Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЩЕ ОПРОЩАВА ЗУНКОВЕТЕ НА ПРИВАТИЗИРАЩИТЕ СЕ ПРЕДПРИЯТИЯ


Законът за приватизацията претърпява поредния си
ремонт, който едва ли ще бъде и последен. Само преди по-малко
от пет месеца парламентът коригира документа. През
миналата седмица депутатите гласуваха на първо четене проекта
за изменение и допълнение на закона за приватизацията. Най-съществените
промени, предвидени в законопроекта, са възможността Министерският
съвет да редуцира задълженията по ЗУНК на предприятията в процедура
по приватизация и премахването на преференциите за работническо-мениджърските
дружества.


Въпреки че


редукцията на ЗУНК-задълженията


може да се нарече революционна промяна, тя не предизвика
никакъв интерес сред депутатите и дискусии по този текст в пленарната
зала липсваха. Не е изключено това да се дължи на неосведомеността
на депутатите по проблема, и по-точно до какво ще доведе.


Поредната корекция на закона за приватизация предвижда,
когато се купи над 50% от капитала на държавното предприятие,
правителството да опрости задълженията по ЗУНК по определена методика.
Казано с прости думи, колкото повече задълженията по ЗУНК превишават
стойността на дълготрайните материални активи, толкова по-голяма
част от тези дългове ще се опрощават. Така когато полученият коефициент
е между 0.5 до 1, ще се отписват до 50% от задълженията по ЗУНК.
При коефициент от 1 до 4 се опрощават до 75% от задълженията,
а при съотношение над 4 - целият дълг по ЗУНК се отписва. Според
председателя на Комисията по икономическа политика Никола Николов
промяната е много съществена за хода на приватизацията и особено
за продажбата на декапитализираните предприятия. Възможността
за намаляване на задлъжнялостта, която даваме чрез промяната на
закона, ще доведе до по-голяма интерес към някои големи предприятия,
които имат огромни задължения - обясни Никола Николов.


В пленарната зала народните избраници отделиха най-много
време именно на обсъждането на различните


преференции за работническо-мениджърските дружества


С някои от последните ремонти на закона, предложени
от депутата от ПГДЛ проф. Стефан Стоилов, беше дадена възможността
те да плащат разсрочено за приватизационната си придобивка. Мнозина
чуждестранни и наши инвеститори се възползваха от тази вратичка
в закона и използваха РМД-ата като проводник на своите интереси.
След толкова много подобни сделки, след толкова много рокади с
цел в РМД-ата да попаднат правилните хора сега на приватизиращите
органи им остана единствено надеждата първото плащане да не остане
и последно.


Сега, в пленарната зала, проф. Стефан Стоилов настоя
да бъдат премахнати преференциите, с които се ползват РМД. По
неговите думи приватизацията с РМД се е превърнала в приватизация
на свои хора. Искането си Стефан Стоилов аргументира и с настояването
на Международния валутен фонд за премахване на преференциите.
В проекта на правителството обаче липсва подобен текст, а от изказванията
на депутати от управляващото мнозинство стана ясно, че дори да
бъде включено като предложение между първо и второ четене на законопроекта,
то едва ли ще се приеме.


След преглед на практиката на приватизиращите органи
се оказва, че около 40% от приватизационните сделки са направени
с РМД. Но за повече от 90% от дружествата не е имало друга оферта
за покупката им. За около 1200 малки предприятия няма да има друг
купувач освен РМД.


Другият дискутиран проблем в пленарната зала бе начина
по който ще се постигне справедлива


конкуренция между РМД и останалите купувачи


За тази цел вносителят на законопроекта предлага
при наличие на оферти от РМД и от друг кандидат цената на работническо-мениджърското
дружество да се дисконтира с 10%, за да достигне реалната стойност.


Спорна беше практиката на приватизиращите органи,
когато при по-висока цена в офертата на РМД предприятието се продаваше
на кешов купувач, който даваше по-ниска цена. Ето това беше атакувано
съвсем основателно. Сега го записваме като текст в закона. Колкото
до разсроченото плащане, то това е проблем на българската приватизация.
Безспорно, когато се разрешава разсрочено плащане, трябва да се
получат надеждни гаранции, че все някога ще бъде платено и сделката
не може да се проваля. Въпросът, който стои пред парламента, е
за гаранциите, която трябва да поема РМД, в случай че не плати,
обясни Никола Николов.


Дебати предизвика и предложението чрез Закона за
приватизацията да се промени Законът за опазване на околната среда.
Според проекта при реституция и приватизация отговорност за настъпили
екологични щети носи държавата. Досега в Закона за околната среда
беше записано само, че купувачите на предприятията не носят отговорност
за настъпили екологични щети преди приватизацията, но не ставаше
ясно и кой е отговорен. Народните избраници и от двете страни
на парламента обаче се възпротивиха срещу пълната отговорност
на държавата в подобни случаи. Според тях тази отговорност е прекомерна
и ще се натовари изключително много републиканският бюджет. Вероятно
между първо и второ четене ще бъде предложена промяна, според
която държавата да поема ангажименти за извършени екологични щети
преди покупката на предприятието, но в същото време тази отговорност
не трябва да се отнася за сделки, в които цената е намалена с
разходите, предвидени за покриване на щетите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във