Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ЗНАЕ КАКВО ДА ПРАВИ

Мартин Димитров е роден на 13.04.1977 г. завършва магистратура по международни икономически отношения в УНСС. Работил е по международни проекти в Института за пазарна икономика в партньорство с Европейския съюз, МВФ, Американската агенция за международно развитие. Сега е депутат от ОДС. Заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, наблюдател в Европейския парламент от 26 август 2005 година.

Г-н Димитров, каква е вашата оценка за последните анонсирани данъчни промени от страна на кабинета Станишев? Смятате ли, че управляващите ще спазят ангажимента си за намаляване на налозите от 2006 година?
- Обединението на между БСП, НДСВ и ДПС доведе до това, че данъчната политика на новото правителство е изключително неясна. Беше дадено само едно конкретно обещание - през бюджета да се преразпределят под 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава и че парите, които държавата отнема от гражданите и от бизнеса, трябва да са под 40% от БВП. Изчисленията, които заедно с колегите ми от ОДС направихме, сочат, че ако се спазят само обещанията на управляващите, дадени досега през медиите, преразпределението ще е около 42 процента. Става дума за намаляването на осигурителната тежест с 6% и за козметичните изменения на личните данъци, като се отчитат и нарастването на акцизите на горивата, цигарите и алкохола, увеличаването на разходите по сделките с недвижими имоти, както и други ефекти от допълнително облагане, свързани с нарастването на доходите заради инфлацията.
Но преразпределението на 2% повече от обещаното означава, че държавата ще събира около 800-900 млн. лв. повече от хората. Това е доход, отнет от всички нас. Или правителството ще вземе пари, които са били в нашия джоб.
Но вие попитахте от парламентарната трибуна Пламен Орешарски дали ще изпълни обещанието за преразпределение под 40% и той отговори утвърдително?
- Така е, но като икономист имам своите съмнения. Все пак важното е, че имам неговото обещание пред парламента - догодина ще го попитам как го е изпълнил.
Как ще коментирате съмненията на някои експерти, според които падането на осигурителната тежест с 6% няма да доведе до позитивни ефекти като увеличаване на заплатите на работниците или пък инвестиране на освободените ресурси в нови технологии?
- Многобройни са изследванията, които показват, че осигурителните вноски са най-тежкият квазиданък в момента. Те са около 43%, т.е. най-високият налог в момента. Проблемът е, че размерът на осигурителните вноски създава много сериозни стимули, за да се избягва плащането им. Проучване на Центъра за изследване на общественото мнение показва, че 59% от анкетираните крият частично или напълно осигуровките, които плащат. Изводът е, че има огромна сива икономика. По-ниската осигурителна тежест естествено ще стимулира плащанията. Но ако намалението на вноските е само от порядъка на 5-6%, ефектите няма да са главозамайващи. Точно затова, ОДС предложи намалението на осигурителната тежест да е 12.5-13%, за да може наистина да се почувстват позитивни промени.
Има обаче много сериозни неща, които правителството забравя. Управляващите като че ли не осъзнават, че неплащането на данъци също е разход за хората. Защото криенето в сивата икономика означава скъпи счетоводители, фалшиви фактури, евентуални санкции. Освен това финансирането от банковата система струва по-скъпо, когато част от официалните доходи не могат да бъдат легитимирани. Криенето на данъци даже изкривява отношенията между работодател и работник - те са повече на основа доверие, отколкото на чист професионализъм. Важно е също, че управителите и собствениците трябва да бъдат пряко ангажирани в работата на фирмата и да я контролират, тъй като чрез официалните документи това не може да се случи.
Обещанието на БСП беше да се въведе нулева ставка върху реинвестираната печалба - мярка, дала много добри резултати в икономиката на Естония. За сметка на това падат осигуровките - достатъчно малко, за да спечелят само работодателите. Какво е обяснението за странните данъчни метаморфози от политическа гледна точка?
- Сигурно е, че по-ниските данъчни вноски ще подобрят средата за бизнес в България и предприемачите ще печелят повече пари. При 5-6% намаление обаче това няма да се случи. Наистина има известни облекчения както за работодателите, така и за работниците. Но те са пренебрежимо малки. Истината е, че това е мярка от типа нещо е направено, но тя не е достатъчна.
Колкото до реинвестираната печалба, нулевата ставка наистина даде много добри резултати в Естония. Правителството обеща същото да се случи и в България, но сега мълчи. Защо, след като заради по-високия процент на преразпределение през БВП му остават 800-900 млн. лв., с които може да намали допълнително осигуровките или данък печалба?
Негласното оправдание са форсмажорните обстоятелства - необходимостта догодина бюджетът да поеме част от разходите за покриване на щетите от наводненията?
- Така е, винаги има оправдания да не се свърши работа - Европейският съюз, МВФ, войната в Ирак. Въпросът е, че има данъчни реформи, които трябва да се направят, независимо от обстоятелствата, за да дръпне икономиката напред.
