Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, КОЕТО НАПРАВИ АМЕРИКА

Държавният секретар Кондолиза Райс, новото лице на американската външна политика, обиколи старата част на Европа - от Лондон през Рим и Париж до Берлин, Люксембург и Брюксел. Тя пристигна в Европа, за да подготви Стария континент за предстоящото посещение на президента Джордж Буш, и си тръгна с впечатлението, че трансатлантическите отношения за започнали да преодоляват иракския синдром. При номинирането си за държавен секретар Кондолиза Райс бе убедена, че е дошъл часът на дипломацията. Сега тя потвърди това си убеждение въпреки европейските съмнения и реално постави в дневния ред на световната политика въпроса дали американци и европейци могат да се разберат. Предстоящата в края на февруари европейска визита на Джордж Буш, първата след преизбирането му за втори мандат, ще трябва да започне да дава отговора на по-трудния въпрос - дали от двете страни на Океана искат да работят в разбирателство по спорните и не толкова спорни световни проблеми.Наблюдатели сравниха европейската мисия на Кондолиза Райс като държавен секретар с дипломацията на Хенри Кисинджър в Китай отпреди 33 години, когато той подготвяше тогавашния американски президент Ричард Никсън да изиграе китайската карта. Но по-внимателно вглеждане показва, че европейската обиколка на Райс се родее повече с ерата на президента Хари Труман и държавния секретар Джон Дълес от 50-те години на миналия век, когато НАТО събра Америка и Европа след Втората световна война и заради Студената война. Тогава Съединените щати и Западна Европа се съюзиха заради общата заплаха. Сега според смисъла, който влага американската дипломация, това трябва да стане заради общата възможност в света да се разпространяват свободата и демокрацията. Америка е готова да работи с Европа по общия дневен ред и Европа трябва да бъде готова да работи с Америка, бе дипломатическата диалектика на Райс, изложена в елитния Институт по политически науки в Париж, известен като ковачницата на кадри за френската дипломация. Мястото, където Райс произнесе най-важната реч в първата си мисия в Европа, неслучайно е парижкият Институт за политически науки, наричан Сианс по. Франция бе най-големият противник на американската инвазия в Ирак и оттам особено силно и показно-еднозначно се чува за нуждата на Америка от силна Европа. Иначе казано, звучи пожеланието Америка да може да бъде и мека сила, която няма да отбягва диалога и с тези, които най-силно я критикуват. Чувствителната френска външна политика (и самочувствието й на значим играч на световната политическа сцена) трябва да е усетила с особена нежност това, което Райс каза: Историите на САЩ и Франция са преплетени. Споделяли сме общи ценности, давали сме заедно жертви, имали сме общи успехи. Така че ще споделим и нашето бъдеще. Тази демонстрирана чувствителност, според някои, предизвиква и коментара, че американската покана за партньорство в действителност е предложение за присъединяване към американската стратегия, която Джордж Буш определи като стратегия за свобода. Френският в. Либерасион например написа, че бившата пианистка Конди Райс е изнесла безпогрешен рецитал на своята дипломатическа гала в Париж. Явно шефът на Райс - президентът Джордж Буш, продължава вестникът - иска да залепи чиниите, които е изпочупил, но трябва да се изчака и да се види какви действия ще бъдат предприети след помирителните жестове. Подобни коментари показват, че разликите са в използването на средствата, а не в дефинирането на целите.Европейското предложение на Съединените щати придобива значителна стойност - особено след като войната в Ирак изрови най-дълбокия геополитически кратер в американско-европейските отношения. Концентратът на тогавашната презокеанска политика на Вашингтон бе събран в може би най-краткото геополитическо изречение. Твърдят, че крилатата фраза да накажем Франция, да игнорираме Германия, да простим на Русия, принадлежи на Кондолиза Райс. Е, и тъкмо на изящната пианистка Райс сега се падна отговорността да разреди този концентрат. Преди месеци тя започна да го прави твърде оригинално - с един цитат от Марк Твен, който някога е казал, че музиката на Вагнер е по-добра, отколкото звучи. Сега точно на Райс се наложи на осъществява интелектуалното превъзмогване на разстроените заради Ирак трансатлантически отношения, за да превърне иранския синдром в трансатлантически компромис. Разногласията, породени от войната в Ирак, са преодолени и Съединените щати и Европейският съюз трябва да гледат напред, за да предотвратят евентуални световни кризи, бе постоянно звучащият акорд в изявленията на Райс. Тя вече има сериозни европейски доказателства, че е чута. Американският държавен секретар определи срещата си с външните министри от НАТО като най-добрата дискусия след свалянето на Саддам Хюсеин. Райс със сигурност ще зарадва Буш с достатъчно факти за европейска взаимност или поне за добър първи опит за реконструкция на Запада. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу например потвърждава европейската взаимност така: Не бихме могли да кажем, че сме съгласни по всички въпроси, но вярвам, че вече има усещане за това, че трябва да работим заедно. На Стария континент изглежда споделят най-новата визия на Джордж Буш за демократичен Близък изток или поне позициите им са на една дипломатическа линия. Особено подир иракските избори и оптимистичното ново начало на израелско-палестинските отношения след ерата на Ясер Арафат. Както отбелязаха наблюдателите, даже Жак Ширак публично не поставя тези постижения под съмнение.Обиколката на Кондолиза Райс в Европа бе един сполучлив опит на американската дипломация да накара трансатлантическите отношения да забравят иракското разминаване, да стегнат редиците за дипломатически действия срещу иранското ядрено предизвикателство и да започнат да мислят за съществените разлики в китайската политика на Европейския съюз и Съединените щати. Иран например трябва да е схванал това, което Америка няма да престане да иска. По време на обиколката си Кондолиза Райс не остави никакви съмнение, че Техеран наистина трябва сериозно да се отнесе към възможността, която предлагат европейците. Съединените щати подкрепят намирането на дипломатическо решение на кризата, казва Кондолиза Райс. Но тя направи и едно важно допълнение с еднозначен смисъл: Президентът Джордж Буш не изключва нито един от възможните варианти за уреждането на кризата.Впрочем сравнението, с което започнахме - на китайското време на Ричард Никсън и Хенри Кисинджър с европейското време на Джордж Буш и Кондолиза Райс, не изглежда съвсем излишно, защото доказва хитростта на историята. Тя винаги се повтаря, но не едно към едно. Сега европейската карта на Буш отново има китайски измерения поради простата и очевидна причина, че американо-европейските отношения отново могат да се разминат заради Китай. Европейските планове за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай, наложено след събитията на площада Тянънмън очевидно дразнят Америка. Съединените щати се позовават на човешките права и на опасния потенциал от надпревара във въоръжаването в региона, а Европа - и предимно Франция и Германия - гледат на Китай като неоценим пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във