Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДИЗБОРНА СТРЪВ В МНОГО МЪТНИ ВОДИ

Ако съдим по преценките на мнозинството от социолозите, журналистите и политиците, задават се едни ясни избори. Толкова ясни, че провеждането им изглежда безсмислено разхищение на пари и енергия. Ролите на участниците сякаш са предварително разпределени. Единната и уверена в превъзходството си БСП (пардон, левицата) е обречена да победи. Раздробената десница е предопределена да загуби, но има да свърши едно историческо дело, пред което бледнеят всички останали задачи - да се обедини. Топящото се НДСВ по неизбежност ще се възроди от пепелищата, не без помощта на впечатляващите бюджетни икономии. Участието на ДПС в следващото (и във всяко по-следващо) управление е сигурно, както че утре ще съмне. Партията на Костов ще влезе в следващото Народно събрание, но какво от това, като няма ресурс да смути задаващата се хармония. Останалите са подробности от пейзажа (който подлежи на здраво ретуширане с оглед новия закон за политическите партии).Край на каретоУсещането за предопределеност на политическите процеси оказва видимо влияние върху публичните настроения и поведението на повечето медии. Част от неориентираните - по отколешна българска традиция - започват да се замислят дали не е време да се присъединят (с отвращение, както се казва в руския виц) към очертаващите се победители. С тях се готвят да тръгнат и повечето от повелителите на пишещото и говорещо братство. И - о, чудо! - към БСП, доскоро иронизирана с повод и без повод, започват да проявяват демонстративно уважение. Към десницата (погълната с обединяването си) се отнасят със снизходително пренебрежение. С НДСВ гледат да затоплят отношенията, защото останките от царистите, изглежда, ще използват оптимално възможностите на властта за политическото си оцеляване, пък и не бива да се игнорира щедростта на властта в края на мандата. Пред нас се разстила идилична картина. Почти въодушевяваща, като онзи куплет от последния химн на австро-унгарската империя, в който се пее, че всичко върви чудесно в тази прекрасна страна. Само дето след няколко месеца прекрасната страна престанала да съществува. Разбира се, такава участ не грози България - ние сме предопределени да влезем в Европейския съюз през 2007 г., за което (по оценката на външния министър Соломон Паси) сме готови на 95 процента. И все пак, нещо смущава опнатото по конец развитие на предстоящите събития. Уж всичко изглежда ясно и сигурно, а главните действащи лица изглеждат някак неуверени, нервни и вместо да се придържат към гладкия сценарий, щъкат насам-натам и предприемат разни хаотични и видимо лишени от смисъл действия. Също като рибар, който е висял цял ден на язовира, нищо не е хванал, хич не му се прибира с празни ръце и започва да опитва всякаква стръв напосоки. Както се казва, може пък и да клъвне. Но преди да се улови, рибата трябва да се захрани, т.е. да й се внуши, че тук ще може да получи редовна и вкусна храна. Осъзнаването на факта, че става дума за примамка, нанизана на остра кука, идва по-късно.Най-живописна е картината на зарибяването при обречените да победят - социалистите. След дълго умуване на Позитано 20 решиха да играят твърдо и декларираха, че ще се борят за спечелване на абсолютно мнозинство, а дотогава стават непримирима опозиция на днешното управление. Нещо повече, соцпартията заяви, че не възнамерява да участва в избор на ново правителство в рамките на това Народно събрание. По този начин ръководството на БСП сякаш реши да се освободи от необходимостта да отговаря на неприятни въпроси от рода на Ще се коалирате ли с НДСВ? и Как гледате на един евентуален втори премиерски мандат на Симеон Сакскобургготски? Което съвсем не означава, че в дълбините на партията не продължава битката между тези, коитодоведоха царя в България и тези, които виждат интереса си в неговото елиминиране. Както личи, предпочитаната от социалистите коалиция е тази, при която те имат абсолютното мнозинство, а партньорството има по-скоро за цел да маркира евентуалните схеми на разпределение на отговорността при провал в управлението. Въпреки че всеки студент по политически науки би запитал: Като имате абсолютно мнозинство, защо ви е коалиция?, което в по-неприличен вариант звучи така: Защо ви е страх да управлявате?Всъщност, непоколебимата (комунистическа) вяра в неизбежната победа е най-апетитната стръв на предизборната въдица на БСП. Защото, на практика, това, че ще спечелят следващите избори, като че ли е единственото нещо, в което соцлидерите са сигурни. (Какви са доводите за това е друг въпрос.) Оттук нататък започва голямата социалистическа мъглявина Андромеда. Въпреки декларацията на Сергей Станишев, че за БСП спечелването на властта не е самоцел, а начин за реализирането на нашата политика, всеки въпрос като А каква точно е вашата политика? се натъква на хладно мълчание или неясни уговорки от рода В момента се разработва от комисиите на Висшия съвет и ще бъде готова до...Именно в сферата на политиката, която евентуално биха прилагали победилите социалисти, в момента тече най-масовото зарибяване. На практика през последните месеци няма нещо, което БСП под една или друга форма да не е обещала на някого. За съжаление социалистите не отговарят, а и никой не ги пита (поне засега) как точно ще изпълняват обещанията си. И още по-важно - какво ще се случи, ако наистина вземат да изпълнят дори и една част от тях. Така например БСП обещава на бизнеса условия, които да доведат до по-конкурентни фирми, но декларират, че главното средство за това ще бъде не установяването на по-добри правила на конукренция, а намесата на държаватаИли, както е записано в Манифеста на Нова левица, чрез стратегия, съгласуваща с помощта на държавата усилията на фирмите с интересите в обществото. В допълнение с познатото от 1994 г. заклинание за необходимостта от създаване на реални (естествено отново държавни - бел.