Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДИЗБОРЕН ДУЕЛ С КРЕДИТНИ ШПАГИ

БЪЛГАРИТЕ НЯМА ДА ПОЛУЧАТ 20 МИЛИАРДА ЦАРСКИ БЕЗЛИХВЕНИ ЗАЕМИ


Кредити ще има за всеки от сърце. Почти като в коледна песничка звучат обещанията за леснодостъпни пари на основните политически сили, засипващи бизнеса и гражданите. И всички те декларират, че за да изпълнят поетите ангажименти, разчитат на подкрепата на банките. На същите тези банки, които неспирно упрекват, че държали парите си в чужбина и не давали кредити, за да стимулират икономическия растеж.
Премиерът Иван Костов, който е известен с резервираното си отношение към банкерите, още през април 2001 г. по време на Националната партийна конференция на СДС заяви, че до края на 2004 г. всички кредити, отпуснати от банките, трябва да бъдат удвоени и дори утроени. И обеща, че достъпът до тях ще е точно толкова лесен, колкото в страните от Европейския съюз. Преведени на финансов език, тези обещания означават, че банките ще изсипят на кредитния пазар още 3 млрд. до 6 млрд. лв., лихвите по заемите ще паднат до 10% (сега те достигат до 16%), а размерът на обезпеченията няма да надвишава 125% (в момента те са от 150% до 200%) от размера на кредита.

Очакванията на Костов не са нереалистични

но за да се сбъднат, България се нуждае от икономическа и политическа стабилност. Освен това бъдещото Народно събрание трябва да приеме исканията на банкерите за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, в Наказателния кодекс и в Закона за корпоративното-подоходно облагане. Те бяха предложени на вниманието на вече бившия парламент, но депутатите така и не намериха време да ги гласуват. Изменения ще са нужни и в някои от наредбите на БНБ.

Не е за верване

Икономистите на Национално движение Симеон Втори също не пропуснаха да ухапят банкерите, като им казаха в лицето, че финансовокредитната ни система е слабо развита и не изпълнява ролята си на посредник между отделните участници в икономиката. Придворният финансист Милен Велчев пък заяви пред в. БАНКЕРЪ, че движението ще предприеме мерки, за да върне в България изнесените капитали - най-вече онези 4 млрд. лв., които нашите банки държат в чужбина. Така се създаде впечатлението, че едва ли не тези пари са незаконно извън страната, което съвсем не е истина. Наложи се настоящият царедворец и бивш изпълнителен директор на Банка ДСК и на РОСЕКСИМБАНК Иван Искров да печели симпатиите на доскорошните си колеги, като обясни, че НДСВ смята да преустанови сегашната практика банковите мениджъри да бъдат обвинявани за всички икономически несгоди.
Банките винаги ще имат пари в чужбина, защото това е въпрос на управлението на ликвидността им. Част от сегашните им средства в чужбина могат да се инвестират в българската икономика, но ние съзнаваме, че за това трябва да се създадат условия, заяви Искров по време на срещата между царските икономисти и представителите на банки и застрахователни дружества, която се проведе на 11 юни в софийския хотел Амбасадор. На нея Искров и колегите му от НДСВ се опитаха да заличат неприятното впечатление, което остави с нищо неподплатеното обещание за нисколихвени и безлихвени заеми, дадено от Симеон II.
На българските граждани ще бъде предоставено правото да получават кредит до 10 хил. лв. с нисък лихвен процент или безлихвен заем от 5 хил. лв. със срок на изплащане до 18 месеца. Самата процедура за кредитиране трябва да е максимално опростена, заяви Симеон в обръщението си към народа, което направи на 5 юни.
Вместо взрив от въодушевление и възгласи Ура! Да Живей! изказването му породи буря от остри реакции сред политици и финансисти. Противно на тези у обикновените хорица, които започнаха да смятат за какво ще похарчат първите пет хилядарки. При четири милиона трудоспособни българи това прави 20 млрд. лева. Не цар, и император да беше, Симеон не може да осигури тези пари. А всички, които му повярваха, смятат да се наредят на опашка за петте бона още след изборите.
Притиснат от валящите от всички страни съмнения и упреци, членът на икономическия екип на НДСВ Милен Велчев се опита да разясни какво точно е имал предвид неговият патрон. В интервю за в. БАНКЕРЪ излезлият в отпуска служител на инвестиционната банка Мерил Линч заяви, че ниска е всяка лихва, която е по-малка от пазарната. Но

