Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРЕБРОЯВАНЕ НА АПЕТИТИТЕ

Остават няколко месеца до парламентарните избори, а във Велинград още си стоят кандидат кметските плакати. Разумно - тяхната актуалност може отново да се поднови, ако и този път резултатът от миналата събота в полза на Фидел Беев бъде оспорван. Или пък ако Беев реши да се кандидатира за депутат, както вече рече.Всъщност спорът между Фидел Беев и Атанас Водев красноречиво показва, че властта се цели там, където са парите, а не в някакви си програми на някакви си партии. Положението във Велинград около кметския избор много приличаше на политическата атмосфера около вота на недоверие към правителството. И там видяхме коалиция от партии, които на национално ниво направо не се траят, камо ли брашно да мелят заедно. Впрочем, че трудно мелят, стана ясно и в пленарната зала на Народното събрание, при гласуването на вота на недоверие към правителството. Това че върли противници на кабинета Сакскобургготски отдясно и отляво си бяха турили подписите си един под друг, доведе единствено до протяжни обяснения как обединението не било, видите ли, единомислие, а преследване на обща цел. На целта впрочем й се размина, но смайването у избирателите още не е. Иначе партийни приклякания в родината бол. Най-видими са в местния парламент в София. Интересите около Общинска банка и вече позаглъхналите, но готови отново да пламнат скандали около Софийски имоти прегрупираха от една страна земеделци, демократи и Гергьовден. Хората на Костов от своя страна дадоха тласък за единомислие между ССД и СДС. Изплъзването на банката от общински контрол пък накара БСП да гласува с десните за раздържавяването й, макар като цяло левицата да не долюбва приватизацията. По принцип в политиката подобни действия - въпреки платформите и програмите си партиите да обединяват гласовете си в подкрепа на една или друга цел, са възможни. И след като това е факт на местно ниво, защо да не важи и в парламента? И бездруго избирателят трудно ще бъде убеден, че мъчителното сглобяване на предизборни коалиции и вляво и особено вдясно е резултат само на идеологически противоречия. Че ще се явят самостоятелно на изборите, до този момент са заявили от НДСВ. Вицепремиерът Пламен Панайотов твърди, че НДСВ има основанието и самочувствието за това. Лидерът на БСП Сергей Станишев също е категоричен, че БСП е достатъчно силна партия, за да се яви на изборите сама. И бездруго левицата залага на твърдия електорат. И на гласове от партньорите от Коалиция за България много-много не разчита. Но макар червените са убедени в своята победа на парламентарния вот, все още остава нерешен въпросът със съюзниците им. Тези, с които трябва да докарат бройката до абсолютно парламентарно мнозинство. Едната опция пред социалистите е ДПС. Като се има предвид склонността на Доган да заиграва с левите, нищо чудно това да се случи. Показателно беше единодействието им при превръщането на темата за Булгартабак холдинг в сериозен скандал и довеждането му до парламентарна криза. Другият вариант, за който подсказват поведението и гласуването в пленарната зала от последните седмици, е ОДС. Не казвайте веднага невъзможно е. Изглежда невероятно обединяването на Иван Костов и Сергей Станишев, но нали тъкмо това наблюдавахме в началото на февруари. Та нека кажем така - малко вероятно е това да стане официално. Неофициално обаче сътрудничество може да има, понеже сред таргет групата на ДСБ са и онези влиятелни бизнемени, чиито капитали са с генезис отпреди промените, но получиха признание по времето на Костов. Към ДСБ със сигурност ще се прикрепи и Демократическата партия. Лидерът й Александър Праматарски нееднократно е заявявал, че това може да стане и с цената на разпада на една от най-старите коалиции - БЗНС-НС. Доскоро стабилните земеделци, за чиито гласове се бориха и Иван Костов, и Надежда Михайлова, се оказаха драматично разделени на две. Едните са съхранили спомена за славните управленски години и обичта към бившия премиер. Другата част са за обединение с ВМРО. На лидерката им Анастасия Мозер направо й се плаче - сърцето я тегли към Костов, конюнктурата - към ВМРО и Съюза на свободните демократи. И докато зарязваше на Трифоновден лозето с Красимир Каракачанов и Стефан Софиянски, взе, че си го призна публично. Каквото остава вдясно, явно ще е СДС-коалицията. С Гергьовден на Любен Дилов, с хората на Евгени Бакърджиев и с още няколко партии, за които не се знае имат ли и по един трамвай следовници. Засега преговарят, но на Раковски 134 са почти сигурни, че на изборите и те ще се явяват сами. Трудно е да се прецени колко ще спечелият лидерите на по-големите десни партии от тези коалиции. Те и бездруго няма да се реализират преди изборите. И не защото като програми са толкова различни, че да не могат да се напаснат до изборите, а защото са обречени на нещастието, което преследва т.нар. лидерски партии. Сиреч, на караници. И да се молят някак да минат сакралните четири процента гласували за тях.А ако се случи главният секретар на МВР генералът-лейтенант Бойко Борисов да оглави нова партия, тогава почти всички десни може да гледат парламентарния контрол в петък по БНТ. Толкова за апетитите и възможностите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във