Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДАЕЕР ПОСЯГА КЪМ ХАЗНАТА ЗА ОЩЕ 69 МЛН. ЛЕВА

Председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси
(ДАЕЕР) Иван Шиляшки едва дочака да приключи поредната мисия на Международния
валутен фонд у нас и започна да преследва финансовия министър Муравей Радев
с искания за нови субсидии. Три дни след като Юха Каконен отпътува от България,
енергийният ръководител изпратил писмо до ведомството на г-н Радев с молба
две трети от заложената в бюджета субсидия от 32 млн. лева за топлофикационните
дружества да бъдат изплатени до края на март, а самата субсидия да бъде
увеличена с още 69 млн. лева!
Че намиращите се в изолация топлофикации са зле - едва ли е нужно да
се убеждаваме. Макар че предварителните финансови резултати за 1999 г.
ще станат готови към 20 февруари, известните досега оперативни данни рисуват
мрачна картина.
До края на септември миналата година състоянието на дружествата бе
относително добро, но през последното тримесечие скочиха цените на горивата
- с 40% на мазута и двукратно - с 15% и с 10% (общо с 26.5%), на природния
газ. В резултат от поскъпването рязко се повиши себестойността на произведената
топлоенергия, дружествата започнаха да работят на загуба, а задълженията
им главоломно да нарастват. Само до края на януари дълговете към Булгаргаз
са набъбнали на 20 млн. лева. Тринадесет милиона лева от тях са натрупани
от Топлофикация - София. Останалите големи длъжници са топлофикациите
в Разград, Сливен, Пловдив и Бургас.
Така газовото дружество, което също изпълнява оздравителна програма,
се превръща в кредитор и съгласно подписания с МВФ меморандум би трябвало
веднага да спре газоподаването на длъжниците.
Освен Булгаргаз като кредитор на топлофикациите се очертава и Националната
електрическа компания. В Русе, където повечето сгради се отопляват с парата,
произвеждана от двата ТЕЦ-а, местното дружество дължи на НЕК над 7 млн.
лева.
Седем от всичките 21 дружества за производство на топлоенергия са в
относително добро състояние - т.е. те не дължат или почти не дължат средства
за доставено гориво. Най-добре с финансовия дефицит, според специалистите,
се справя топлофикацията в Казанлък, която използва мазут, събира всичките
си задължения и редовно се издължава на ЛУКойл Нефтохим - Бургас. В добро
състояние са и дружествата в Ямбол и Лозница, а с относително малки задължения
могат да се похвалят и топлоснабдителните фирми във Враца и Правец.
Досега дружествата са получили само 2.66 млн. лв., или 1/12 част от
заложените в бюджета субсидии, което по всеобщо мнение е крайно недостатъчно.
В този смисъл искането на Иван Шиляшки финансовото министерство да отпусне
до края на март още 18.8 млн. лева изглежда логично. Целта е дружествата
да оцелеят до края на тежкия отоплителен сезон, а заедно с това и да изплатят
по-голямата част от дълговете си към Булгаргаз. Но следва въпросът -
не трябва ли да останат и резерви, с които да се посрещне новият отоплителен
сезон в края на годината? Тук на помощ идва молбата на Шиляшки за увеличаване
на субсидията с още 69 млн. лева. Интересно кога най-сетне ще свърши социализмът
за г-н Шиляшки и подопечните му дружества?
Независимо дали ще получат, или не 2/3 от гласуваната субсидия, топлофикациите
трябва да разработят и представят до края на март във финансовото министерство
оздравителни програми. Още отсега обаче се очертават дружествата, които,
вместо да пишат такива, ще мислят за консервация или ликвидация - В Разград,
Сливен, а може би и в София.
В плановете за оздравяване на топлофикациите влизат и намеренията за
прехвърляне на собствеността им от държавата на местните общини. Само че,
поради финансовите си затруднения, повечето от общинските управи съвсем
не изглеждат въодушевени от тази перспектива.
Оказва се, че по време на мисията на МВФ председателят на ДАЕЕР Иван
Шиляшки събрал смелост и предложил да бъдат изплатени с пари от бюджета
и задълженията на въгледобива към Националния осигурителен институт. Става
въпрос за седемте намиращи се в изолация въгледобивни мини и Брикетна фабрика,
чиито общи задължения надхвърлят 47 млн. лева. От МВФ се съгласили на подобна
стъпка, но с изричното условие това да стане само за мини, за които е подписан
договор за раздържавяването им. За беда дори и с подобно рамо от бюджета
инвестиционен интерес към мините тотално липсва. Причина е високата им
себестойност, технологично остарялото им оборудване и ниската калоричност
на добиваните въглища.
По искане на Фонда вече се съставя програма за бърза приватизация на
мините, които са относително рентабилни. Шансове имат мини Марица-Изток,
които са включени в списъка за изолация заради старите си задължения към
НОИ и бюджета, Чукурово, които не са сънували и стотинка субсидии, и
Пирин, получила най-малко бюджетни средства.
Така или иначе, по-голямата част от подземния добив ще се закрие. Финансово
най-зле и съответно нарочени за закриване са мини Бобовдол, Перник
и Марбас. Но все още не е взето съгласието на Министерството на труда
и социалните грижи, в което е необходимо да бъдат посочени и мерките за
обезщетяване на освободените миньори.
Като оставим настрана тези проблеми, и по отношение на въгледобива
стриктно се спазва споразумението с МВФ: отпуснатите за тази година субсидии
са 14 млн. лева без ДДС - близо шест пъти по-малко в сравнение с получените
през миналата година 80 млн. лева. Само мини Бобовдол през 99-а са погълнали
25 млн. лева бюджетни средства.
Затова и от отговора на въпроса кой ще надделее сега - Фондът или Шиляшки,
зависят много неща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във