Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕГОВАРЯМЕ В СОФИЯ, В БРЮКСЕЛ УБЕЖДАВАМЕ

Антоанета Приматарова, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, пред в. БАНКЕРЪАнтоанета Приматарова е родена през 1954 г. в София. През 1978 г. завършва германистика в Лайпциг. От 1980 до 1993 г. преподава в СУ Климент Охридски, а между 1993 и 1997 г. е посланик в Кралство Швеция. След парламентарните избори през 1997-а Приматарова е заместник-министър на външните работи в правителството на ОДС. От 1999 до 2001 г. е посланик към Европейската общност, а една година по-късно в това си качество е заместник главен преговарящ с Европейския съюз. От 2002 г. досега работи в Центъра за либерални стратегии.Край на каретоГ-жо Приматарова, наскоро министър Кунева изрази опасенията си, че заради бавенето на преговорите с Румъния ЕС може да забави подписването на договора за присъединяването на България. Според вас има ли такава опасност? - Присъединяването на 10-те страни членки към Европейския съюз на 1 май 2004 г. беляза тържеството на пакетирането и взаимното обвързване. Въпреки приказките, че на всяка страна ще се гледа според заслугите и според подготовката й, в крайна сметка влизането им в ЕС бе организирано като група. Ако се вгледаме в степента на подготвеност на тези страни и проблемите, които имат да решават във връзка с европрисъединяването си, ще открием, че между тях има много по-драстична разлика, отколкото между България и Румъния. Мен лично обаче ме смущава насаждането на чувство за превъзходство на България над Румъния. Ако сравним Словения с Литва, ще открием много по-големи разлики, но в Словения никога не е имало такава истерия като в България. Ясно е, че едва ли би имало подписване на договор отделно с България и с Румъния. Да не говорим, че от страна на Европейската комисия и на държавите членки се демонстрира изключително силна воля за приключването на преговорите с Румъния. Въпреки всичко, ако по някаква причина преговорите не приключат преди 17 декември, когато Европейският съвет би могъл да определи дата за подписване на общия договор на България и Румъния за приемане в ЕС, такава дата може и да няма през декември. Предпазната клауза е механизъм, който би позволил евентуално влизане на България и Румъния към различна дата, без забавилата се страна да се чувства дискриминирана. Такъв прецедент има вече с отпадане на визите за България и Румъния - едно политическо решение, но с различна дата на влизане в сила. Напоследък обаче се създава впечатлението, че т. нар. предпазна клауза има чисто формален характер и практическата вероятност да се задейства е нищожна. Защо тогава тя бе въведена от Еврокомисията в преговорите с България и Румъния? - Във всеки един договор, не само междудържавен, има предпазни клаузи. Те предвиждат какво би станало, ако една от двете страни не изпълни поети ангажименти. В договорите на България и Румъния предпазната клауза беше въведена, тъй като ще има по-дълъг период между приключването на преговорите и самата дата на членство. Tази клауза e въведена и затова, че в някои случаи сме затворили преговорите по определени глави не въз основа на цялостно свършена работа, а с обещанието как ще изпълним предстоящи задължения. Ако не ги изпълним, предпазната клауза може да бъде задействана. В този смисъл малко евтин ми се струва аргументът, че предпазната клауза едва ли ще бъде приложена, тъй като механизмът е много сложен. Европейската комисия следи за спазване на задълженията и ако ние не си изпълняваме ангажиментите, тя ще излезе с доклад, в който ще се посочи, че България или Румъния не са готови за членство. При такъв доклад не може да се очаква, че някои страни членки биха го оспорвали само от симпатии към съответната страна.Как приемате твърденията, че при преговорите с ЕС трябва да се отстояват националните интереси? - Много са ме смущавали приказките за преговорите с ЕС като отстояване или предаване на националните интереси. Мисля, че който разбира дълбоката същност на тези преговори, е наясно, че това е доста неуместно. Защото или сме преценили, че живеенето според правилата на ЕС съвпада с нашия национален интерес и оттам нататък приемаме тези правила, или смятаме, че тези правила са лоши за България и се отказваме от членство в ЕС. ЕС не налага определени само за нас правила, те са валидни за всички. За отстояване на национални интереси се говори в селскостопанската политика, където се договарят т.