутните медийни излияния на министри, депутати и всякакъв обслужващ персонал не успокояват, а нагнетяват недоволството. Лансира се предположението, че това се прави умишлено с цел създаване на алиби за поредното измъкване от властта по добре познатия сценарий. Едва ли. Не само защото такова талантливо пресъздаване на политически идиотизъм не е по силите на известните ни посредствени актьори. А защото зад агресивното говорене, обидите към протестиращите и конспиративните сценарии ясно прозира страхът от близостта на края. Абсурдността на поведението, представляващо абсолютен контрапункт на някакво що-годе разумно управление на криза, е непресторена. Много скоро ще видим как сплотеният строй на управляващите ще се превърне в хаотична маса от спасяващи се поединично индивиди, готови да предадат и продадат всеки и всичко. На първо място - своя до вчера обожествяван вожд.

И въпреки това, засилващите се паника и хаос отразяват само повърхностния пласт на неадекватността на елитите. Истинският проблем не е инструментално-тактически, а същностен. Политиците, маститите бизнесмени, синдикалните "водачи", медийните началници, с една дума - всички печеливши от злощастния български преход, днес си приличат по едно - пълна неспособност да разберат какво се случва и какви мощни обществени пружини задвижват изригващото обществено недоволство. И тъй като не разбират и не искат да приемат същността на процесите, те остават в плен на илюзията, че ще могат да ги контролират - така, както неведнъж са успявали.

Погрешната оценка на ставащото е повлияна от привидното сходство на събитията. Мнозина днес изтъкват, че пред нас протича едно политическо дежа вю, разликата е само в припознаването на аналога - 2012-а, 2013-а или 2014-а година. Припомня се начинът, по който в тези епизоди протестите бяха манипулирани, инфилтрирани и обяздени, а също и отработената схема за политическо възкръсване на Бойко Борисов и ГЕРБ.

Но подвеждащата аналогия тласка към погрешни изводи и прогнози. Например, че скоро Борисов ще намери удобен повод да хвърли кърпата на ринга, намирайки извинение в разпада на коалиционните партньори (тук наистина талантливо му помага Волен Сидеров). А по-нататък - че има само два възможни сценария: добър (ГЕРБ отново печели с малко и си намира поредното отгледано коалиционно мюре) и още по-добър (БСП печели с малко, отново се проваля в управлението и бащицата се връща на бял кон). Посоченият начин на мислене обаче страда от фундаментален порок - той предпоставя, че обществото е застинало някъде в началото на десетилетието, социално-икономическото статукво е препарирано, а политическите процеси описват идеален цикличен кръг. Истината е друга, много по-страшна.

За десет години, сред брюкселски прегръдки и целувки, под звуците на медийни фанфари и зад щедро санираната политическа фасада, независимо от измамната стъкмистика на успехите, България се устреми надолу по спиралата на кризата. Някои се опитват да ни накарат да не вярваме на очите си с твърдения от рода на "Днес живеем 4-5 пъти по-добре, отколкото в началото на прехода". Сигурно са прави - те наистина живеят няколко пъти, а господарите им - стотици пъти по-добре. Но огромната част от българите живеят по-зле, страдат в настоящето и което е най-мъчително - виждат какво бъдеще се носи към нас. И разбират, че това положение не е случайно, а представлява закономерен резултат от сбърканата система, поставена в услуга на една шепа безумно алчни глупци. Поради което искат не друго, а именно смяна на системата!

Днес някои се подиграват, а други недоумяват какво значи призивът да се смени системата. Трети просто смятат наложената матрица за (вече) неразрушима. Разбира се, това е сложен въпрос, който изисква и експертиза, и публично обсъждане, и реализъм, и търпение. Но същността е ясна - държавата и създаваните от нея правила трябва да се променят из основи, така че да работят в полза на мнозинството от българския народ.

Това е задача трудна, но напълно постижима и започва от ясното диагностициране на пороците на създаденото устройство, на първо място - преустановяване на манипулирането на обществото с полуистини и откровени лъжи. Например, да ни баламосват със "средна работна заплата над 1200 лв", при положение, че такова (или по-високо) възнаграждение вземат не повече от 15 на сто, а работещите бедни клонят към една трета от заетите в страната.

Иначе казано, въпреки че на пръв поглед бунтът на хората изглежда хаотичен и ирационален, той е породен от напълно адекватно осъзнаване на действителността и на пълната безперспективност на подобна траектория на движение на страната. Посланието на обществените протести е ясно по смисъл и съвсем конкретно адресирано. То може да бъде изразено с един популярен въпрос на Владимир Путин към западните "партньори": "Сега поне разбирате ли какво направихте?"

За нещастие, българските елити като цяло едва ли разбират какво са направили и какви ще бъдат последиците (включително за самите тях). А малцината, които са наясно какво и защо се случва, не искат, а вероятно и не могат да направят съществена промяна. С една дума, искаме или не, нашето общество се намира в момент, напълно съответстващ на класическото лениново определение на революционната ситуация.

Констатацията, че "върховете вече не могат да управляват по старому", не е нова, просто днес е неопровержима. Всички резерви на доскоро ефективната машина за контрол са изчерпани. Но вече е налице и втората предпоставка, а именно, че "низините не искат да живеят по старому". Ако някой се съмнява в това, илюзиите му скоро ще бъдат безпощадно разсеяни.            

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във