Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕГЛЪТНАХМЕ АБРАШЕВ, ЩЕ ПРЕГЛЪТНЕМ И ЧИЛОВА

Проф. Андрей Пантев, депутат от Коалиция за България, пред в. БАНКЕРЪПроф. Пантев, на фона на непрестанните приказки за моралния упадък на обществото, за мутризацията и чалгизацията къде е мястото на трети март?- Трети март има две лица. Едното е официалното - тържествената заря, речите, коктейлите - казано просто, протоколната процедура. Втората страна би трябвало да бъде едно лично, морално и емоционално усещане, дори умиление, защото този празник съединява две външно несвързани тенденции в някогашния исторически процес. От една страна, е стремежът на българите да създадат своя независима държава, от другата - натискът на Русия, опитът й да излезе през Средиземноморието към световния океан. Може да кажем, че това благородно съвпадение на две различни цели роди Трети март. Когато говорим за сегашният българин обаче, не можем да правим паралел с идеите и идеалите на Възраждането. По същия начин и идеалите на Френската революция - Свобода, братство и равенство не са осъществени. Не можем да пренесем онази, вече неповторима, невъзстановима историческа обстановка, в сегашния свят. В същото време не можем да не отбележим, че специално Трети март показва, че има и морал в политиката.Загуби ли, или спечели Министерство на културата от вливането в него на туризма?- Намирам свързването на двете дейности за формална, административна, хирургическа инвенция, която иска да създаде впечатление, че се прави нещо. От друга страна, има много подозрения към такава координация, още повече че, както добре е известно, значителна част от туризма е в частни ръце. Не вярвам, че частните притежания характеризират облика и пропагандата на едно културно-историческо наследство. Частните притежания в него трябва да са изключения, а не правило. Аргументите са, че чрез финансовите си възможности туризмът ще подпомогне културата...- Ако двете дейности могат да си взаимодействат, то това може да стане чрез прокарването на закон, при който определен процент от туристическите печалби да бъде отделян за културно строителство или съхранение. Има, впрочем, и други начини. Но работата не е толкова до това, че названието Министерство на културата и туризма дразни слуха - има такива министерства в други страни, въпросът даже не е в наименованието, а в подозрителното взаимодействие между частния бизнес и българската култура. Тя може да не бъде чак толкова глезена и пак да запази своето име на национално богатство, което не принадлежи на никого. Не одобрявам подобно сливане. Тук не става въпрос само за персонификацията на това ново министерство с ръководителката му, макар много да съм удивен с какво самочувствие хора с по няколко години стаж в политиката казват, че ще управляват като политически, а не като културни дейци.Това ли е дразнещото, политическото...- Не може да няма културна политика в една страна, но става въпрос за това, че колкото и да се напъваме да простим едно или друго невежество в това отношение, то е прекалено драстично, за да го отминем. Навремето сравняваха подигравателно Начо Папазов с Иван Вазов, имаше епиграма: Там, дето някога седеше Вазов, сега е седнал Начо Папазов. Сега новият министър Нина Чилова е сравнявана с ... Божидар Абрашев и това сравнение е в полза на последния. Колкото и да показваме, че няма значение кой като персонаж оглавява едно такова престижно министерство, мисля, че има значение. Не съм съгласен, че министърът на културата трябва да е знаменит писател или художник, но задължително трябва да има отношение към нея. Иначе какво да кажа - българската интелигенция преглътна Абрашев, ще преглътне и Чилова.Вие сте депутат от гражданската квота на левицата. Ще измести ли бизнесът тази квота в следващия парламент?- Не мога да си представя как бизнесът може да я измести, освен да се измисли бизнес квота... В крайна сметка гражданската квота означава поведение, съобразено повече с усещане за лични убеждения, отколкото с партийна повеля. В това отношение смятам, че бизнесът е по-зависим не само от гражданските лица, но и от депутатите - дотолкова, доколкото голяма част от тези хора дължат просперитета си на тайнствени инструменти и тайнствени комбинации. Те са не по-малко зависими, отколкото онези политици, които са издигани от тях.Но такива тенденции се наблюдават в левицата...- Наблюдават се, те не са новост и не са патент на БСП. Но според мен богатият човек у нас днес е по-зависим от бедния. Настъпват времена, в които можеш да кажеш - моят морал е моето имущество. Това не означава, че беднякът трябва да бъде славославен и изтъкван, но съмнителното богатство има не по-малко уязвими черти, отколкото неудачният гражданин.В състояние ли са подобни интереси да разцепят и без това трудно поддържаната сплотеност на Коалиция за България?