Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОБЪРКА ЕУФОРИЯ С ВЯРА

Една година преди края на мандата си правителството си постави за цел да постигне бърз икономически растеж, придружен с нарастване на трудовата заетост и доходите.


Просто прекрасно, би казал оптимистът, неживеещ в България, защото ако намеренията се сбъднат, ще се разхлаби примката, която от години се затяга около шията на редовия данъкоплатец. Да не говорим, че дори най-могъщата държава в света - САЩ, досега не е постигнала подобно икономическо чудо, и то само за година.


Как се постига растеж от бизнес с примка на шията, може би ще е ноу-хауто на реформирания кабинет на Иван Костов. Досегашното възстановяване, оздравяване, стабилизиране и преструктуриране само увеличи безработицата и натовари доходите на работещите. Така че вместо да изсветлее, икономиката е на път съвсем да посивее. Иначе няма оцеляване.


Като контра на тези процеси правителството си поставя задачата да стимулира създаването на

социално пазарно стопанство

Нещо, което не се вписва дори в рамките на петилетен план, камо ли на едногодишен, но звучи еднакво революционно. Въпреки всичко защитниците на докладваната миналата седмица от премиера актуализация на Програма 2001 претендират, че тя изцяло е насочена именно към тази цел. Според специалистите обаче на т.нар. социално пазарно стопанство, съответства конкретна структура на икономиката, която е способна да генерира работни места и трайно покачване на доходите. Такава икономика се базира главно на силно развит дребен и среден бизнес, а в новата правителствена програма липсват ясни механизми и средства за неговото развитие и стимулиране. Освен ако управляващите нямат някакъв таен план, и то финансово осигурен. А иначе въпреки шумните им уверения, че подпомагането на дребния и средния бизнес е сред най-важните приоритети, действията досега напълно се разминават с думите им. Освен това декларациите на кабинета да стимулира дребните предприемачи изпадат в конфузно противоречие с посочените в актуализираната Програма 2001 нищожни мерки за укрепването му. На практика, освен обещаното символично намаляване на корпоративните данъци и толкова дълго очакваните ускорени амортизационни отчисления за дълготрайни материални активи с основно производствено предназначение, в т.ч. за компютри и софтуер, други механизми за реално въздействие върху тази част от бизнеса не се забелязват. Не става ясно как точно управниците си представят покълването и избуяването на дребните и средните предприемачи, запазвайки напълно враждебния към подобни смели начинания данъчен режим и социално облагане при почти нефункциониращ пазар? Така че, ако някои от дребните и средните в бизнеса оцелеят до догодина, може и да посрещнат предизборните данъчни облекчения, но без радост в душата и без желание да гласуват за когото и да е.


Откъде ще дойде над 4 на сто реален ръст на брутния вътрешен продукт, който премиерът обещава за 2000 г., също си остава трудноразгадаема тайна, чийто отговор не се крие в страниците на актуализираната програма. Новите демокрации в Източна Европа - Полша, Унгария и Чехия, през последните години постигнаха завиден икономически ръст благодарение на потока инвестиции от западни концерни, включително и в новоизградени предприятия. България продължава да е аутсайдер в привличането на чуждестранния капитал, като изключим изнесения от нея самата, който смело носи етикета офшорен.


В актуализираната правителствена програма се посочва още, че ще бъде оказана концентрирана институционална подкрепа на значителните инвестиционни намерения на стратегическите инвеститори. Само че подобна подкрепа създава единствено временна заетост, а не траен поминък за регионите, чакащи споменатите инвестиции. Временна, но достатъчна, за да свърши работата на кабинета в оставащата до края на мандата му една година. А за трайния поминък отсега да му мислят другите - например следващото правителство. Сегашното се ангажира да се справи с част от

огромната безработица

като обещава да разкрие 250 хиляди нови работни места в държавния и частния сектор. Кой го е упълномощил да говори от името на частния бизнес, програмата не казва. Може би уверенията са дошли от предприемачите, свързани със синята партия, които поне до изборите ще оцелеят. Във всеки случай щурмът срещу безработицата щял да започне с началото на редица инфраструктурни проекти, финансирани от чужбина и предимно от Европа. Ще се окажат ли верни тези сметки, направени преди още да са се изказали тези, които поръчват музиката, е друга тема. Засега правителството може да гарантира единствено работа на 60 хиляди души, които ще наеме пряко.