Как гледате на решението на правителството за изпреварващо, шоково качване на акцизите на цигарите и алкохола?
- Против това решение съм. Първо, нарушава се принципът на предвидимост в средата за бизнес в страната. Беше обещано, че покачването на ставките ще стане постепенно, а сега се оказа, че то ще се случи изведнъж. На второ място, ще има много сериозно нарастване на контрабандата на цигари и алкохол. Това ще предизвика огромни загуби за Булгартабак. И ако то не бъде продадено бързо, в един момент ще се окаже, че никой няма да иска да го купи.
Мисля си, че по-уместната политика е да се спазва досега обещаният график на увеличаване на акцизите.
Освен това акцизите ще имат еднократен ефект през 2006 г. към нарастване на инфлацията с доста по-висок процент, в сравнение с тази година. Но размерът на инфлацията ще има значение по-късно, преди приемането на еврото - тогава трябва да се спазват по-ниски равнища.
Но нали НДСВ също забави предизборно скока на акцизите, така че от тази гледна точка 2005 г. практически е пропусната, защото ако покачването беше започнало от тази година, шокът през 2006-а и по-нататък нямаше да е толкова осезателен?
- Има такъв момент. Но сега оправданието на правителството е, че преди приемането на еврото трябва да се поддържа много ниска инфлация. Контрааргументът, който веднага мога да им дам е, че ако искат да поддържат по-ниска инфлация в даден период, увеличението на акцизите може да бъде компенсирано от намаляване на ставката по ДДС - нещо, което обещаваха всички партии, но за което също се мълчи. Така че има компенсиращи механизми, които могат да се използват.
Въпросът е дали ще водим политика, която да задвижи икономиката. Или ще търпим това темпо, при което българските доходи ще догонят европейските след няколко десетилетия.
Добрите европейски примери са Литва, Латвия, Естония, Ирландия. Тези страни с много ниски данъци имат много висок растеж и хората там живеят два пъти по-добре от средния българин.
Какви са вашите прогнози за нивото на чуждестранните инвестиции в страната през 2006 г., при положение че не се спазват доста от обещанията за по-благоприятен данъчен режим, които пряко влияят на този процес?
- Нивото на чуждестранните инвестиции ще се предопредели от средата за бизнес в страната. Примерно, Сърбия намали данък печалба до 10% именно за да привлече повече чуждестранни инвестиции. Ние все още изоставаме от средните европейски нива по чуждестранни инвестиции на глава от населението. Не бива да се заблуждаваме, че нямаме проблеми с привличането на външни капитали. Борбата за тях е много жестока, тя тепърва предстои и в нея наистина печели по-добрият. Много лоша реклама за България беше провалената сделка за Булгартабак, в която публично бяха разигравани доста престижни чуждестранни инвеститори.
Като говорим за бюджет, като че ли управляващите все още се лутат в търсене на приоритетите. Публично беше обявено, че ще се наливат повече пари в публични сфери като здравеопазване, образование, социален сектор и др. Бюджетната процедура е в твърде напреднала фаза, но все още не е ясно коя от всички тях ще влезе във фокуса на управленската щедрост?
- Преди да вземе властта, БСП имаше абсолютно неизпълнима програма. Това беше повече от ясно. Ще видите, че заплатите в бюджетната сфера няма да нараснат с 20 процента. Няма да нараснат и социалните разходи за здравеопазване, образование, пенсии и т.н. За да се случат всички тези неща, трябваха допълнително около 20 млрд. лева.
Сега в правителството са събрани партии с много различни програми. При това положение въпросът за приоритетите е много интересен. Всъщност правителството не знае какво да прави именно защото приоритетите на отделните партии са много различни. До такава степен, че може да се каже, че приоритети всъщност няма. Съществува само прословутото споразумение между трите политически сили, които те разгласиха непосредствено преди избора на кабинета. Но това е само един общ формален документ.
Възможно ли е приемането на бюджета да се осуети заради малкото време, което остава до изтичането на крайния срок за внасянето му в парламента?
- Времето наистина доста напредва. Изоставане има и във връзка с евроинтеграцията, и с необходимите реформи. Като евронаблюдател очаквам докладът на Европейската комисия за България да бъде доста негативен. Това правителство носи невероятна отговорност и трябва да я осъзнае. Ако не го направи - много лошо за всички нас.
Все пак има един положителен момент в работата на правителство. То се опитва отсега да мисли за след години и разбира приемането на еврото като важна своя задача. Все пак не трябва да се води политика на всяка цена - примерно като се натовари бизнесът с акцизи значително по-рано от необходимото.
Има ли индикации за възможни сериозни катаклизми във финансовата сфера?
- Непосредствената опасност е, че всяко закъснение на това правителство ще се отрази много лошо на европейската интеграция. По-дълбоките рискове за финансовата стабилност могат да се появят, ако управляващата коалиция започне да изпълнява опасната програма на БСП за неимоверно нарастване на разходите на хазната. Ако това започне да се случва, очаквам и финансови сътресения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във