Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА ВОЙНА И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ

Известният оксфордски политолог Тимоти Гартън Аш написа, че докладът от 12 000 страници на Саддам Хюсеин до ООН е най-дългото самоубийствено писмо в историята. По тоя оригинален начин Аш скромно потвърди, че причините за предстоящата война с Ирак предварително са ясни. И детайлно описани.Особено след 11 септември дори една от тях изглежда достатъчна - диктатор плюс оръжия за масово унищожение. Парадоксалното в случая е, че войната първо бе добре тематизирана с доказателства априори и чак след това упорито започна да се задава въпросът дали тя може да бъде предотвратена със или без доказателства де факто. С други думи, доказателствата добиват реалност в самата заплаха, която произтича от съчетанието на диктаторски режим и оръжия за масово унищожение. Проблемът обаче не е с осмислянето на причините, а с последиците. А войната срещу Ирак със сигурност ще има много последици, които сами ще стават причини. От военните рискове през икономическите предизвикателства до... новите съотношения в Средния изток и промяната в координатната система на международните отношения като цяло. Във и около Ирак ще има нови политически и икономически обстоятелства, които ще рефлектират върху цялостната световна политика. Големите неизвестни не са свързани само с въпросите за времето и парите, които ще са необходими за военното присъствие в Ирак, или за неговото възстановяване, или за защитата, контрола и собствеността над петролните му полета, или за устройството и границите на тази държава след Саддам Хюсеин. Тези неизвестни са свързани най-вече с опасности от политически характер. Германците например питат как войната ще се отрази върху крехките реформистки сили в района, например в Иран, и дали тя няма да ги накара да се съюзят с антизападните режими, което пък е най-добрата почва за нови, още по-опасни обвързвания на международния тероризъм. С други думи, какво би станало с привичната от десетилетия политика на неразпространение. Тези въпроси не засягат само региона на Арабския полуостров, а нервната система на глобалната политика - от Съединените щати през Европа и Русия до Китай, Индия и Пакистан. Тоест най-голямата наивност в прогнозите за последиците от войната срещу Ирак може да е игнорирането на възможните промени от геостратегически характер.Още отсега е видно, че във времето след Саддам Хюсеин предстои най-сложното съчетаване на интереси, поне от Втората световна война насам. За първи път след рухването на Берлинската стена светът е изправен пред необходимостта да примирява трайни амбиции и геостратегически претенции за толкова кратко време. Подобна ситуация имаше по време на войната в Залива, но тогава тя съпровождаше като дребен проблем разпада на Съветската империя. Сега положението е друго. Новата война срещу Ирак е резултат преди всичко от атаката срещу единствената и самотна суперсила. Сред нейните последици пък няма как да не бъде очевидната нужда от нова легитимация на трансатлантическите отношения, а това предизвиква въпроси за начина, по който войната ще се отрази не само на страните в района на Близкия и Средния изток, но и на демократично легитимираните правителства в Европа и изобщо на следвоенната съюзническа политика.За разлика от времето на първата война в Залива, сега съседните на Ирак страни гледат по друг начин на новото стълкновение. Това най-добре личи от поведението на Турция. До този момент Анкара не е дала ясен отговор на исканията на Съединените щати за използването на турските военновъздушни бази или за разполагане на чужди войници на нейна територия. Умереното ислямистко правителство на Турция има проблем, защото е подложено на голям вътрешен натиск още в самото начало на своето управление. Преди няколко дена на посещение в Турция бе британският военен министър Джефри Хун, който се опита да осигури подкрепата на Анкара за война срещу Ирак. Правителствата на Йордания и Египет също си задават мъчителния въпрос как да не предизвикат улицата. Поведението на Саудитска Арабия, която през 1991 г. бе изходният пункт за операция Пустинна буря, показва, че Риад иска конфликтът много бързо да приключи. Съвсем неслучайна бе машинарията, с която бе пуснат слухът, че много арабски правителства се мъчат да убедят Саддам Хюсеин да избере изгнанието и по този начин да предотврати войната. Стигна се дотам подир Либия и Русия да опровергава, че е предлагала политическо убежище на Саддам Хюсеин. Това стана, след като германският вестник Тагесцайтунг публикува материал, в който се твърди, че американският президент Джордж Буш и руският президент Владимир Путин са координирали действията си, за да убедят Саддам Хюсеин да се оттегли. Дипломатическата игра за Багдад придобива тези дни нови измерения, които засягат преди всичко американско-европейските отношения. И то в момент, когато не е съвсем ясно дали се спазват принципите на следвоенната съюзническа политика. Получи се така, че в началото на годината Европа зае много сериозно място в Съвета за сигурност. Точно в момента, когато трябва да се отсеят истината и лъжата в най-дългото самоубийствено писмо в историята - иракският доклад за оръжейните арсенали. На 27 януари ще стане известен и заключителният доклад от проверките на оръжейните инспектори на ООН. Веднага след това би трябвало да се вземе и решението за войната. Освен Франция и Великобритания, които са постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето, и Германия, и Испания станаха непостоянни членове на най-важния орган на световната организация. Дипломатическата интригата се задълбочава и от факта, че Германия, която от 1 февруари поема председателството на Съвета за сигурност, не дава признаци за промяна на своята позиция. Германският канцлер Герхард Шрьодер отново заяви, че иска да направи всичко възможно, за да предотврати военен сблъсък в Близкия изток. Шрьодер е против войната срещу Багдад и това му помогна да спечели общите избори през септември. Едва ли ще промени позицията си точно сега, когато се чувства сериозна криза в управлението му и когато Долна Саксония, провинцията, на която дълги години бе министър-председател, също е пред избори. Очевидно германският канцлер и неговото правителство ще имат проблеми заради иракската криза, която се стовари като легитимационен капан. Германия е важна за общото европейско настроение и като водеща икономическа сила в Европа, но въпреки това нейното влияние в световната политика остава ограничено. Причината е във факта, че правото на вето в Съвета за сигурност определя нещата. С такова право разполагат Франция и Великобритания. Лондон е категорично на страната на Вашингтон и показва това с разполагането на войски в района на Персийския залив. Интересен момент създаде преди няколко дни британският премиер Тони Блеър. Пред една посланическа конференция той привлече вниманието с призива Съединените щати да се вслушват повече в своите съюзници. Някои коментатори определиха това като опит за еманципация, а вестник Дейли Телеграф отиде по-далеч, като написа, че Великобритания оказва натиск върху Съединените щати да отложат войната, за да дадат повече време на оръжейните инспектори да намерят доказателства. И да е вярно написаното от Дейли Телеграф, това едва ли ще промени твърдата подкрепа на Великобритания за Съединените щати. То показва обаче, че и Лондон има макар и малък проблем с легитимацията. Франция от своя страна даде сигнал, че има готовност за война. Още в новогодишното си слово опитният в политическата самостоятелност френски президент Жак Ширак призова въоръжените сили да бъдат готови за всякакви евентуалности. Франция и Великобритания имат един общ сериозен мотив - да поемат отговорността за Европа, и в този смисъл е сигурно, че ще покажат съюзническа лоялност към Съединените щати. В крайна сметка те имат право на вето. Останалите европейски страни нямат и каквито и да са настоенията в Европа, ще ги дирижират Лондон и Париж. На фона на тази картина почти тъжно изглеждат изявите на шефа на външната политика на Европейския съюз Хавиер Солана. В една статия за в. Файненшъл таймс Солана твърди, че Европа и Съединените щати все повече се отдалечават. Той разграничава религиозна Америка от светска Европа и отбелязва, че това, което в Америка е война срещу тероризма, в Европа е борба срещу тероризма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във