коя е пазарната лихва по кредитите

На този въпрос едва ли някой банкер може да отговори абсолютно точно. Според статистиката на БНБ, към началото на юни средната лихва по краткосрочните потребителски кредити е 14%, по фирмените едногодишни заеми тя е паднала под 11%, а по ипотечните - 12 процента. Лихвеното разнообразие в дългосрочните кредити също е голямо - от 14 до 17% годишно.
От 1 юни Банка ДСК обяви, че намалява лихвените проценти за първокласните си клиенти от 14.5 на 11.5%, а за фирмите, които не попадат в категорията първо качество - на 12 процента. Микрокредити пък могат да се получават при 14% лихва, а за получателите на жилищни заеми тя е минимум 14.5 процента.
Та коя е тогава пазарната лихва и колко по-ниска от нея ще бъде обещаната от царя преференциална лихва? По какъв механизъм ще се определя тя и за чия сметка ще се покрива разликата между нея и пазарната лихва? Отговори на тези въпроси царските банкери до момента и не дадоха. Но мениджърите на търговските банки не са забравили заемите с преференциални лихви, които отпускаха с пари от фонд Земеделие и от неговия предшественик Селскостопанската кредитна централа, в чиято управа е бил и самият Иван Искров. Този тип финансиране остави в наследство доста трудносъбираеми вземания, които създадоха доста главоболия на банките.
Явно оценили недообмисленото изказване на Симеон II, придворните финансисти положиха доста усилия да успокоят шефовете на банки, че не смятат да ги ангажират с раздаването на безлихвени заеми.
Кредитите, за които говори Негово величество, ще се отпускат по специални програми за райони с висока безработица и за проекти, които създават работни места. Това обаче не значи, че ще предоставим по един безлихвен кредит от 5 хил. лв. на всеки един от 4-те милиона трудоспособни българи. Те ще се отпускат на предприемачи, които ще осигуряват работни места, заяви шефът на икономическия екип на НДСВ Николай Василев.
Според него парите за такова финансиране ще се набират по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и от заеми, които Световната банка, ЕБВР и други международни финансови институции отпускат на България по програмите си за борба с бедността. Тоест както и досега. Важното е обаче как ще се разпределят парите и дали по веригата няма да се наредят нови кръгчета от братовчедски фирми.
Първоначалното ми впечатление беше, че масово ще се предлагат нисколихвени или безлихвени кредити - нещо, което действително буди недоумение. Едва след срещата с икономическия екип на националното движение в Амбасадор разбрах, че става въпрос за финансиране на социални програми, насочени към отделни райони с висока безработица, които се прилагат в много държави. Въпросът е какъв ще бъде източникът за тяхното финансиране и механизмът за отпускането на тези кредити. Във всеки случай това не бива да става за сметка на банките, заяви изпълнителният директор на Насърчителна банка Кирил Григоров.
Колегата му от България Инвест Олег Недялков невъзмутимо констатира: Ако могат да се осигурят средства от различни европейски фондове, с които да се отпускат безлихвени и нисколихвени заеми, какво по-хубаво от това.
Смущаващото е, че икономистите от НДСВ не са наясно с механизма, по който могат да раздават нисколихвените и безлихвените заеми, пък било то и по заповед на Симеон II.
Тепърва ще уточняваме как да се отпускат подобни заеми. Това може да става през специални взаимоспомагателни каси или други фондове. Тези кредити могат да се предоставят и през банки, но само ако с тях се постигне взаимноизгодна договореност, коментира Милен Велчев.
По време на срещата с банкери и застрахователи в хотел Амбасадор съратникът му Иван Искров допълни, че с парите от ЕС и от международните финансови институции ще се създават специални фондове. Тяхната цел ще е да гарантират пред банките кредитите за малки и средни предприятия, които те отпускат на фирми, ангажирани по програмите за създаване на работни места.
Ако царските хора смятат да работят с описаните дотук инструменти, те няма да направят нищо по-различно от това, което в момента върши правителството. Както се казва:

