Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕВЪРТЯ ДАНЪЧНАТА СИ ПОЛИТИКА ОТ АМЕРИКАНСКО ЛЯВО НА АМЕРИКАНСКО ДЯСНО

И България, и... САЩ имат проблеми с икономическия растеж. Но докато България се чуди как да го стимулира, администрацията на САЩ полага огромни усилия да го забави.


И България, и САЩ срещат затруднения с вътрешното потребление. У нас то е свито до всекидневните нужди, но надеждите са да тръгне нагоре, за да се постигне траен икономически подем. В САЩ пък потреблението е толкова мощно, че заплашва да надхвърли обема на производството. Известен представител на администрацията отвъд Океана, командирован на работа у нас, използва за случая неразбираемата за българите шега: Очевидно всички американци ще се сдобият през тази година с по още една нова кола.


И България, и САЩ умуват върху бюджета. Българското правителство се чуди как да се пребори за малко по-голям дефицит (2.5% от БВП), за да има пари за всичко - за по-ниски данъци, за инвестиции в инфраструктурни проекти, за по-високи заплати на работещите в бюджетната сфера, за непроменени цени на тока и парното. Американците пък спорят как да ползват излишъка си - дали да изплатят вътрешния си дълг (както предлагат управляващите демократи), или да намалят данъчните ставки (идея на републиканците). Действащият щатски финансов министър Лорънс Съмърс иска да използва бюджетния излишък, за да превърне САЩ в страна без държавен дълг. Неговият главен опонент - републиканецът Лорънс Линдзи, пък предлага парите да отидат в джобовете на данъкоплатците под формата на по-ниски данъци. Това ще повиши производителността на труда, защото всеки би се трудил по-усърдно, ако знае, че прибира по-голяма част от заработеното за себе си (бел. ред. - виж бр.23 на в.БАНКЕРЪ).


От началото на 2001 г. Белият дом ще има нов стопанин. През пролетта на 2001 г. българите ще избират нов парламент, който ще ги дари с ново правителство.


Дребната разлика между двете страни е, че България се намира под зоркия надзор на МВФ, а централата на Фонда е в столицата на САЩ - Вашингтон. Поредната негова мисия пък пребивава у нас тази седмица, за да прегледа изпълнението на тригодишното споразумение между българското правителство и Фонда.


На фона на нестихващата тема за корупцията у нас и на приближаващите избори пазарлъците около дефицита, данъците, цените на електроенергията и преструктурирането на топлофикациите са поредното изпитание за премиера Костов и вицепремиера Жотев.


Междувременно българското правителство някак превъртя икономическата си концепция. И докато преди месеци се чудеше как да разшири данъчнооблагателната база, залагаше на кредитите и бюджетното финансиране за стимулиране на икономическия растеж, сега запя друга песен. Дори Муравей заговори за намаляването на данъците. Да се чуди човек дали през последната половин година не са го подменили. Факт е обаче, че само за шест месеца в икономическата си философия кабинетът на Костов извървя пътя от американското ляво до американското дясно.


Вечната грижа на Нейков пък е как да се повишат заплатите на работещите в бюджетната сфера. Излиза, че всеки данъкоплатец трябва дяволски много да страда за заплатата на чиновника, който при всеки повод се гаври с него.


За никого не е тайна обаче, че представителите на МВФ са твърде несговорчиви, когато става въпрос за компромиси с фискалната дисциплина. Постоянният представител на Фонда за България Питър Стела недвусмислено заяви в интервю за в БАНКЕРЪ, че му е трудно да си представи как дефицитът в края на тази година би могъл да бъде толкова голям, след като в момента бюджетният излишък надхвърля 300 млн. лева.


