Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДСТОИ ВРЕМЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА НЕСТАБИЛНОСТ

Антони Гълъбов, социолог, пред в. БАНКЕРЪАнтоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва висшето си образование в Катедра Социология на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1989 г. със специалност Социология на политиката и културата. През 1987 г. започва работа като социолог в Научноизследователския институт за младежта в Секция Младежка субкултура. От 1991 г. до днес продължава работата си в Секция Социология на отклоняващото се поведение на Института по социология при БАН. В Асоциация Прозрачност без граници от създаването й през 1998 г. до сега сътрудничи като експерт. Край на каретоГ-н Гълъбов, с кого свързвате най-големия политически успех и най-голямата политическа грешка през 2004 година?- Спрямо състоянието на сектора за сигурност в България приемането на страната ни за пълноправен член на НАТО би могло да бъде определено като успех. Съществен проблем в това отношение е рискът да бъдем възприемани като второразряден партньор, чиято роля в алианса се изчерпва с геостратегическото му значение. Засега обаче няма такава опасност. България по-скоро продължава да бъде консуматор на сигурност, отколкото източник на достатъчно надеждна подкрепа. Предстоящата реформа в сектора за сигурност е една от стратегическите задачи на страната ни, което е и част от съвременните измерения на българския национален интерес.Най-съществената грешка през тази година бе допусната от ръководството на СДС, което предпочете да съхрани временния си статут и по този начин изгуби съществена част от подкрепата на собствените си избиратели. То избра да остане в ролята на демонстрираща различие, но в крайна сметка - лоялна опозиция на НДСВ и ДПС, вместо да последва очакванията на съществена част от членовете и избирателите си и да предизвика предсрочни избори и смяна на сегашното управление. По този начин, за втори път след 2002 г., СДС всъщност съхрани управлението на НДСВ.Кои тогава се оказват големите печеливши и големите губещи? - Управляващата коалиция НДСВ и ДПС успя да оцелее, което би могло да бъде определено като победа. Стратегическата цел за конструиране на трети властови полюс, който да не позволи консолидирането на автентична опозиция срещу управлението, до голяма степен бе постигната именно през тази година, когато съществуваше най-сериозен риск от провал на управлението след катастрофалните резултати на НДСВ на местните избори.От това губи не толкова актуално съществуващата амалгама от десни и десноцентристки политически партии, колкото капацитетът за изграждане на автентично дясно пространство, основаващо се на легитимно политическо представителство. В лявата част на политическия спектър подобен процес на нормализация не е започнал поради съпротивата на БСП, а от това губят на свой ред избирателите, които търсят свое представителство в лицето на една проевропейска левица.Какво всъщност трябваше да се случи на политическата сцена тази година, но не стана?- Трябваше да се преодолее фалшивата теза на официалната пропаганда за прагматизма като алтернатива на идеологическите разделения в демократичния политически живот. Под маската на позитивното мислене и разбиването на двуполюсния модел бе наложен модел на безпринципно и безотговорно управление, което корумпира самия демократичен политически процес. Опитите за представянето на правителството като центристко - защото било готово да си сътрудничи и с леви, и с десни политически формации, за пореден път блокира формирането на автентична гражданска политическа култура, основана на отговорността на управляващите пред избирателите. Партийната политическа система не намери и през тази година сила в себе си да неутрализира опитите за подмяна на принципите на парламентарната демокрация.Докъде, според вас, стигнаха и как ще се развият процесите в дясното пространство? Какви коалиции смятате, че ще бъдат оформени?- В структуриращото се дясно политическо пространство ясно се очертават два коалиционни центъра на влияние. Единият, поне формално, продължава да бъде доминиран от СДС, но всъщност се структурира според сценария. А той включва в себе си и осигуряването на подходяща политическа рамка за трансформацията и оцеляването на днешното НДСВ в следващото Народно събрание. Другият център се структурира около ДСБ и Демократическата партия. По същество двете коалиции би трябвало да маркират десноцентристкото и автентично дясното пространство, около което да продължи процесът на структуриране на политическото представителство. По отношение на управлението на НДСВ и ДПС различията между тези два типа ориентация в политическия живот се очертаха ясно. Днес, когато става въпрос за принципното отношение към обхвата и неотложността на реформите, които трябва да бъдат извършени, те стават още по-видими. В това отношение дясната коалиция, изграждаща се около ДСБ, ще продължи да играе ролята на реформаторско малцинство, което ще бъде принудено да подтиква колебаещата се и готова на споразумения от всякакъв тип десноцентристка коалиция към продължаване на реформите и по-решителни действия.Повечето социолози непрекъснато предвиждат ляво управление. Как гледате на противоречивите послания на БСП за коалиции? Има ли опасност те да не получат пълно мнозинство и да не успеят да сформират правителство?