Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДИМСТВО ЛИ Е ОБЕЗЦЕНЕНИЯТ ЛЕВ?

Люта, но словесна битка с американската валута се

поведе миналата седмица, след като стана очевидно, че нищо друго

не помага. Започнаха я немските финансисти и банкери, жестоко

наранени от обидното пренебрежение на долара към германската марка.

Пригласяха им наши представители на управлението. Направиха обстоен

анализ на това, колко е полезно падането на марката, респ. на

привързания към нея български лев за износителите (немски и български)

и колко тежко ще се отрази силният долар на икономиката на САЩ.

За съжаление в сферата на валутната търговия словото

напоследък не помага. Може би защото след забележителното медийно

присъствие на проф. Тодор Вълчев всички следващи оратори изглеждат

аматьори... или защото икономиката няма нито средства, нито възможности

да подкрепи словата с действия. Затова Централната банка се съсредоточи

да компенсира непрекъснато качващия се долар с непрекъснато намаляващ

основен лихвен процент.

Какво показва краткият анализ на ползата и вредата

от високия курс на американската валута и ниския левов лихвен

процент за икономическото ни състояние в момента?

По правило от обезценената валута печелят износителите,

и то доста. Но това се отнася за развитите пазарни икономики.

В случая с България може да се каже, че нашите износители не само

няма да спечелят колкото немските си колеги, те няма да получат

даже наполовина такава печалба. Причината е достъпна - тя е във

високите разходи за основните суровини и материали, влагани в

продукцията (като се започне от енергийните източници и се стигне

до зърното), които се изчисляват спрямо долара. Следователно,

ако износителите искат да получат приличен доход, възползвайки

се от конюнктурата, те би трябвало да заложат на по-голям оборот

(ако имат възможност), което ще има положителен ефект върху бизнеса

им като цяло, въпреки че няма да ги направи богати.

Какво ще стане с вносителите? Те са от страната на

губещите, както е в цял свят. Разликата е, че нашите вносители

ще са още по-губещи, като се има предвид тежкото икономическо

състояние в страната и ограничените възможности на потребителите.

Търсенето на вносни стоки ще намалее. Но това в никакъв случай

не означава, че ще последва повишено търсене на стоки от български

произход. Защото някои от тях и преди качването на щатската валута

бяха почти непродаваеми.

Какво ще стане с инфлацията? Естествено ще се покачи.

Не само поради повишените цени на доларово деноминираните суровини,

материали и готова продукция, но и поради прословутата склонност

на българските производители да се презастраховат финансово.

Какво ще стане с доходите на хората? Повече от ясно

е, че ще намалеят - веднъж като доларов еквивалент, и втори път

- от повишението на цените. Към настоящия момент българският лев

се е обезценил към щ. долар с 4.5%, или със 70 лева. Това понижение,

съпоставено със стартовата цена при въвеждане на Валутния борд

от 1725 лв./щ. долар, не е кой знае колко. Но ако говорим за друга

държава. Досегашната практика в България показва, че курсът на

американската валута се повиши с 1%, цените на вносните стоки

се увеличават поне с 3%, като застраховка срещу бъдещи колебания.

Увеличават се и цените на останалите стоки поради непрякото участие

на щатския долар във формирането на тяхната себестойност, но с

повече от три процента. Какво ще стане със спестяванията? Тези,

които пестят национална валута, вече са разбрали, че прекрасният

лихварски живот остана сладък спомен. И мечтата му

за реална компенсация на инфлацията ще остане несбъдната, поне

в близките няколко месеца - ефект, причинен от ставащия все по-отрицателен

номинален лихвен процент. Ако все още са останали българи, които

държат доларови депозити в банките, те ще печелят най-вече от

курсовата разлика, както и всички останали притежатели на американска

валута, и по-скромно - от лихви (тъй като инфлация има и в САЩ).

Какво ще стане с кредитополучателите? Ако отпуснатите

кредити са в левове, обслужването им ще се облекчи, ако са в щ.

долари, задълженията им ще нараснат. Това би следвало да пренасочи

търсенето към левови, дори ако източникът за погасяване на кредита

е доларов. Основният въпрос тук е ще се намери ли българска банка,

която да се осмели да отпусне кредит?

Какво ще стане с дълга на държавата? Доколкото основната

му компонента е доларова, той ще натовари бюджета. Левовата му

компонента обаче ще се облекчи по отношение на лихвените плащания.

Какво ще стане с Валутния борд? Нищо обезпокоително,

поне засега. Дори може да извлече полза от ситуацията. Например

за освободените от 1 юли цени на всички стоки и услуги, които

доста се повишиха, противно на уверенията на специалистите, че

ще намалеят, може да бъде обвинен щатският долар. Той може да

бъде обвинен и за по-високата от очакваната инфлация за

първите месеци след въвеждането на Валутния борд.

Какво да направи в тази ситуация обикновеният българин?

Ако евентуално има свободни парични средства - да ги инвестира

в подготовката на зимнина. Защото даже когато щатският долар спре

да се качва на международния междубанков валутен пазар и започне

да пада, у нас по-високите цени на стоките се запазват. През зимата,

когато курсът на американската валута падна от 3000 на 1500 лв.,

цените на някои основни стоки се върнаха на нива, отговарящи на

съотношение около 2200 лв./щ. долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във