Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДСТОИ БИТКА ЗА ЕЛИТНИЯ КЛУБ НА ООН

Германия, Япония, Бразилия и Индия направиха нещо като алианс, обединявайки се в искането си да станат постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Събитието, което се случи в нюйоркския хотел Интерконтинентал, няма прецедент в историята на Световната организация и със сигурност е поредното доказателство за променените координати на международната политика. То е и поредното доказателство за съществуването на една нова стратегическа картина, която иска нов геополитически прочит. След края на Студената война ООН изглеждаше много остаряла,след като толкова години се бе грижила локалните конфликти да не прераснат в глобален сблъсък. Войната с глобалния тероризъм обаче започна да я променя и няма да е лошо, ако се види простият факт, че от 2001-ва насам мандатът на Световната организация се пише първо в Афганистан, а после и в Ирак заради почерка на терористи като Осама бин Ладен. Неизбежно бе основната тежест да падне върху ООН, която от 59 години насам дефинира войната като последно средство на политиката и която отговаря за устоите на съвременната международна система. Френският президент Жак Ширак преди време се изрази така: Можем да си представим една война без мандата на ООН, но не можем да си представим постигането на мира без ООН.Въпросът за разширяването на Съвета за сигурност на ООН откъм постоянни членове се поставя с такава настойчивост за първи път. Досега всичко е било тиха дипломация или просто изречени с половин уста призиви за промяна. Впрочем едва ли до този момент някой с трезво отношение към международната политика си е представял подобна амбициозна асиметрична коалиция между четири държави от три континента - Европа, Азия и Южна Америка. Липсва само Африка. Съветът за сигурност трябва да отразява новите реалности в международната общност през ХХI век се казва в съвместната декларация, приета от четирите кандидантки. Според новия квартет числото както на постоянните, така и на непостоянните членове на Съвета за сигурност трябва да се увеличи, за да поемат изпълнението на важни задачи за опазване на световния мир. Ще работим с други държави, които споделят вижданията ни, с цел да бъде осъществена значима реформа в ООН, включително в Съвета за сигурност, се посочва в текста на декларацията. Според германския външен министър Йошка Фишер не става дума просто за престиж, а за реформа на Съвета за сигурност. За да стане това обаче, е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на 191 страни-членки на ООН, както и съгласието на сегашните пет постоянни членове - Съединените щати, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Всъщност Съветът за сигурност отразява света на победителите във Втората световна война, които са си извоювали правото на вето и едва ли лесно ще го споделят с други.Чак на тази септемврийска сесия на Общото събрание на ООН Германия, Япония, Бразилия и Индия събраха обща смелост да посочат на Световната организация остарелите дрехи на статуквото от края на Втората световна война, в които е облечена. На миналата 58-ма сесия през септември 2003 г. това се опита да направи Генералният секретар на ООН Кофи Анан, но остана нечут. Тогава той буквално заяви: Сега трябва да решим дали е възможно да продължим въз основа на договореното тогава (през 1945 г.), или са необходими радикални промени. Казаното остана само в дипломатическите доклади. Но пък над всичко тежеше сянката на Ирак, а и едва ли някой си е представял, че е възможна някаква коалиция от държави, които да се обединят в искането си да бъдат постоянни членове на Съвета за сигурност. Единствено Германия изглеждаше упорита в желанието си да стане постоянен член с мотива, че не иска да бяга от отговорности. Както и с факта, че е от страните, които дават най-много пари за касите на ООН, Япония е втора след Съединените щати по годишни вноски в бюджета на Световната организация.