Банкеръ Daily

Общество и политика

Правителството отпуска 20.8 млн. лева за вероизповеданията

Правителството одобри на днешното си заседание допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. в размер 20 770 000 лв. за държавната субсидия за вероизповеданията за тази година. От тях 15 000 000 лв. са за източноправославното вероизповедание, което е остатък от държавната субсидия за 2019 г., и 5 770 000 лв. са за мюсюлманското вероизповедание.

Средствата по бюджета на Министерския съвет ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет и чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.

През 2018 и 2019 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за вероизповеданията, с които се въведе нов ред на финансиране от държавата на регистрираните вероизповедания в страната. 

В началото на март избухна скандал заради решение на комисията по вероизповеданията в парламента за опрощаване на около 8,2 милиона лева  дългове на вероизповеданията. Аргументът бе, че така ще се ограничи финансирането на вероизповеданията отвън - основен довод за всички промени, свързани с финансирането на БПЦ и мюфтийството. Това даде повод на БСП да обвини управляващите в сделка с ДПС. След вълна от недоволство в обществото бившият председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че ще бъде направено предложение задълженията на Мюфтийството да бъдат разсрочени, а не опростени. Финансовият министър Владислав Горанов обясни, че все още се обсъжда точно в какви срокове ще се разсрочат задълженията на Главното мюфтийство. Той уточни, че ще се търси начин държавната субсидия да осигури както плащането на заплатите за свещенослужителите, така и погасяването на задълженията на вероизповеданията.

По темата избухна и друг скандал. След като депутатите разсрочиха дълговете на Главното мюфтийство и оставиха възможността за дарения от чужбина, турският външен министър заяви, че поправките са станали, след намесата на Турция.  В публична реч Мевлют Чавушоглу обяснява, че първоначалните поправки в Закона за вероизповеданията били срещу всички видове основни права и свободи. И Турция била принудена да се намеси, след което България променила закона. Последва остра реакция от българския външен министър.

От българското външно министерство потвърдиха за проведен телефонен разговор между външните министри, по искане на турския външен министър. Той изразил притеснения от поправките в закона, които, според него, били насочени срещу мюсюлманската общност. Министър Захариева обяснила, че измененията не са насочени срещу нито едно вероизповедание. В изявление до медиите от Външното ни министерство заявява, че България не може да приеме намеса на чужда държава в законодателния процес и такава не е била допускана.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във