Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОВИШИ ТАКСИТЕ ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ

Безвремието за нередовните кредитополучатели вече свърши. Въпреки това за етично поведение на длъжниците още е рано да се говори. Първата по-важна крачка за преодоляване на възможностите за измама на банките чрез многократно залагане на едни и същи стоково-парични ценности, срещу които се получават кредити, бе направена с приемането на Закона за особените залози. Той влезе в сила на 1 април миналата година. От няколко месеца вече работи и Централният регистър, в който се записват всички залози. Регистърът функционира като юридическо лице към Министерството на правосъдието и в него всички кредитори трябва да записват залозите си срещу разрешените им кредити. По този начин се създава публичност и се гарантират както обществената сигурност, така и правата на кредиторите.


Лошото е, че Централният регистър все още не разполага с компютърна мрежа по места, защото териториалните му структури все още не са изградени. Затова продължава да кипи ръчен труд - залозите се вписват в дебела книга. Така само добрата памет и съобразителността на служителите от Централния регистър могат да предотвратят евентуалните опити за поредна далавера - търговец да впише един и същ залог за втори път.


Ако Централният регистър за особените залози получи повече компютри за дейността си, всяка банка ще може да прави бързо справки. Това, разбира се, няма да защити нито компютрите от хакери, нито служителите от изкушението на парите. Но поне рискът за банките ще бъде доста по-малък.


Под предлог да изправи този недостатък през миналата седмица правителството увеличи таксите, събирани от Централния регистър за особените залози. За целта кабинетът прие Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси.


Изменението на таксите се налага поради по-високите разходи за изграждането, издръжката и функционирането на Централния регистър за особените залози, обясниха от правителството. Средното увеличение на тарифата е близо четири пъти, но за сметка на това при много ниска база.


Отсега нататък за вписване в регистъра на договори за залог, за продажба със запазване на собствеността до окончателното изплащане на цената и за лизинг банките ще трябва да платят 15 000 лв. за първата страница от заявлението и с по 5000 лв. за всяка следваща. Досега таксите бяха съответно 10 000 и 2000 лева. А досегашните такси за вписване на запор и за откриване на производство по несъстоятелност се изменят от 2000 на 6000 лв. за първа страница и от 1000 на 3000 лв. за всяка следваща страница.


Таксата от 1000 лв. за вписване на допълнителни обстоятелства във връзка със запор и открито производство по несъстоятелност се увеличава на 3000 лева.


Таксата от 1000 лв. на страница за издаване на удостоверение за липсата или за наличието на вписани обстоятелства се променя на 5000 лв. за първа, като за всяка следваща страница ще се заплаща по 2000 лева.


Писмените справки за липсата или наличието на вписани обстоятелства без удостоверяване ще струва 2000 лв., а когато справката е устна или се предава по електронен път таксата също ще е 2000 лева. Досега те бяха съответно 700 и 1000 лева.


В Закона за особените залози (ЗОЗ) е предвидено, че като предмет на залога могат да бъдат и дялове в търговски дружества. До влизането на нормативния акт в сила това бе недопустимо. Сега е записан и новият регламент, че може да се залага и имущество, което ще бъде придобито след време.


Съгласно закона бъдещата реколта - или от текущата, или от следващата стопанска година, също може да се залага. Предполага се, че това ще облекчи селскостопанските производители и ще увеличи шансовете им да получат кредити. Вторият важен момент е, че този залог не е реален, което означава, че той не изисква вещта да се предаде от залогодателя на кредитора. И тъй като залогът няма реален характер, залогодателят може да използва за своята дейност заложеното имущество, което е и смисълът на закона. В противен случай залогодателят се лишава от имуществото си, а кредиторът се обременява с неговото пазене.


Законът за особените залози предвижда и механизъм кредиторът да може сам да продаде заложената вещ, което е предимство в сравнение с тромавата система на държавно изпълнение с участие на съдия-изпълнител.

Facebook logo
Бъдете с нас и във