Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВОСЪДИЕТО СЕ НАМЕСИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА

Случаят Слободан Милошевич изглеждаше износен за международната политика. Констатацията бе правдоподобна допреди няколко дена поне поради три причини. Подредени, те могат да изглеждат така: един балкански диктатор в продължение на десет години лавираше из дупките на новия световен ред, предизвика и изгуби четири войни, в които пося смъртта и трагедията на стотици хиляди хора, успя да занимае със себе си всички организации, отговорни за здравето на международните отношения, от ЕС през ООН до НАТО. Случаят изглеждаше износен още защото политическият и военният край на Милошевич е най-нормалният епилог за един диктатор със сбъркани представи за властта, който изнудваше не само собствения си народ, но и всичко, което се събира в определението международна общност. Има обаче още една причина, която се опитва да докаже точно обратното. Случаят Милошевич не само не е износен за международната политика, но е готов за още едно нейно издание. Сръбският диктатор бе изправен пред Международния трибунал за военни престъпления в Хага и се сдоби с безпрецедентна роля от 1945 г. насам. За първи път след Нюрнбергските процеси срещу нацистите един действителен държавен глава е обвинен и вероятно ще бъде осъден за престъпления срещу човечеството (Crimes against humanity). Прецедентът не е толкова във факта, че съвременният Херострат, както наричат Милошевич, ще плаща за извършени престъпления. Процесът, който преди месеци бе обявен от Таймс за триумф на новия световен ред, може да обърне нова страница в играта на международна политика, защото... правосъдието става част от нея. Британският Гардиън влезе най-сполучливо в увода на темата със следното изречение: Най-важният факт за процеса срещу Милошевич е, че изобщо се състоя. Колко често в историята се е случвало диктатори и деспоти, масови убийци и военнолюбци да бъдат принудени да отговарят за действията си в съдебната зала? Въпросът е риторичен. През последните десетилетия със зловещите държавници от всички географски ширини се случваха само две неща. Заемаха място в учебниците по история на междудържавните отношения и бяха мъртви за правосъдието в буквалния и преносния смисъл. Правото просто не се вместваше в представите за нов световен ред, камо ли да играе някаква водеща роля в него. С началото на процеса срещу Милошевич една перспектива става очевидна. Правосъдието сериозно ще предизвика външната политика и ще стане обект на дипломацията. Когато Милошевич бе докаран в Хага, политикът от световната сцена Хенри Кисинджър се оплака, че има голяма опасност правото да се смеси с политиката. Сега тази опасност е реална. Доста неприятно е например за политическите прагматици, които зад кулисите трудно търгуват с постигането на мира. Пресен е споменът как Милошевич авторитетно седеше на масата за преговори в Дейтън, щата Охайо, и се пазареше за мира в Босна със самочувствието, че има мощни политически съюзници. По пътя от масата за преговори до съдебната скамейка има доста злополучни неща, които сега няма как да не излязат на повърхността. Когато сръбският диктатор бе докаран в Хага, той каза на съдията Ричард Мей на чист английски език: That,s your problem (Това е ваш проблем). Наглостта му имаше един формален адресат - съдията, но бе схваната и от други. От прагматиците, които трябва да са наясно, че търговията с компромисите при решаването на конфликти има определени граници, а отговорността е много по-голяма, защото може да излезе от дебелата сянка на тайната дипломация. Милошевич вече се опитва да засяга още по-чувствителен нерв и да призовава западни политици като свидетели, за си спомнят за добре пазените тайни разговори. Подслушани разговори на Милошевич, докопани от хърватските тайни служби, тези дни изпълниха страниците на вестниците. С описания, присъщи за политическите трилъри, се цитира един разговор между Бил Клинтън и Милошевич от 13 януари 1996 г. Клинтън се обадил по време на един полет с Air Force One. Разговорът започнал така: Поздравявам ви г-н Президент. Как сте?, казал Клинтън и си поговорил с Милошевич по темата подобряване на отношенията и за новото начало в тях. Със сигурност процесът в Хага ще извади на показ и непознатата дипломатическа история. Затова не е трудна прогнозата, че събудените сетива на международното правосъдие ще се намесят категорично в механизмите на политиката, която е призвана да предотвратява или да прекратява войни или въоръжени конфликти, в които гинат невинни хора. Най-малкото защото международното правосъдие няма да понася границата, която се поставяше от понятия като суверенитет на една държава.С началото на процеса срещу Милошевич ще започнат да се измерват различни разстояния. Например между Хага и американската база Гуантанамо, между Стария континент и Америка, между представите за справедлив процес и дефинициите за военнопрестъпник. Най-интересното разстояние в момента е Холандия-Афганистан-Съединените щати. Случаят Милошевич няма как да не го измине, защото във времето от подготовката на съдебното дело IT - 02 - 54 и началото на процеса в Хага бе поставено още едно начало - на войната срещу международния тероризъм. Въпросът как се наказва един човек, чиято криминална енергия държеше Европа като заложник за едно десетилетие, трябва да бъде последван от други въпроси. Например как и къде ще бъде съден един Осама бин Ладен (ако бъде хванат), чиято криминална енергия промени изобщо координатите на световната политика? Или как правосъдието би достигнало шефа на режим, от който дъха на петрол и насилие? Тези дни се заговори отново за трансатлантическия конфликт в областта на международното право, който допълнително натоварва отношенията между Съединените щати и Европейския съюз. От двете страни на Океана ожесточено спорят за една институция - Международния наказателен съд, който се занимава с военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида. Статутът на тази институция бе одобрен през 1998 г., но досега е подписан от 139 страни и ратифициран само от петдесет и две. Сиреч, нуждае се от още 60 ратификации. САЩ се противопоставят на тази институция, която Европейския съюз решително подкрепя, твърди депутатката от Европейският парламент в Страсбург Ема Бонино. Тя е добре запозната с темата, защото е в нея от години и открито говори, че Вашингтон упражнява натиск върху западните страни да се откажат от проекта. В тази история между европейци и американци се намества едно съвпадение, което си струва да се спомене, защото от него произтичат последствия. Милошевич е първият държавен ръководител, който е изправен пред международното правосъдие от 1945 г., а Джордж Буш е първият президент на Съединените щати, който успя да промени начина на водене на американската външна политика, познат от същата 1945 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във