Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПРОГРАМИ КАТО КЛАСИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

Предизборните програми на политическите сили са като книгите на класиците - всички ги споменават, но никой не ги чете. Или по-точно - също както книгите на класиците ги четат и анализират едно особена порода хора, която в случая с програмите се назовава експерти, а в случая с класиците - веди. Например - Дантеведи.
Има и още нещо общо. Повечето хора знаят поне по един цитат от един или повече класици, както и повечето избиратели запомнят поне по един лозунг от предизборната програма на политическите сили. Естествено затвърдени от медиите - телевизия и вестници, или от плакатите, а най-често от попръжните на противниците на въпросната политическа сила.
Разликата е, че фразата от класиците можеш да си я помниш и да ти служи като интелектуална пудра цял живот. Запомненото от предизборните политически упражнения можеш да изръсиш в кръчмарската политакадемия до деня на изборите. На следващия - нито тя, нито приказването вече имат смисъл.
Иначе редовият масов избирател, който всъщност печели или губи изборите на политическите сили, си гласува главно по два начина:

или за боята, или за сурата

Впрочем за сурата - иначе казано, за авторитетни люде, българският избирател доста отдавна не е имал възможност да гласува. Пропорционалната система му предлага само партии, сиреч бои. Сега освен боите му е предложено и едно лице - това на цар Симеон Втори. Но пък за него точно няма как да гласува, тъй като царят не се гласи да става депутат. Което означава, че избирателят ще гласува за портрета му и за хората, приютили се под крилото му. Новото е, че ще го направи доста ентусиазирано.
И какво в тази политическа многотия значат някакви си икономически програми, дето хем са дебели като тетрадката на студент първокусник, хем са пълни с неясни думички, хем и каквото си разбрал и каквото си харесал, платените тълкуватели веднага го обявяват за лошо. Излиза, че не знаеш да харесваш, тъп си и се оставяш да те лъжат, и изобщо не ставаш за нищо, освен да си чоплиш носа и да пускаш правилната бюлетинка, ако правилно разбереш коя е тя. Ако не, ще си даваш вота по емоция.
Иначе предизборните програми на основните политически сили не са четиво за изхвърляне, ако човек има време за хабене или за остатъчни илюзии, че бъдещата власт, която и да е тя, ще изпълнява разписаното точка по точка. И ако реши, че си струва да чете няколко кавърверсии на едно и също либрето.
Защото програмите

си приличат в главното като близнаци

Иначе не би могло и да бъде, след като гласно или негласно политическите сили в България отдавна са постигнали консенсус по основните приоритети за развитието на страната - присъединяването към НАТО и Европейския съюз, работеща пазарна икономика в условията на Валутен борд и макроикономическа стабилност, строга фискална политика и в същото време намаляване на данъчната тежест, значителен икономически растеж чрез подобряване на бизнессредата и оптимизиране на работата на администрацията. Само луд или политически авантюрист би обещавал или планирал друго. Разликите са в заявените средства, чрез които различните политически формации възнамеряват да постигнат главните цели. Тук начеват и караниците.
Както си е редно, най-стройна и, обективно погледнато, най-реалистична програма са сътворили експертите на управляващите Обединени демократични сили. В 72 страници текст са описани намерения, средства, финансови и институционални разчети - въобще програма - бетон, ако не бе атакуема с тарана на един-единствен въпрос -

а защо не го направихте досега?

Честно казано, логически, а и политически на този въпрос отговор има и ОДС го дава. Но емоционалната свръхнапрегнатост на общественото разочарование го товари с прекомерно силен негативизъм. Приватизационните скандали от последните години, обществената нагласа за свръхкорумпираност на досегашното управление - дори малко хипертрофирана, а и началническото политическо поведение на лидерите на ОДС и министрите от правителството не купиха спонтанна народна любов. И на точката за изпълнение на дузпата се е наредил повече народ, отколкото управляващата политическа сила бе очаквала и в най-лошите си кошмари. Сега сигурно изглежда несправедливо - и е несправедливо, но неотричаните от никого успехи на едно четиригодишно управление са на път да донесат повече щети, отколкото ползи за политиците, които ги осъществиха. Но пък как да кажеш, че народът, избирателят, бърка.
Въпросът към иначе много съблазнителната, особено от социална гледна точка, предизборна програма на БСП/Коалиция за България звучи простичко като у жабата в прословувото Радичково

Как така

Как така хем ниски данъци и осигуровки, хем перфектна екологична политика. Хем безплатно здравеопазване, хем почти тотално преразпределение чрез бюджета на блага, за които в този бюджет изобщо няма средства. БСП е написала чудесна социалдемократическа програма, но за да я изпълни, България трябва да произвежда брутния вътрешен продукт на една Холандия, да речем. А не го произвежда и тъкмо за начините да се произвежда по-голям, по-конкурентен и с по-висока добавена стойност национален продукт в социалистическата програма се казва твърде малко. Може би, както се изрази едно от лицата на предизборната кампания на БСП Стефан Данаилов, макар и по друг повод - след четири-пет години пак ще се видим.
Поведението на сегашните политици буди отвращение у избирателите. Ако към това се прибави и фактът, че срещу поопротивялото червено и синьо се играе с царската боя, обяснимо е защо много избиратели ще посегнат към нейната бюлетинка. При това, без изобщо да се замислят. А тези, които се замислят, вече ясно осъзнаха, че за три седмици програмата на царедворците претърпя доста метаморфози и обрасна както с допълнителни обещания, така и с допълнителни отрицания. Основната идея в нея - данъчните облекчения и запазването на баланса в бюджета чрез разширяване на данъчната основа, защото повече хора щели да почнат да си плащат укриваните досега високи данъци, е смислена и вече предлагана. Без особен успех, впрочем. Колкото до отпускането на прослувутите безлихвени кредити, около които се развихри истинска баталия от обвинения и обяснения, най-вероятно е това изобщо да не стане. И не защото по принцип е невъзможно, а защото колкото по-безплатна е кашата, толкова по-често кашаварите облизват лъжицата. А мераклии за раздаване на чужда каша у нас има бол. Но тогава другата основна теза в програмата на НДСВ - борбата с корупцията, ще отиде по дяволите. Изобщо вечният стремеж, хем агнето да е цяло, хем вълкът - сит, в която е скрит социално-икономическият патос на царската програма, ще остави и овчаря без агне, и гората без вълци.
Колкото до банковата система и фондовата борса, държавата може да помогне най-добре, като не се бърка много в работата им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във