Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАЛОЖИ НА МАЛКИТЕ ВЕЦ


Изграждането на малки водноелектрически централи
(ВЕЦ) с инсталирана мощност до 10 МВт е един от приоритетите на
приетата от правителството Енергийна стратегия на България до
2010 година. И стратегията, и Националната програма за енергийна
ефективност предвиждат инвестиции с над 350 млн. долара за изграждането
на малки ВЕЦ с обща мощност 450 МВт, които ще произвеждат над
1.4 млн. МВтч електроенергия годишно. Работещите в момента малки
централи дават около 470 хил. МВтч годишно.


Напоследък у нас бяха изградени пет малки ВЕЦ: две
със средства, предоставени безвъзмездно от програмата PHARE на
ЕС, и три с инвестиции от българска частна фирма.


И чуждият, а вече и нашият опит сочат


че най-бърза възвръщаемост имат капиталовложенията
за изграждането на малки централи на водопроводи за питейна вода.
Цената на 1 кВт инсталирана мощност там струва около 400 щ. долара.
По-бавно се възстановяват инвестициите за построяването на централи
на места, където има изградено водохващане (бентове, язовири и
др.) - инсталирането на 1 кВт мощност при тях излиза 3-4 хил.
долара. Най-капиталоемко е строителството на ВЕЦ, ако водата тепърва
трябва да се хваща - над 5 хил. долара на кВт. В този
смисъл времето за възстановяване на инвестициите се движи
от няколко месеца до 2-3 години, като силно зависи и от метеорологичните
условия.


Една от първите идеи, които ще бъдат проучени и по-всяка
вероятност осъществени, е изграждането на няколко електроцентрали
по протежението на питейния водопровод, захранващ центъра на столицата
с рилска вода. Според предварителните изчисления строителството
на няколко ВЕЦ с обща мощност около 2-3 МВт над Бистрица би се
изплатило за около година и половина. За целта е необходимо собственикът
на водопровода - софийското ВиК, да вземе краткосрочен
кредит и да наеме съответните специалисти. Инсталирана мощност
от 2 МВт на въпросния водопровод ще носи чиста печалба от над
100 хил. лева на всеки час, а годишната се изчислява на около
870 млн. лева. Както притокът на вода по тръбите е постоянен,
така постоянни ще са и печалбите, коментират специалистите.


Като начало на вълната от изграждане
на малки ВЕЦ би могъл да се приеме проектът на Австрийското федерално
канцлерство за проучване на подходящите за целта места. С предоставените
от него 1.5 млн. шилинга (около 200 хил. г. марки) на Националния
фонд Енергийна ефективност (нарочен от финансовия
министър Муравей Радев за закриване) ще се изградят и две малки
централи. Предвижданията са за около година вложените за строителството
им средства да се възстановят и да се инвестират в две нови централи.
Така с отпуснатите на пръв поглед малко средства до 2010 г. ще
бъдат изградени около 20 малки ВЕЦ.


И използването на


енергията на вятъра


за производство на електричество не е съвсем новост
за България. От няколко години на Витоша работи малък генератор
(около 2 кВт), като създадената от него енергия се използва за
отопление на една хижа.


В ход е и проект за изграждане на няколко вятърни
електроцентрали около нос Калиакра. Съгласно пилотна съвместна
програма на германска фирма и община Каварна на морския бряг ще
бъдат инсталирани няколко генератора с единична мощност от 100-200
кВт. Първоначално те ще захранват местни консуматори, а впоследствие
ще бъдат включени към националната електропреносна мрежа.


Въпреки че наши специалисти изучават опита на Холандия
и Дания - най-напредналите държави в използването на вятъра като
източник на енергия, първите проекти в тази насока, изглежда,
ще се осъществят с помощ от Изток. Вече текат по-сериозни преговори
с японците по условията за предоставяне на 500 хил. щ. долара
заем. При това текат толкова добре, че нищо чудно
- според твърденията на някои специалисти, заемът да се трансформира
в безвъзмездна помощ. С отпуснатите средства, които ще бъдат предоставени
на България от японското министерство на външната търговия и индустрията,
японската фирма Ничимен ще извърши проучване на ветровия
потенциал на нашата страна. В специален атлас ще се отбележат
всички места със средногодишна скорост на вятъра над 7 м/сек,
където изграждането на вятърни централи би било икономически рентабилно.
Наши експерти смятат, че това са високите части на планините,
морското крайбрежие и поречието на р. Дунав.


Едва след съставянето на атласа ще може да се говори
за привличане на чуждестранни инвестиции в тази област. Ако се
съди по световната практика, изплащането на един вятърен генератор
става за около пет години, а срокът на експлоатацията му надвишава
тридесет години.


Енергийната стратегия предвижда инвестиции от 165
млн. долара за изграждане на вятърни централи с обща мощност 150
МВт.


На трето място по инвестиции от възобновяемите енергоизточници
е добивът на енергия от


геотермалните извори


Вече е осъществен проектът, финансиран от PHARE,
за отоплението на санаториум в Сепарева баня. Има идея и за използването
на минерален извор за отоплението на Университетска болница -
Варна.


Най-отдалечено в бъдещето изглежда използването на


слънчевата енергия


Засега опитите на Запад за преобразуването й в електрическа
показват, че за изплащане на вложените инвестиции може да се говори
само в страните с най-скъпа електроенергия - над 8 цента за кВтчас.
И тъй като необходимите капиталовложения за изграждането на слънчеви
електроцентрали и у нас, и в чужбина са едни и същи, не ни остава
нищо друго, освен да чакаме или достигането на западния стандарт,
или създаването на нови технологии, които да свалят производствената
цена 2-3 пъти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във