Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАЛАГА НА РОЗОВАТА МАКРОПРОГНОЗА

Знойно информационно лято поднесе правителството
на медиите. Независимо че от края на юли министрите един след
друг поеха към черноморските курорти, само за три седмици кабинетът
поднесе три новини - една от друга по оптимистични. Първо договорихме
тригодишно споразумение с МВФ, след това научихме, че следващата
година с 1 лв. ще купуваме 1 г. марка и накрая - миналата седмица,
финансовият министър Муравей Радев оповести макроикономическата
рамка за следващите три години. Параметрите й подкрепят правителствения
оптимизъм за развитието на родното стопанство. От началото на
1999 г. до края на 2001 г. се прогнозира общо 25.7% ръст на Брутния
вътрешен продукт - средно по 8.6% на година. Годишното нарастване
на реалния БВП (изчистен от инфлацията) ще е от 4.5% за 1999 г.
до 5.1% през 2001 година. През следващите три години правителството
прогнозира постепенно намаляване на инфлацията, докато лихвеният
процент постепенно ще се покачва и от 7.3% през 2001 г. ще достигне
8 процента. Финансовият министър Муравей Радев прогнозира, че
външният дълг няма да се увеличава, а вътрешният леко ще намалее.
Дали обаче правителствените желания ще се превърнат във факт?
През тази година кабинетът на Иван Костов постигна доста сериозни
успехи в налагането на макроикономическа стабилност и това му
дава право да прави по оптимистични прогнози. Обявените от Муравей
Радев макроикономически очаквания обаче, освен че изглеждат добре,
предизвикват и доста въпросителни.


Инфлацията


Тази година тя е доста по-ниска от планираната и
надеждите са до края на декември 1998 г. да не надхвърли 7 процента.
През 1999 г. правителството прогнозира годишна инфлация от 7.4%,
която до края на 2001 г. трябва да падне до 5.1 процента. Оптимизмът
на съставилите макроикономическата прогноза е подкрепен с очакванията
им за ръст в производството. Песимистите обаче посочват няколко
момента, които могат да почернят розовите надежди на кабинета.
През следващите три години цените на енергоносителите постоянно
ще се покачват. Ще нарастват и средните доходи в бюджетната сфера,
което веднага ще повлече след себе си повсеместно увеличение на
заплатите. Тези два фактора не може да не доведат до увеличение
на цените. Освен това едва ли някой може точно да прогнозира колко
ще подскочат цените на дребно на някои стоки след деноминацията
на националната валута. Че такова увеличение ще има - е сигурно,
въпросът е дали то ще бъде 5, 10 или 15 процента. Предполага се,
че този евентуален инфлационен удар ще бъде еднократен - в средата
на следващата година. Но ако силата му бъде прекалено голяма,
той може да разклати доверието в реформите и да доведе до социална
нестабилност.


Данъчните приходи


Правителството е планирало увеличението им не само
в абсолютни стойности, но и като съотношение към БВП. През следващите
три години това съотношение се увеличава от 27.8% в края на 1998
г. до 31.2% през 2001 година. И това при положение, че се очаква
постепенно намаляване на всички данъчни ставки. Явно правителството
се надява, че облекчаването на данъчното бреме ще стимулира производството
и инвестициите и ще изкара на светло поне част от сенчестия бизнес.
Въпросът е дали капиталите споделят тези негови намерения. Наистина
високите данъци са пречка за развитието на бизнеса, но не са единствената.
Неувяхващата бюрокрация, високата миза на корупцията, постоянно
мутиращата нормативна база и липсата на ясни правила са най-силната
спирачка за развитието на бизнеса у нас. И докато те не бъдат
премахнати, инвестициите и бизнесинициативата няма да бъдат стимулирани
дори и ако данъчното бреме бъде намалено.


Друг проблем ще е увеличаването на безработицата,
което неизменно ще съпътства структурната реформа. Но нарастването
на броя на останалите без работа ще намали данъкоплатците, а това
ще има негативно влияние върху постъпленията в хазната. А неизпълнението
на заложените в бюджета данъчни приходи ще блокира осъществяването
на всички добри намерения на правителството за икономически ръст.