нар. квоти. Или какво количество от определени производства ще бъде финансово подпомагано в рамките на общата селскостопанска политика. И след като ЕС плаща за произвеждането на тези количества, всяка страна се бори да има по-големи квоти. Но и тук има ограничения на възможностите за преговаряне, тъй като квотите се договарят въз основа на статистически данни за налично производство, а не на прогнози или спомени за него. Между другото във всяка една страна, която се е присъединявала към ЕС, е имало изкушение да се говори за отстояване на национални интереси. С австрийски колеги стигнахме до заключението, че присъединявайки се към ЕС, всяка една страна трябва да се прости с илюзиите за себе си. Това, разбира се, е болезнен процес, но и полезен. Това означава ли, че преговорите с ЕС са чисто технически? - По принцип се използва понятието преговори с Европейския съюз. Но в случая има разговори по присъединяването. Защото ЕС прилича по-скоро на клуб с утвърдени правила, към който дадена страна иска да се присъедини. В хода на преговорите тя трябва да го убеди, че към датата на членство ще бъде в състояние да поеме задълженията, които произтичат от неговите правила. Важно е да се знае, че правилата на клуба не се предоговарят, нито пък се договарят индивидуални задължения. Затова не може да се каже, че на България се вменяват или налагат някакви задължения. Целта е от датата на членство ние пълноправно и равнопоставено да участваме в по-нататъшното формиране на правила в ЕС. Покрай технократското подхождане към ЕС обаче в България се забравя правенето на национална политика. А когато националната политика в голяма степен отсъства или куца, никой не ни гарантира, че когато влезем в ЕС ще можем да се възползваме максимално от възможностите, които предлага членството. През последните години, особено с приключването на преговорите, се внушава една много голяма илюзия. И тя е, че всичко в държавата ще е наред, след като подпишем договора за присъединяване към ЕС и ратификацията започне. Тогава, видите ли, само ще седим и чакаме да настъпи заветната 2007-а, за да се пренесем в един друг свят и в друга държава, където всичко върви по мед и масло. Според вас как върви приемането на законите, свързани с европрисъединяването? В интервю за в. БАНКЕРЪ заместник-председателят на НДСВ Даниел Вълчев каза, че е почти невъзможно те да бъдат приети, защото преговорният екип е поел непосилни за българския парламент ангажименти. - Добре е една страна да преговаря за членство в ЕС с един глас. Има ли разногласия вътре в страната и в управляващото мнозинство, създава се объркване, поражда се недоверие. А това поставя под съмнение сериозността на ангажиментите, които сме поемали. Ако, от една страна, правителството дава обещание в Брюксел какво ще бъде извършено, а от друга - парламентарното мнозинство казва, че това е невъзможно, Брюксел чува и двете послания. Ясно е, че графикът за хармонизиране на българското законодателство с европейското е изключително натоварен, но той е свързан с датата 1 януари 2007 година. И ние като общество и политиците или държим на тази дата да се извърши присъединяването, или си правим сметката и казваме, че нямаме сили да се подготвим за влизането си в ЕС дотогава. Затова не може да се каже, че екипът е преговарял лошо и не е отвоювал един разтегнат график във времето. Присъединяването към ЕС зависи от спазването на определени задължения и то има две измерения - едното е законодателството, а другото е прилагането му. Да, трябва да се приемат определени закони, но за да се задействат те, е необходимо приемането на допълнителни нормативни актове, наредби, да не говорим, че за много от ангажиментите, които се поемат, е необходимо създаването и на институции. Трябва да има определен административен капацитет, който да изпълнява съответните изисквания. Лошото е, че фиксирането на определена дата за присъединяването на България към ЕС създава илюзия за изцяло извървян път към ЕС. А всъщност и след подписването на договора ние имаме страшно много работа. Това ще бъде изключително усилен период както за администрацията, така и за частния бизнес, който ще ги прилага. Как всъщност трябва да се разпределят отговорностите в правителството, управляващия политически елит и обществените елити изобщо? - Членството в ЕС е нещо, което засяга цялото общество, а не само политическия елит или управляващите. Не може само една политическа сила или само администрацията да вкара България в ЕС. Необходимо е усилие от много повече хора, защото членството в ЕС ще засегне живота на голяма част от активното население в България. Най-добре е в хода на преговорите, при обсъждане на ангажиментите, които произтичат за страната, да участват колкото може повече хора. Това, което показва опитът на Испания, Португалия и други евространи, водили преговори за членство е, че всъщност 80% представляват вътрешни преговори. Само около 20% са преговорите, които се водят извън страната. С Брюксел и държавите членки няма какво толкова да се договаря, защото правилата са известни и ние трябва по-скоро да изградим доверие, че ще можем да ги спазваме. Затова при поемането на задължения от парламента и при обсъждане на позицията на страната е добре да са участвали максимално широк кръг хора. Не защото биха могли да кажат ще се приеме или не даден закон в определено време или ще се отложи, а за да знаят какво точно се прави. До голяма степен това се прави, но понякога е удобно да се прехвърлят отговорности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във