Едновременното намаляване на данъците и задържането на цените на електроенергията и топлофикацията на сегашното им равнище безспорно са добър предизборен ход. Практическото му приложение, без да възникне опасност за отваряне на пробойни в бюджета за 2001 г., обаче е доста трудна задача. На въпрос на в. БАНКЕРЪ обвърза ли мисията на Фонда намаляването на данъчното бреме с преструктурирането на топлофикационните дружества, с цените на топлоенергията и електроенергията и с бюджетните субсидии за топлофикациите, Юха Каконен отговори:


Да, има ясно обвързване, за да е сигурно, че намаляването на данъците ще бъде възможно най-голямо. Разходите трябва да бъдат държани под контрол и ако има нужда от по-големи субсидии в енергетиката, това намалява възможността за намаляване на данъците или изисква намаляване на разходите в други области.


Ще се опитаме да намерим възможно най-доброто решение за България. В енергийния сектор, както и в други сектори, ако компаниите не могат да намалят себестойността, цените трябва да се увеличат. Ако правителството има надеждни средства да държи разходите под контрол в дружествата, произвеждащи топло- и електроенергия, тогава цените не трябва непременно да бъдат увеличавани, но ние още не сме видели дали предлаганите мерки са достатъчно силни. Със сигурност, ако има увеличаване на цените в енергийния сектор, ще има нужда от социално подпомагане на най-засегнатите.


Така че въпреки добрите оценки на представителите на МВФ и суперлативите към управляващите, експертите на Фонда се отнасят с доста резерви към идеите им от тази пролет. За тази сдържаност има и обяснение - например прословутата данъчна администрация се реформира вече четвърта година, преструктурирането на НЕК и на Булгаргаз все още е в зародиш и реално почти нищо не е направено (такава е и оценката на Питър Стела), а реформирането на топлофикациите е на нивото на абсолютната нула. При тези обстоятелства евентуалното замразяване на цените на тока ще има по-скоро отрицателен ефект върху енергийната компания, а оттам и върху бюджетните приходи, тъй като НЕК е един от най-големите данъкоплатци. Поддържането на сегашните цени на топлоенергията без кардинално преструктуриране на топлофикационните дружества пък ще изисква по-големи субсидии. Но дори само споменаването им изважда на бял свят призрака на прекомерните бюджетни разходи, превишаващи значително бюджетните приходи. Подобен ефект, съчетан с по-голямото увеличение на бюджетните заплати и с намаляването на данъците, направо изправя на нокти МВФ.


Действията на правителството, макар и прикрити с благородни намерения, са ясни. До новите избори остават десет месеца, а електоратът е твърде разстроен от разкритията за корупция във висшите етажи на властта и от тежкото си битие, което, както се знае, определя съзнанието. Но популизмът на част от предлаганите от мнозинството мерки плаши МВФ. И то с право. Защото те много бързо могат да изпразнят позакърпения бюджет и да доведат до инфлационен натиск, при това преди още потреблението и производството да са почувствали благотворното влияние на намалените данъци. Стигне ли се дотам, става неизбежно повишението на лихвите и преждевременен натиск върху и без това хилавия процес на кредитиране.


Сблъсъкът между икономическите програми на демократите и на републиканците в САЩ ще бъде разрешен в началото на 2001 г., когато ще бъде избрана едната от тях. Но големият въпрос - какво ще стане, ако прогнозираният бюджетен излишък не бъде постигнат на практика, ще продължи да тревожи умовете. За Съмърс нещата са прости - погасяването на дълга ще се отложи за по-добри времена. Но ако се приложи модела на Линдзи, процесите няма да са толкова гладки. И той може да се окаже принуден отново да увеличи данъците, ако не иска да натрупа нов държавен дълг, което едва ли би зарадвало избирателите.


Българското правителство си има своя дилема. Ако успее да се пребори с МВФ, то ще извлече нужните политически дивиденти, които ще осигурят на управляващата СДС по-гладък път до изборите през следващата година. Но само ако кабинетът Костов успее да съживи потреблението и спечели доверието на малкия и средния бизнес. Ако нещата обаче не се развият благоприятно, управляващата партия ще се размине с новия мандат, или ако го спечели, ще управлява при растящ дълг, свито потребление и инфлационен натиск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във