Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДПРИЕМАЧИ, ОБЩИНИ И БАНКИ СЕ НАДХИТРЯТ


След като строителните пирамиди ужилиха доста наивници,
вложили парите си за жилище на зелено, предприемачите
освен че си навлякоха мнителността и гнева на хората, трябваше
да търсят нови източници на финансиране на своята дейност. При
платежоспособни клиенти, строителството не е проблем, но повечето
жилищно затруднени са с ограничени финансови възможности. Принудените
пък да потърсят помощ от банките, оказа се, натъкват се на твърде
слаб интерес към предприемачеството поради банкерските опасения
да не не набъбне списъкът на кредитните милионери. Освен това
дори платците да са изрядни, кой ще ги чака 10-15 години, докато
се издължат - бързоликвидните заеми са винаги с предимство. Според
предприемачите пък кредитирането на жилищното строителство крие
по-малки опасности, защото стоката не може да изчезне.


Проблемът има социална страна, затова бяха създадени
фондове, които получиха съгласието на петнайсетина общини, че
ще предоставят земя срещу готови апартаменти. Съюзът на предприемачите
твърди, че им предложил приемливи цени, а на Банка ДСК - конкретни
разработки за съвместна дейност, и че получил одобрението и на
двете страни.


Според проекта на съюза 10% от средствата за жилището
се набират от лихвоточките на вложителя; 20% гражданите внасят
в брой; а самите предприемачи правят намаление от 10%, защото
строят върху общинска земя. Така са гарантирани предварително
40% от стойността на жилището. Останалите 60% от инвестициите
се осигуряват от Банка ДСК и се погасяват чрез месечни вноски
на гражданите. По този начин се открива реална възможност да се
строят относително евтини жилища, които носят малка, но сигурна
печалба за строителната фирма. В случая става дума за пазар, който
е свободен - смятат специалистите. И който стъпи пръв на него,
ще определя жилищната политика на държавата.


По тази схема


строителните предприемачи не са инвеститори


а само свързващо звено, и рискът за кредитодателя
е премерен - строителството се осъществява на етапи, следователно
и парите ще се получават на траншове, като банката контролира
процеса във всеки един момент. Ние строим за 3-3.5 години,
а кредитът е за 10 години - казва Христо Бойков от Сдружението
на частните строителни предприемачи. - Значи за това време погасяваме
още 35% от стойността на строежа, или общо 70 процента.


Но въпреки оптимистично обрисуваната картина Банка
ДСК не гледа с доверие на идеята и иска заемът да се гарантира
с ипотека върху вече построено жилище, което пък е нелогично -
откъде ще го вземат хората, щом са нуждаещи. Банка ДСК никога
не е отказвала да кредитира предприемачите - твърди Красимира
Василева - началник на отдел Кредитиране на строителството.
За провалянето на идеята


банката обвинява общините


които въпреки обещанията нито обявили търгове за
строители, нито предоставили безплатни петна за строежи. И тъй
като ДСК държи не само да си върне кредита, но и да си осигури
печалба, иска гаранции, че предприемачът има възможности, т.е.
техника и оборудване, да осъществи строежа. За предприемачите
дори сме разкрили специален клон - казва г-жа Красимира Василева
- но подхождаме много внимателно, тъй като цените на жилищата
непрестанно растат. От друга страна, има спад в търсенето на имоти
на зелено, който е следствие от страха заради пирамидите.
Това принуди Банка ДСК да актуализира досегашните правила за взаимоотношения.


Бъдещето на евтините жилища


става още по-мъгляво и заради факта, че общините
нямат задължения да изграждат инфраструктура върху терените, върху
които се строи. Оправданието е, че липсват финансови възможности.
Така прокарването на пътища, удължаването на водопроводи, на топлопреносната
мрежа, изграждането на трафопостове - всичко става проблем на
строителя предприемач. После се прехвърля като проблем на бъдещите
собственици, които, макар и заплатили тези жизненоважни
екстри, нямат никакви права върху тях. Всичко е притежание
на общината.


Банка ДСК твърди, че не води рестриктивна политика
по отношение на предприемачите, че кредитира покупка и строеж
на жилище както за граждани, така и за тях, само че при различни
условия. За гражданите срокът за погасяване на заема е 9 години;
за предприемачите - най-много две години. Следим дали строителите
изпълняват ангажиментите си към гражданите и дали проектът предлага
жилища, които се търсят на пазара - твърди началникът на отдела
Кредитиране на строителството. Но г-жа Василева също
така признава: Даваме заеми много внимателно, защото рискът
е голям.


И докато предприемачи, общини и банки се надлъгват,
излиза, че най-краткият път за решаване на жилищния проблем остава
изпитаният начин: плащаш - вземаш. Проблемът е, че за целта не
е достатъчно да имаш пари - трябва да имаш много пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във