- През последните повече от три години БСП като цяло запази относително постоянно ниво на обществена подкрепа. Представата за БСП като за потенциален победител на следващите избори е резултат не на собствената политика на левите, а на изразения спад в доверието на избирателите към почти всички останали политически партии. На фона на този отлив традиционната подкрепа за БСП започна да изглежда и често бива употребявана като аргумент за нарастване на влиянието на левицата. Всъщност незначителното нарастване на подкрепата за БСП, регистрирана през изминалата година, се дължи на преориентирането на т.нар. проправителствен вот, на оценките и мнението на онези избиратели, които се ориентират според резултатите от социологическите изследвания и предпочитат да декларират подкрепата си за потенциалните победители.Проблемите в БСП и лявото политическо пространство остават встрани от общественото внимание, но това не означава, че не съществуват. Днес отново, както и през 1994 г., в БСП се борят две тенденции в отношението към властта и отговорностите, свързани с нея. Привържениците на едната линия предпочитат незабавно да потърсят път към властта под натиска на партийния апарат, който остана твърде дълго извън реалното разпределение на ресурси и демонстрира готовността си да търси нови покровители. Другата линия на поведение е свързана с перспективата на още един мандат в изключително комфортната днешна позиция на БСП - избрала свой кандидат за президент, доминираща почти напълно местната власт със сериозни ресурси за парламентарен натиск и индиректно участие в изпълнителната власт. Тези две линии са сложно аргументирани чрез продължителни и непримирими противоборства между различни кланове в структурата на БСП, които продължават да воюват с всички средства помежду си. Излъчването на правителство и неговото отстояване ще зависи изцяло от това коя тенденция в БСП ще надделее.Според вас каква е възможната конфигурация на следващия парламент?- Относително близка до сегашната фрагментирана структура на народното представителство. В Народното събрание имат реален шанс да попаднат около пет до седем коалиции, а чрез тях поне двадесет политически формации. Между тях биха могли да бъдат БСП и коалицията й, НДСВ и ДПС (заедно или поотделно), десноцентристката коалиция около СДС (която най-вероятно ще приеме в своите редици и Новото време), дясната коалиция около ДСБ, както и възможно участие на коалиция от социалдемократически формации. Досегашното развитие на политическата ситуация не предполага постигането на пълно мнозинство от страна на нито една от тези партийни коалиции, а това ще предопредели по необходимост коалиционен характер и на правителството, което би могло да бъде избрано от 40-то ОНС. В същото време това означава трудно постигане на съгласие относно управленски приоритети и несигурна, ситуативна подкрепа за управляващото мнозинство. Подобна структура на парламентарно представителство ще доведе до забавяне на законодателния процес и до по-голяма политическа нестабилност.Вече имаме дата за подписване на договора с ЕС. Може ли да се очаква промяна в обществените нагласи с оглед присъединяването ни към ЕС?- Първата и най-съществена промяна, която предстои, е формирането на реалистични и конкретни представи за същността и характера на ангажиментите ни в процеса на интеграция. Социологическите изследвания регистрират нагласи, които най-общо биха могли да бъдат описани като зле информиран оптимизъм, основан на неясни очаквания за бързо подобряване на качеството на живота. Формираната от официалната пропаганда консумативна нагласа към ЕС в масовото съзнание ще генерира верижна реакция от малки по обхват, но шумни и радикални протести срещу приетите от сегашното правителство условия за присъединяването на страната ни към ЕС. Отрезвяването в представите за европейската реалност най-вероятно ще открие нови пространства за балкански национализъм и патриотарска реторика. Но основният фокус на формиращите се обществени нагласи ще продължи да бъде определян от готовността за продължаване на реформите и усвояването на нови стандарти на поведение, които ще влязат в остро противоречие с доминиращия модел на поданическа политическа култура. Нуждае ли се от промени избирателната ни система и от какви?- Необходимите промени в избирателната система на страната ни са пряко свързани с неотложната необходимост от конституционна реформа. Сама по себе си промяната в избирателната система не би могла да компенсира несъвършенствата на конституционните правомощия и отговорности. Промени в избирателната система са безусловно необходими както по отношение на технически детайли (вида на бюлетината, начина на гласуване, гаранциите за прозрачност и отчетност при финансирането на предизборни кампании на политическите партии, състава и начина на формиране на Централна избирателна комисия и др.),така и по отношение на баланса между елементи на мажоритарен и пропорционален вот в зависимост от значението и компетенциите на различните институции. Липсата на политическа воля за промяна на изборното законодателство в рамките на сегашното парламентарно мнозинство е само поредното доказателство за неотложността на промените. Всъщност мечтата на българските политици е в изборите да участват колкото е възможно по-малко избиратели. Отказът от участие в избори, породен и от неадекватната избирателна система, е най-сигурният начин за възпроизвеждане на същото качество сред представителите на политическия елит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във