- Не вярвам. Каквото и да говорим, тази парламентарна група още в началото се отличаваше с пъстър, но хомогенен състав. Най-много личности имаше именно тук. Неслучайно тя претърпя най-малко попътни сътресения в 39-ото Народно събрание. Тя единствена позволи да се гласува по друг, не като на партията, начин по съдбоносни въпроси, без да последват административни колизии. Това показва, че е най-зрялата, най-толерантната група, където инакомислието не се сгълчава по начин, който да води в по-късен етап до отцепване.Имам предвид изявленията на Николай Камов, според когото левицата трябва да се обедини с НДСВ.- Смятам, че е антиполитика да обявиш каквото и да е следизборно коалиране. Това е и доста коварно занимание, защото така можеш да оправдаеш всякаква безпринципна промяна спрямо дълга, който си поел към тези, които са те избрали. Всички електорати преглъщат поведението на своите избраници, само и само да останат верни на принципа. Получава се така, че електоратът е по-принципен от своите представители. Защо толкова често се роят политически групи и групички? Защото нашата политическа и партийна принадлежност не е изградена върху принцип, а върху комбина, тесен приятелски кръг, носталгичен спомен от миналото. Именно заради това политическите образувания се разпадат с една вълшебна и необяснима лекота. Ако бяха изградени върху принцип на отношение спрямо основни въпроси - собственост, търговия, европеизъм, атлантизъм, степени на компромис, вероятно партиите у нас нямаше да са преливащи се; тези, които са се плюли до вчера, днес да се прегръщат братски. Има хора, които са сменили четири-пет партии и не изпитват никакво неудобство от това. Биха могли да кажат, че това е принципна промяна, но работата е кой е принципът? Драмата е друга - че вече всякакви позитиви, предприемани от правителство, партии и парламентарни групи, се гледат през лупата на лъжливи, лицемерни и даже често пъти иезуитски обещания, които се наричат просто популизъм. И в това отношение не виждам вече кой, на какво може да повярва, дори и ако намеренията са истински.Как виждате бъдещето на т.нар. либерален алианс (НДСВ, ДПС и Новото време)?- Самата дума либерал е дълбоко неразбрана в българското общество. Либерал е най-вече отношение към държавата; степените на контрол или съучастие, или незаинтересованост на държавата. Стамболов беше либерал в стопанската дейност, но беше радикал във външната политика и диктатор във вътрешната. Така че да си лепнеш етикет либерал не означава, че ставаш такъв и далеч невинаги либерализмът има позитивно значение. Често пъти той е алтернатива, негативна на демокрацията. Той се ражда като идея да се дават демократични права на час по лъжичка, а не отведнъж. Пък и всички партийни формации трябва да се съобразят с една битова характеристика. Първо, хората не обичат тези, които се цепят, дори и с основание. Второ, хората не обичат тези, които се карат помежду си. Трето, хората не обичат тези, които с поразителна лекота, за два-три дни, променят поведението си. А и да си припомним - и избирането на Борислав Великов (новия председател на Народното събрание - б. а.) и падането на Огнян Герджиков беше оперетъчна сцена на възпроизвеждане на същият персонаж. Нямам нищо против и двамата, но те са като две капки вода, защо бе цялата тази врява? Странното е, че подобен негативизъм се отправя към целия парламент, а не към негови определени формации с определени действия. Цялата история бе обявена за принципна, а това бе най-комичният израз на безпринципност. Това предизвиква усмивка. Парламентаризмът има смисъл тогава, когато с дискусии и аргументи принуждаваш опонента си да приеме твоите решения, без това да означава капитулация. Какъв е този парламентаризъм, в който три дни се водят дискусии и предварително се знае до единица кой как ще гласува?Не стана ли прекалено виртуално политическото ни пространство, с участници, залисани повече в медийни изяви?- Аз бих го нарекъл симулативно. У нас всичко се симулира - симулира се принцип, дискусия, уж непримиримост, която после бързо е претопена я в някоя обща стопанска инициатива, я на някой коктейл, или в самолета - на път за чужбина... Самият факт, че за няколко години бяха променени много принципни неща, без да се променили причините за тяхното създаване, е обезпокояващо. С какво например НАТО е по-благородно днес, отколкото през 1999 година, когато осъществи варварската бомбардировка над мирни обекти в Югославия? На времето СДС искаше да се премахне не само Варшавският договор, а и НАТО. Какво да кажем пък за дискусията около кабинетната реконструкция - най-зашеметяващото беше, че ораторите взаимно се обвиняваха пряко и конкретно в хайдутлук, комбини, далаверски шашмалогии и все едно, че някой ги ръси със светена вода - никаква реакция, никакъв гняв, никакво конкретно или категорично отрицание. Това беше най-зашеметяващата сцена, при която за кой ли път безмълвно проследих колко високо може да се експонира един всевластен цинизъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във