Дефицит под условие


Финансовият министър Муравей Радев за пореден път
декларира, че през следващите три години правителството ще се
придържа към балансиран бюджет. Дефицит до 2% годишно се допуска
само ако средствата, които го формират, бъдат изразходвани за
социална и здравна реформа или за проекти в инвестиционната програма.
Всъщност, ако от разходната част на бюджетите през следващите
три години извадим средствата, планирани за инвестиции, приходите
ще превишават разходите с по 170-180 млрд. лева. Цялото превишение
ще отива за проектите, в чието финансиране правителството участва
със средства от бюджета. Ако прогнозата на правителството за данъчните
приходи не се сбъдне, то ще трябва или да свива разходите, а те
и без това са достатъчно пристегнати, или да търси начин да оправдае
дефицита, като забрави за инвестиционната си програма. Вярно е,
че бюджетните средства, предназначени за нея, годишно са само
2.5% от БВП. Ако те обаче не бъдат осигурени, това ще бъде ясен
знак за частните инвеститори, че реформите в България започват
да буксуват и те няма да рискуват с участие в инвестиционната
програма на правителството. А частните инвестиции, които тя трябва
да привлече, са от 10.1% през 1999 г. до 12.4% от БВП през 2001
година. Без осигуряването на тези средства програмата е обречена
на провал, а оттам ще се сринат и прогнозите за номинален и реален
ръст в икономиката.


Солидната външна подкрепа


Постигането на споразумение с МВФ осигури на правителството
необходимото му външно финансиране, което ще покрие дупката в
платежния баланс на страната. Нейният общ размер за следващите
три години е над 1.6 млрд. щ. долара. Толкова обеща да ни осигури
МВФ, като половината от парите - над 800 млн. щ. долара, ще отпусне
Фондът, а останалите средства ще дадат кредиторите от ЕС и Г-24.
Тези средства ще позволят на страната ни да плаща главниците по
външния си дълг, без да е необходимо за тази цел да заделя собствени
пари. Така тя ще може да пренасочи част от бюджетните средства
към инвестиции и в същото време няма да увеличава значително външния
си дълг. Очакванията са от 9 млрд. щ. долара в началото на следващата
година до края на 2001 г. той да достигне 10.4 млрд. щ. долара.
Нарастването му ще дойде предимно за сметка на гаранциите, които
през следващите три години държавата ще предостави по външни заеми,
предназначени за финансиране на проекти от инвестиционната програма.



Приватизацията - ахилесовата пета на реформите


Външното финансиране обаче също е под условие, а
то е правителството да изпълнява ангажиментите, поети пред МВФ,
в тригодишното споразумение. Най-трудните от тях са свързани с
преструктурирането на икономиката и с приватизацията. А точно
в тази област нещата като че ли се придвижват доста бавно. Големите
сделки за продажбата на БТК, Нефтохим, Химко
и Булгартабак останаха за следващата година. Чудо
ще бъде, ако през тази станем свидетели на продажбата на авиокомпания
Балкан и на някоя от корабостроителниците ни (с изключение
на Варненската).


Мудността и бюрокрацията на приватизационните процеси
убиват ентусиазма и най-оптимистично настроените инвеститори.
А скандалите, които по правило съпътстват всяка една сделка, охлаждат
всякакво желание на чуждестранните капитали да се настанят у нас.
Като допълнение, но не и като извинение, международната финансова
конюнктура не благоприятства навлизането на чуждестранни инвестиции
в България. Далекоизточната криза на капиталовите пазари, последвана
от финансовия хаос в Русия, предизвика масирано оттегляне на чуждестранните
инвеститори от рисковите пазари на Източна Европа.


Явно през тази година приватизационният процес ще
бъде отсрамен единствено от банковата система, но само отчасти.
След много перипетии сделката по продажбата на Пощенска банка
най-сетне бе успешно приключена. ЕКСПРЕСБАНК обаче едва ли ще
може да бъде продадена през тази година, тъй като подписването
на договора с чуждестранния консултант по приватизацията й по
неясни причини бе забавено от еврочиновниците от ФАР.


Ако и през следващата година приватизационните процеси
у нас протичат с тазгодишния успех, това ще предизвика остра реакция
от страна на МВФ и ще постави под въпрос отпускането на обещаното
ни финансиране. А това би предизвикало верижна реакция сред чуждестранните
ни кредитори и инвеститори. Впрочем един път вече станахме жертва
на подобен сценарий и причината отново бе блокиране на приватизацията
и на структурната реформа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във