Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПОКУПКА НА БЗК НАВЛИЗАТ В РЕШАВАЩА ФАЗА

МЕНИДЖЪРИТЕ НА КРЕДИТНАТА ИНСТИТУЦИЯ ОБЖАЛВАТ РЕШЕНИЕТО

НА СЪДА ЗА ОБЯВЯВАНЕТО Й В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

И съдбата на фалиралата преди 10 дни БЗК ще се реши

тази седмица. Представители на английския холдинг, който прояви

желание да я купи, пристигат тази седмица за нова среща с ръководството

на БНБ. За чуждестранния инвеститор това са решаващите преговори

- ако не постигне споразумение с Централната банка по офертата

си за покупка на БЗК, холдингът ще се оттегли. В последните дни

английският инвеститор активизира действията си за ускоряване

на сделката. По искане на БНБ холдингът изпрати допълнителна информация

по своята оферта. Сред документите са оценката, която английският

инвеститор е направил на БЗК, предложения за бизнесплан, второ

потвърждение на намерението му да инвестира, схема на плащане

и рекапитализация на кредитната институция и ново представяне

на биографията на холдинга. В нея се съобщава, че

английският инвеститор разполага с 2 млрд. щ. долара реално внесен

капитал.

Създадена през 1989 г., БЗК натрупа бурна история.

През 1990 г. като инвеститор в нея влиза Райфайзенбанк, която

три години по-късно продава дяловете си на Атанас Тилев и на контролираните

от него фирми. Той я управлява до март 1996 година. Още по времето

на Райфайзенбанк, а по-късно и на Атанас Тилев, капиталовата адекватност

на БЗК спада от 7.12 до минус 80.16 процента. Причината е в безотговорната

кредитна политика, а крайният резултат - ликвидна криза. Трима

са основните длъжници на банката, на чиито операции в. БАНКЕРЪ

посвети не една публикация. Начело на триадата е монтанският агрохолдинг

Агромпромстрой БД и сие, който е и акционер на БЗК,

но й дължи около 40 млн. г. марки. След него се нареждат фирмите,

контролирани от Атанас Тилев, които по последни сметки дължат

на кредитната институция около 18 млн. щ. долара. Редом с тях

са длъжниците от печалноизвестната групировка Орион,

които имат да връщат на банката около 10 млн. щ. долара. Това

са длъжниците, източили финансовата кръв на БЗК. Опитвайки се

да я спаси от ликвидния колапс, през 1995 г. БНБ й предостави

рефинансиране от 8.5 млрд. лв. и над 5 млн. щ. долара. След като

се убеди, че и това не може да спре пропадането на БЗК, в началото

на 1996 г. Централната банка придоби акциите на Атанас Тилев и

неговите групировки, на Агропромстрой БД и сие и на

още няколко други по-дребни акционери. Така тя стана собственик

на над 80% от БЗК. През май 1996 г. Централната банка повери ръководството

й на Владимир Владимиров, Рени Петкова и Йонка Кинова. През април

тази година първите двама се върнаха в Пощенска банка, от която

бяха дошли. От май миналата година досега мениджмънтът на банката

е събрал от длъжниците над 20 млрд. лв., а делът на несъбираемите

вземания е намалял от 87 на 63.8 процента. Провизиите, заделени

от банката, са увеличени от 4.9 млрд. на 136.7 млрд. лв., а капиталовата

й адекватност бе подобрена - от минус 71.2% през май 1996 г. до

минус 9.27% - към края на юни тази година.

От октомври миналата година мениджмънтът на БЗК води

активни преговори с потенциални инвеститори за нейната продажба

и рекапитализация. За да подобри финансовия пейзаж

около БЗК, УС на БНБ прие решение N405 от 4 юли миналата година.

Според него БНБ дава съгласието си вземането й от БЗК за 8.5 млрд.

лв. да се трансформира в акционерен капитал. Решението обаче така

и не бе изпълнено. На 24 януари тази година БНБ реши да поиска

от съда обявяването на БЗК в несъстоятелност, като прескочи етапа

на особения надзор. Този акт би следвало силно да заинтригува

правниците - когато основният акционер - дори ако е БНБ, поиска

обявяването на банка, негова собственост, в несъстоятелност, не

е ли това самоликвидация? И може ли тя да се извършва, ако активите

на дружеството не покриват задълженията му? И ако не може, за

каква несъстоятелност се говори?

По времето, когато БНБ иска от съда фалита на своята

собственост - БЗК, мениджърите на търговската банка вече преговарят

с английския холдинг за продажба. Съдебната процедура обаче вече

е в ход. На 18 юли СГС обявява БЗК в несъстоятелност. Ако БНБ

не се споразумее с английския холдинг и сделката за покупката

на БЗК не се осъществи, на ход е синдикът. Ако се отчита само

икономическият интерес, БНБ има сметка да се договори с чужденците.

Иначе тя е осма на опашката на кредиторите на БЗК. Съвсем не е

сигурно, че в този случай парите ще бъдат достатъчно, та и Централната

банка да си прибере 18 млрд. лв. в чуждестранна и национална валута.

Фалитът ще натовари и данъкоплатците с още 68.6 млрд. лева. А

според запознати в бюджета тези пари не са предвидени. Ако БНБ

приеме офертата на английския холдинг и му продаде БЗК, тези разходи

ще бъдат спестени.

Решението на СГС миналата седмица бе обжалвано пред

Върховния съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във