Досега с термина разширяване боравиха само НАТО и Европейския съюз, но от този септември очевидно с него ще се попълни и дипломатическия речник на ООН. Много вероятно е в началото на ХХI век да наблюдаваме нова закономерност в развитието на основните организации, които подреждат международните отношения. Тази закономерност е извикана в живот от глобализацията. Хипотезата е, че разширяването на НАТО и Европейския съюз неизбежно ще доведе и до разширяване на Съвета за сигурност на ООН, за да бъдат отразени по този начин новите реалности на междудържавните отношения. Геополитическата криза заради Ирак не бе спряна нито в Съвета за сигурност, нито в НАТО, нито в Европейския съюз. Тогава дипломатическото единство в ЕС се срути заради кризата в НАТО, която пък бе предизвикана от огромните разногласия сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Този все още не съвсем забравен сблъсък извади на показ големите пукнатини в настоящето на НАТО, в представата за бъдещето на ЕС и за възможностите на ООН. Или иначе казано - последиците от сложното преплитане на национални и съюзнически интереси. На практика бе погазено едно основно дипломатическо правило, което гласи, че който иска респект, трябва да дава възможност за пълноценно участие в решаването на даден проблем. В случая позоваването на историята не е излишно. По този въпрос Уинстън Чърчил е казал нещо поетично в Ялта през 1945 година. Точното му изречение гласи: Орлите трябва да оставят и по-малките птички да пеят. Уинстън Чърчил яростно е убеждавал американския президент Рузвелт да се съгласи Франция да има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Тази Европа, която ние искаме, не може да бъде изградена без Франция. Една разделена Европа не е нито в наш, нито във ваш интерес, твърдял британският премиер. Само три години преди това, през 1942 г., във Вашингтон Рузвелт наблягал върху прозата на действителността и казал на съветския външен министър Молотов: След войната Съединените щати, Русия, Англия и може би Китай трябва да поддържат реда в света и да наложат разоръжаване по пътя на инспекциите. Причината, която изтъкнал за тази идея, била неспособността на малките държави да се защитават срещу силни агресори. И затова трябвало да останат невъоръжени. Ако някоя нарушела забраната, просто щяла да бъде бомбардирана. Сега светът е в друга реалност. Хипотезата за разширяването на Съвета за сигурност може да се допълни и с едно очакване за нова политика на отворените врати, която досега съпътстваше само европейските нови демокрации в стремежа им да се сдобият с членство в НАТО и Европейския съюз. Има нещо парадоксално във факта, че една Германия например, която от падането на Берлинската стена e адвокат на новите демокрации за членство в Европейския съюз и Алианса, сега насочва външнополитическия си арсенал в търсенето на адвокати за нейната кандидатура за постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Преди четири седмици вицеканцлерът и външен министър Йошка Фишер изпрати всичките посланици на Германия да направят демарш в тази посока. Дали ще се стигне до разширяването на постоянния състав на Съвета за сигурност е въпрос, който дълго, може би с години ще чака отговор. Първо, не е ясно дали изобщо ще се стигне до разширяване в рамките на голяма реформа на ООН. Естествено важно е дали кандидатите са подготвени, но, както става в политиката на отворените врати и при всяко разширяване, по-важно е дали другите са готови да приемат промяна на статуквото. Засега това изглежда илюзия. Към момента например е немислимо Китай да се съгласи с постоянно място на Япония. ООН не е съвет на директори. Нейният състав не може да бъде определен в зависимост от финансовото участие на неговите членове, каза говорителят на китайското външно министерство Кун Цюан. Пекин и Токио си съперничат като регионални свръхсили. Подобно е положението и с Индия. Бразилия пък има подобни проблеми не само с Аржентина, но много испаноговорящи страни не биха се почувствали представени чрез бразилското участие в Съвета за сигурност. Германия събра подкрепа за кандидатурата си от няколко европейски страни, но изглежда нагласата на повечето е за общо европейско място. Между впрочем в коалиционния договор за управление между социалдемократите и зелените от 2002 г. е записано, че за федералното правителство е желателно едно европейско място в Съвета за сигурност. То ще се стреми към приемането на Германия като постоянен член само ако европейското място изглежда непостижимо. Откровен противник на амбициите на Германия е Италия. Твърди се, че италианският премиер Силвио Берлускони е писал нарочно писмо срещу германските амбиции до американския президент Джордж Буш. А и едва ли и Великобритания и Франция така лесно ще се откажат от интересите си в ядрения клуб в полза на Европейския съюз. ТПС: Амбициите на Германия за членство в Съвета за сигурност на ООН вероятно ще охладят чувствата между канцлера Шрьодер и премиера на Италия Берлускони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във