а.) стимули, които да поощряват и подкрепят българското производство, или, както обичат да казват по-възрастните социалисти, материалното производство. Разбира се, трябва да се обърне внимание и на по-младите хора, затова Нова левица направи смайващо предложение за конституционна промяна - ползването на ИНТЕРНЕТ да се запише като основно право на гражданите на Република България. С което ние автоматично се превръщаме в едно ИНТЕРНЕТ-общество. Нищо че според последните данни компютри има едва в 6% от българските семейства.Към това трябва да прибавим и още една сочна икономическа стръв - този път за десетките хиляди работници и служители на подлежащите на приватизация държавни монополи. Както вече пролича, БСП се обяви за спиране на всякакви големи приватизационни сделки. Разбира се, социалистите не са против приватизацията изобщо, те са само против конкретната приватизация сега, преди изборите. След изборите може да се помисли отново...Както може да се предположи, полетът на въображението на БСП е най-зашеметяващ, когато става дума не за натрупването, а за харченето на средстваКоето у нас се е утвърдило като мерило за истинска лявост. Тук засега социалистите обещават да падне голямо следизборно харчене в областите, които обявяват за свои приоритети. Като например образователната система, на която се възлага отговорната задача да гради национални ценности и идеали и да отговаря на потребностите на икономиката и обществото. И толкова. И дума не се казва какви реформи са необходими на българското образование, каква ще е ефективността от наливането на пари в една нереформирана система, как ще се повишат качеството и конкурентността на средното, академичното и професионалното образование, как ще се осигури перманентно обучение и т.н. Не по-различна е картината на намеренията в сферата на здравеопазването, което подобно на образованието е определено като основно човешко благо, но изобщо не става ясно каква система на здравеопазване смятат да лансират социалистите. По стар навик акцентът е поставен върху това да се харчи повече, а не за какво ще се харчи.Дейността по зарибяването на бъдещите избиратели е толкова разностранна, че едва ли някой е пропуснат. Включително и мераклиите за ръководни постове в МВР. За тях БСП предвижда раздробяване на пълномощията на главния секретар на вътрешното министерство и разпределянето им между повече на брой секретари на ведомството. Така де, защо трябва да е един, като можем да назначим няколко от нашите (а специално в тази област нашите са много и са доста изнервени от чакане).На фона на смелите и изобретателни варианти на предизборна стръв при социалистите останалите партии изглеждат доста по-скромно. Всъщност, управляващата партия като че ли реши да не си губи времето да залага стръв на отделни кукички и направо хвърли мрежите, което в известен смисъл си е чисто бракониерствоКак иначе да квалифицираме селските беседки и чешми, носещи гордия надпис Построено от правителството на НДСВ. Не можем да не констатираме обаче, че на мястото на пътната артерия, която трябваше да поеме потока от тирове-убийци, тероризиращи Княжевското шосе, засега липсва надпис Тук трябваше да има магистрала, която бе обещало да построи правителството на НДСВ. Но царската партия очевидно възприема риболова не като честен спорт, а като средство за препитание, и на всичкото отгоре не признава старата източна мъдрост, че вместо да нахраниш гладния с една риба е по-добре да го научиш да лови риба. Защото единственият резултат от прехвалената (и тихомълком закрита) програма на Лидия Шулева От социални помощи към заетост е затвърждаването на битовите умения метене и копаене (ако не броим стимулирането на изобретателността при фалшифициране на болнични листове). А тяхната полезност в една пазарна икономика (дори и толкова функционираща, колкото е българската) е, меко казано, съмнителна.При положение че левицата си присвои (за пореден път) стръвта на неизбежната победа, а управляващите държат здраво здравите мрежи на властта, за десницата останаха неособено атрактивни възможности. Тези, които не могат да си позволят да се приберат вкъщи с празна торба, направиха неутешителния избор да висят при водоем, в който изобщо не е ясно дали има и кьорава риба, но за сметка на това гордо стискат въдица с лъскавата марка Обединение. Но дори и да има риба в язовира, съмнително е дали ще клъвне на такава изкуствена стръв. На всичко отгоре рибата е още във водата, а те започнаха да се дебнат кой пръв да си сложи тигана на огъня (разбирай - лидерите в листите). Естествено това е зад кулисите, а на сцената всички се прегръщат и пеят химна на обединените десни рибари. А на всичко отгоре хвърлят по един поглед дали няма да могат да бръкнат в пълното серкме на управляващите. Щото като са богати, и те са в някакъв смисъл десни и могат да се включат в обединението, нали? В цялото това суетене и дебнене кой по-добра и апетитна на вид предизборна стръв ще заложи нашите партийни въдичари забравят, че за разлика от риболовния спорт, в публичните дела дори и най-ленивите шарани започват да усещат рибарските номера. И престават да се ловят на въдиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във