В инвестиционната си политика кабинетът щял да разчита и на собствени пари. Всъщност планираните вложения са на сума 4430 млрд. лв., като в тях са включени средства на бюджета, държавните предприятия и кредитите, които ще отпуснат търговските (но недържавни) банки. Поне 1 млрд. лв. за една година се очаквали да дойдат по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз и международните финансови институции. Няма спор че, ако все пак дойде, този паричен поток ще влее поне малко свежи сили в изтощената българска икономика. Съвсем сигурно е обаче, че това ще стане в онази нейна част, която е лично подвластна на мнозинството. Изглежда, затова правителствената програма не обяснява как да бъде разкъсан омагьосаният кръг, в който попадат

оскъдните спестявания

на българските граждани, и как с течение на времето те ще се превърнат в изгодна инвестиция.


Обещанието на кабинета Костов към банките е, че задължителните минимални резерви, които те заделят в БНБ, ще бъдат намалени, за да се улесни кредитирането. Точните параметри на предвижданите облекчения не са дадени, може би защото все още не са съгласувани с МВФ.


Експертите на правителството най-сетне са се сетили, че трябва да обърнат сериозно внимание и на другия основен посредник между спестителите и предприемачите - фондовата борса. Кой знае защо обаче те смятат, че оживлението на капиталовия пазар ще дойде в резултат единствено на подобряването на финансовото състояние на фирмите. Интересно как ще стане това, без да има оживление в икономиката? Добре, че поне се предвижда намаление на солените такси на Комисията по ценните книжа. Но пък никак не е добре, че конструкторите на новата правителствена политика са пропуснали да възложат надежди на портфейлните инвеститори, които най-лесно могат да притеглят инвестиции към българския капиталов пазар (ако въобще остане такъв).


Странно звучи и тезата на правителството, че повишаването на кредитния рейтинг на страната може да се постигне чрез подобряване на контактите с международните рейтингови агенции. Все едно, че те не знаят на какво дередже е българското стопанство или че очакват дребен рушвет, за да му дадат някой и друг плюс в рейтинга.


В програмата се говори доста и за създаването на

конкурентоспособно селско стопанство

Намеренията са дейността на фонд Земеделие да се разшири, а достъпът на селските стопани до неговите средства да се улесни. Вероятно тези дни някой ще каже и откъде ще дойде допълнителният кредитен ресурс за държавния фонд, който тази година финансира едва 10% от новата реколта пшеница. Ще каже и как земеделците ще получават заеми, след като нямат желаните от банките обезпечения.


Все пак хубаво звучи обещанието, че до края на правителствения мандат проточилата се кажи-речи десет години поземлена реформа ще бъде завършена. Има и намек, че при нужда ще се въвеждат защитни външнотърговски механизми за българските селскостопански стоки. Някъде на по-иско ниво ще се реши какви ще са те и въобще оправдани ли са подобни мераци по пътя на присъединяването ни към ЕС, и при положение че страната ни трябва да спазва редица споразумения, облекчаващи достъпа до нашите пазари на агресивни вносители от Евросъюза и страните от ЦЕФТА?


Премиерът Иван Костов подчерта, че до юли министрите му ще разработят конкретни планове, за да изпълнят своя дял от актуализираната правителствена програма. Остава обаче горчивото усещане, че и този път ще се действа на принципа: Което се обещава, не е необходимо да се даде веднага. Нито стагнация на икономиката ни е от вчера, нито безработицата и ниските доходи. Ако министрите досега не са намерили рецептата за тях, логичните обяснения са две - или са се откъснали от реалностите в страната, или не са в състояние да тълкуват и предвиждат развитието на тези реалности. При всички положения сравненията с 1997 г. не могат да се експлоатират и развяват като партийно знаме до безкрайност. Политическите дивиденти от стабилизацията се изчерпаха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във