Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОЦЕНИ ДЪРЖАВАТА НА 1 МЛРД. МАРКИ?


Още преди приватизационната програма на правителството
да бъде обнародвана в Държавен вестник, председателят
на парламентарната Бюджетна комисия леко се поотрече от нея. В
началото на миналата седмица той се усъмни, че Българската телекомуникационна
компания ще бъде продадена през 1999 година. Изпълнителният директор
на Агенцията за приватизация Захари Желязков побърза да влезе
в задочен спор с бургаския депутат. На 16 декември той обяви пред
журналисти, че приватизацията на БТК тече по график и крайният
срок за подаване на оферти от кандидат-купувачите ще бъде спазен.
Данъкоплатците обаче за пореден път се чудят на кого да вярват
- дали на кабинета, който обещава до края на 1999 г. две трети
от държавните активи да минат в частни ръце, или на депутатите,
които се съмняват в това.


Голямата интрига на приватизационния процес през
следващата година не е в това дали националният телекомуникационен
оператор ще намери нов собственик, а по-скоро в предвидената сума
на приватизационните приходи. Кабинетът очаква, че касовите постъпления
от продажба на държавна и общинска собственост през 1999-а ще
са 425 млрд. лева. От тях 382 млрд. лв. са набелязани за покриване
на 59% от републиканския бюджетен дефицит. Ако се съди по приватизационните
намерения на кабинета, през 1999 г. 50% от държавните активи трябва
да станат частни срещу не повече от 500 млн. г. марки. По силата
на тази логика излиза, че правителството оценява цялата държавна
собственост на скромната сума от 1 млрд. г. марки. Това се равнява
на приблизителния годишен оборот на една средно голяма корпорация
в развитите страни.


Обаче в правителствения списък за приоритетна касова
приватизация 1999 г. влизат и Булгартабак Холдинг,
и Нефтохим, и девет предприятия от Военнопромишления
комплекс. Само от тяхната продажба държавата би трябвало да получи
повече от 1 млрд. щ. долара.


Приватизационният парадокс може да има само едно
обяснение. А то е, че правителството само не вярва на обещанията
си за бързо и успешно раздържавяване. Прави впечатление, че в
приватизационната програма не са посочени конкретни срокове за
продажба на отделните обекти. В хода на бюджетните дебати, съзнателно
или не, депутатите забравиха да питат дали правителственият екип
има намерение да промени общата си приватизационна политика през
следващата година. Факт е, че редица сделки през 1998 г. се забавиха
или провалиха не толкова поради липса на подходящи инвеститори,
а поради погрешни ходове на Агенцията за приватизация и отрасловите
министерства. От което съвсем естествено пък последваха само скандали.
Ако правителството не внесе необходимата прозрачност в приватизационния
процес, най-вероятно неговата нова програма за раздържавяване
ще последва съдбата на посестримата си, приета заедно с миналия
бюджет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във