Всички пътища водят към Рим

През 1998 и 1999 г. повечето от хората, работещи в затворените предприятия от списъка за изолация и ликвидация, получиха от Министерството на труда и социалните грижи безлихвени заеми от по 1 млн. стари лева (1000 нови лева). Служителите на Видахим пък имаха право да вземат по 2 млн. стари лева безлихвен заем от държавата. Отделен въпрос е: как бяха оползотворени тези пари и дали изобщо е възможно с подобна сума да се сложи началото на смислен бизнес. Но при сегашната конюнктура няма гаранции, че и 5000 лв. са достатъчни за това - толкова пари са нужни само за капитала на едно ООД. Ефектът от подобна благотворителност обаче отново ще изпита данъкоплатеца, защото тя директно му бърка в джоба.

Безвъзмездно финансиране

по програми за борба с безработицата обещава и правителството на Иван Костов. С тази задача се занимават няколко фонда, които са под шапката на Министерството на труда и социалните грижи на Иван Нейков. Но пари от тях не може да получи всеки, който има идея за някакъв бизнес. Пък и малко късно Нейков се сети да ги рекламира. Да не говорим, че нито финансистите, нито обществеността са видели отчета за това, кой и по какви заслуги е получил и похарчил сумите, осигурени чрез ведомството на Нейков.
По правило фондовете отпускат средства за проекти, чиито автори вече са намерили поне част от необходимото им финансиране. Например Фондът за регионални инициативи предоставя безвъзмездно до 430 хил. лв. на общини и неправителствени организации по проекти, които са си осигурили поне 10% от необходимото им финансиране. Освен това безвъзмездните средства се предоставят само след като е осъществена част от проекта. С други думи, неговите изпълнители вече трябва да са вложили свои пари в него и да чакат след време държавата да им покрие направените разходи. Така че фирми, които нямат собствени средства или не могат да привлекат кредити от банки, не могат и да се надяват на безвъзмездното финансиране от този фонд. Но пък обратното означава, че просто могат да изхарчат парите и без да правят бизнес. Било е.
Така действа и фондът, чиято цел е да се създават работни места в регионите, в които има висока безработица, заради закриване на мини и металургични предприятия. Средствата, с които разполага този фонд, са над 10.6 млн. евро. Той може да отпуска безвъзмездно финансиране от 100 хил. до 300 хил. евро на общини, частни фирми и неправителствени организации, които имат проекти за създаване на работни места в засегнатите от уволненията в металургията и минната промишленост региони. Проектите се оценяват от специални комисии към министерството на Иван Нейков и кандидатстват за финансиране на специални търгове. Но фондът финансира само 90% от стойността на проекта, така че за останалите 10% авторите му трябва сами да си осигурят средствата. Ако не могат, попадат в познатия по цял свят омагьосан кръг

нямаш пари - няма кредит

По подобна схема се отпускат и средствата по проекти, които се финансират от инициативата Красива България. До края на 2000 г. парите за тях се осигуряваха от европейската програма ФАР, от Световната банка и от правителството. До момента по линия на тази инициатива са отпуснати безвъзмездно 7.5 млн. щ. долара, но те отново са предоставени предимно на общини, а не на частни фирми или на граждани. От началото на 2001 г. Красива България се финансира от националния бюджет и за нея са заделени около 10 млн. щ. долара.
Парите, раздадени от различните правителствени фондове под формата на безвъзмездно финансиране и безлихвени заеми, обаче не надхвърлят 200 млн. лева. А до момента от това финансиране безработицата не е намаляла. Малките и средните фирми, пък и гражданите също не са получили някаква чувствителна парична подкрепа, за да развият своя бизнес. И проблемът не толкова в лихвите, макар те да са важни, а в достъпа до кредитиране. Това е въпросът. Затова е и скепсисът спрямо икономистите на Симеон II и възможностите им те да привлекат много по-голямо финансиране, което да позволи да се разгърне обещаваната от тях широка програма за кредитиране. Оттук идват и съмненията, че групичката, кръжаща около движението, ще е следващата в българския преход, която ще се опита да се облажи по заслуги с безвъзмездните пари. А начини за това - колкото щеш. Важното е да си сред избраниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във