Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НАЦИЗЪМ

Възможна ли е появата на крайно дясна или профашистка политическа сила в България? Този въпрос напоследък доста политици, журналисти и анализатори си задават все по-често. Спорно е доколко това не е поредната измислена или просто привнесена отвън тревога, но дискусията вече реално се води и шумът покрай темата трупа децибели. Сякаш за да заглуши нещо я по-важно, я по-неудобно за приказване в политическото и в общественото пространство.Както много неща у нас, и страхът от национализма е плод не толкова на реални обществени процеси, колкото на преувеличени и деформирани политически интерпретации. България е единствената страна на Балканите, в която основните политически сили не се изкушават от патетична националистическа риторика. Докато в съседките ни Румъния, Сърбия, Македония и Гърция националната тема се интерпретира с жар, който с малко преувеличение може да бъде определен и като шовинизъм. На този фон появата на няколко скинари по софийските улици изглежда почти безобидно, макар и да подсказва съществуването на скрити заплахи за недотам укрепналото обществено здраве в България. Наблюдателите, разбира се, едва ли са стреснати точно от тези младежи. Явлението, което предизвиква напрежение в българското политическо пространство през последните седмици, поне засега може да се нарече само предчувствие. А в политическия живот самите предчувствия нерядко тласкат реалността към собственото си сбъдване. Не сборищата на скинарите, които съществуват от доста години в страната ни, а прекаленото внимание, което напоследък им обръщат някои медии, превръща явлението в проблем. Не класирането на популиста Льо Пен за втория тур на парламентарните избори във Франция, а медийното преекспониране на набедения български националист Волен Сидеров е истинският повод за тревога. Като как стана така, че бившият главен редактор на Демокрация и несъстоял се царски депутат изведнъж стана фашист? Само защото преразказа от страниците на вестника, в който работи, няколко вехти книжки за световния еврейски заговор? Едва ли и той самият се приема толкова сериозно.За дванадесет години демокрация вече стана съвсем ясно, че българската действителност не ражда собствени политически тенденции. Те винаги са провокирани и манипулирани от мощни задкулисни интереси. Внезапно избухналият националистичен ентусиазъм на Сидеров, погледнат отблизо, всъщност не изглежда нито достатъчно спонтанен, нито достатъчно интелектуално обоснован, за да ни убеди в противното. Идеите му са лишени от оригиналност и въображение, но затова пък са поразително удобни за една конкретна част от т.нар. националноотговорен капитал. Аз посочвам националните предателства на българските политици, заявява журналистът. Според него решението е български едър бизнес, който да работи за България и да дава работа на българите. Сидеров не крие целта си да делигитимира цялата политическа класа и да отклони обществения стремеж към членство в НАТО и ЕС. Точно в тези основни пунктове патосът на журналиста изцяло съвпада с интересите на тъкмо този къде действително национален, къде недотам капитал. Не че защитата на националното, българското производство, на българския бизнес е лошо нещо, но не е докрай ясно с какво толкова го плаши пепрспективата за евроинтеграция на страната. Нима не е готов за конкуренцията?Може би тъкмо заради това Тодор Кондаков от Института за балкански изследвания подчертава: Важно е да се идентифицират интересите, които обслужват тези идеи. Ако говорим за идентификация, не трябва да се изпуска и друго странно съвпадение. Възможно е двете неща да нямат нищо общо, но все пак съществува въпросът защо медийният щурм на Сидеров странно съвпада по време с началото на процедурата по приватизацията на Булгартабак? Или на БТК? Или пък на ДЗИ и ДСК? Защо днес журналистът толкова настойчиво обвинява управляващите, след като само преди година искаше да влезе в техните парламентарни листи?Отговорът, който някои наблюдатели дават на всички тези въпроси, е, че чрез провокацията на националистически пориви в обществото онеправданият националноотговорен капитал търси почва за защита. Това са интересите на мафиотския капитал, който иска да запази България в ничия земя е категоричен заместник-председателят на СДС Едвин Сугарев. В бедни и уморени общества като нашето обаче подобни популистки заигравания могат да имат неочаквано голям успех. Въпросът е дали парите, които финансират процеса, ще имат смелостта и желанието да стигнат до края. Директорът на социологическата агенция Алфа Рисърч Боряна Димитрова твърди, че засега в обществото има най-различни аморфни нагласи, но няма ясно изявени националистически настроения. Хората се самоидентифицират най-често със социалната си принадлежност, а не с етническата си група, обяснява Димитрова, но подчертава, че в момент на кризи подобни идеи могат много бързо да бъдат канализирани. Според нея заплаха в това отношение е възможността да не се разпознае крайният национализъм, маскиран под булото на благовидни идеи като лозунга на Льо Пен Политически съм ляв, икономически съм десен, по душа съм французин, който на практика повтаря кредото на Хитлер.Бедността и липсата на социална перспектива на повечето българи са безспорно благодатна почва за крайни и тоталитарни идеологии. От тази гледна точка в България съществува риск от появата и бързото популяризиране на подобно движение. Фашизмът и социализмът победиха в болни, слаби и бедни държави, припомня Евгений Бакърджиев. Според Тодор Кондаков обаче, много по-вероятно е у нас такова движение да се роди от средите на крайната левица, а не на крайната десница. Крайната десница е силна в общества, които имат мощни частни капитали. Българските предприемачи все още не притежават достатъчно чисти пари, а мръсните не могат да поддържат национална политика. Очакванията на Кондаков подкрепя и директорът на Българската лига за правата на човека Николай Колев-Босия, който прогнозира, че безнаказаността може да доведе крайно леви нагласи, които ще настояват за силово преразпределение на благата. Въпросът, на който социолозите все още не могат да отговорят, е дали ако в България възникне сериозна радикална политическа претенция, българското общество ще й даде такъв отпор, какъвто френското на Льо Пен. Досега изповядващите крайни идеи бяха по-скоро предизвикващи симпатична усмивка образи като Жорж Ганчев и отец Гелеменов. Но ако някой реши яко да дръпне дявола за опашката, относително лесно и бързо би могъл да се намери необходимият харизматичен лидер. Според председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, заплахата за обществото ни е сериозна и тя идва най-вече от липсата на работещи институции, които да възпитават младите хора. В криза са българското семейство, училището, армията и църквата. Младите хора се чувствали аутсайдери и могат да станат лесна плячка и на ляв, и на десен политически радикализъм. Социологът Андрей Бунджулов обаче посочва като основни причини за рисковата ситуация несигурността, безработицата, недоимъка и разпадането на битието на българина. Сривът е толкова голям, че очевидно нещо ще стане, прогнозира Каракачанов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във