Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИТЕЛСТВАТА СА АБОНИРАНИ ЗА ЕЖЕГОДНИ ЗЪРНЕНИ ПРОБЛЕМИ

Управлението на зърнения баланс се оказа задача, изискваща далеч по-висок коефициент за интелигентност от управлението на валутния резерв. Изминалата една година показа, че и сегашното правителството се затруднява да отмести двата основни препъни камъка, създали доста грижи на неговите предшественици - приватизацията и хляба на хората. Но докато за раздържавяването се повтаря тривиалната история - то просто не върви според очакванията, проблемът със зърното се прояви в съвсем нова светлина - излишък. Той обаче се оказа точно толкова опасен, колкото и недостигът, защото образува куп навързани една с друга неприятности - задръстване на пазара, нередовно обслужване на кредитите, липса на нови заеми, сгромолясване на цените на новата реколта. Така на хоризонта се очертават допълнителни разходи за бюджета и загуби за производителите, предизвикващи недоволството им.


Финалът ще бъде през септември, когато ще започне сеитбата. Тогава ще стане ясно колко милиони декари по-малко в сравнение с миналата година ще бъдат засети с хлебна пшеница. От сдружението на зърнопроизводителите твърдят, че разораните угари няма да са повече от 8 млн. декара, докато през 1997 г. площите са надхвърляли 12 млн. декара. Според по-оптимистичните прогнози тази есен ще бъдат засети 11 млн. декара. Заплашва ли ни това намаляване с недостиг на хлебно зърно в края на 1999 и началото на 2000 година? Едва ли. Държавата има сериозен резерв от пшеница - около 250 хил. т., който ще бъде поддържан и през следващата година.


Правителствените разчети


сочат, че дори и при слаба реколта през лятото на 1999 г. в хамбарите ще влязат около 1 млн. т хлебно зърно. А недостигът може да бъде покрит с внос - валутният резерв е напълно достатъчен, за да си позволим да похарчим 30-45 млн. щ. долара за внос на 200-300 хил. т пшеница, ако въобще имаме нужда от нея.


Пасиви обаче ще има. Те вече се понасят от производителите, от банките и от данъкоплатците и ще им тежат през следващата година. А защо се стигна до тях?


Неточното планиране


Днес е повече от ясно, че сметките за очакваните зърнени наличности след изкупуване на реколтата през юни 1997 г. са били неточни. Причината за неприятното явление е печално банална - недостоверни данни. Виновникът за това бе посочен бившето ръководство на НСИ. Крайният резултат също е известен - прекалено високи изкупни цени. Фирмите, които получиха гарантирани от ДФРР заеми от банките, бяха длъжни да изкупуват зърното по 231 хил. лв. (128.3 щ. долара) за тон. Освен това те нямаха право да го изнасят. Пък и не им бе изгодно, тъй като въпреки предупрежденията на МВФ върху експорта бе сложена 15% такса. Оказа се обаче, че изкупената пшеница е с около 500 хил. т повече от потребностите на вътрешния пазар. И тук бе допусната грешка, която доведе до всички по-нататъшни неприятности. В края на миналата година - докато складовите разходи все още не бяха повишили значително себестойността на пшеницата, правителството можеше да либерализира износа му. То обаче не предприе тази мярка, явно поради страха от възможен зърнен дефицит през зимата на 1998 година. В последна сметка заплахата се оказа призрачна, а причина за заблудата е неумението на земеделските чиновници да пресметнат зърнения баланс.


Но забраната за износ остана чак до началото на юни тази година. Тогава себестойността на един тон пшеница без ДДС обаче вече бе над 280 хил. лв. (155.6 щ. долара), което я правеше непродаваема на международните пазари.


Просрочията по зърнените кредити


Огромният излишък от зърно парализира възможността на фирмите да го пласират на пазара. А липсата на достатъчно приходи ги превърна в нередовни платци. Банките пък се сдобиха с нови лоши кредити, които с всеки изминал месец растат в геометрична прогресия.


В края на април 1998 г. просрочията по кредитите, гарантирани от ДФРР, бяха 25 млрд. лв., през май 49.2 млрд. лв., а месец по-късно надхвърлиха 67.3 млрд. лева. Простата сметка показва, че тази сума представлява 32.3% от всички заеми за изкупуване на пшеницата, гарантирани от ДФРР.


Зърнените кредити подпалиха хамбара


на повечето банки, откликнали на молбата на правителство през юни 1997 г. да подкрепят изкупуването.


В края на юни тази година просрочените вземания на ОББ са над 3.9 млрд. лв., на ЦКБ - над 1.5 млрд. лв., около 0.4 млрд. лв. - на ЕКСПРЕСБАНК, и близо 0.3 млрд. лв. на Общинска банка. Най-жестоко от зърнените заеми изгоря ДСК. В края на юни просрочените й вземания по главници са около 61.3 млрд. лв., или около 57.9% от отпуснатите кредити.


Нередовното погасяване на зърнените задължения изправи фирмите длъжници пред опасността от фалит. Кризисната ситуация пък предизвика екстрена среща между кредиторите и министъра на земеделието в края на май тази година. Тогава бе решено земеделското министерство да оправи зърнената каша, като изкупи излишъците и приватизира отделни части от Зърнени храни ЕАД. И процедурите заляха Държавен вестник.


Земеделското министерство обеща да изкупи около 250 хил. т зърно. Излишъците от пшеница на склад във фирмите длъжници през май бяха 524.5 хил. т, а в края на юни намаляха до 410 хил. т, тъй като за два месеца пазарът погълна над 100 хил. тона.


Отново бръкнаха в джоба на данъкоплатеца


Когато в средата на юни в. БАНКЕРЪ попита вицепремиера Александър Божков по какви цени държавата ще изкупи зърното от фирмите, той отговори лаконично: По пазарни! Логично бе да се направи изводът, че излишъците ще бъдат купени от държавата на цена не повече от 120 щ. долара (216 хил. лв.) за тон. Реалността обаче се оказа съвсем различна.


За изкупуването на над 250 хил. т зърно бяха заделени 80 млрд. лв., като за един тон бяха платени по 170 щ. долара (около 306 хил. лв.). Разликата от 50 щ. долара (около 80 хил. лв.на тон), или общо 20 млрд. лв., е за сметка на данъкоплатците. Ефектът от тази операция ще стане ясен в края на юли.


Въпреки жеста към неудачните търговци от банките информираха, че и след операцията след изкупуването има необслужени задължения по зърнените кредити. По предварителни данни те са около 26 млрд. лв.., а за покриването им ще трябва да бъде използвана държавната гаранция. Парите ще бъдат взети от ДФРР, с други думи - отново от бюджета. Така цялата зърнена кампания ще струва на данъкоплатците 46 млрд. лева.


Производителите се сблъскаха с условията на пазара


Банките, опарили се от зърнените кредити през миналата година, заявиха през юни, че няма да отпускат заеми на нередовни длъжници. Нещо повече, техните намерения са да отпуснат не повече от 125 млн. лв. за изкупуване на зърното през тази година. Но това финансиране ще е крайно недостатъчно за реколта 1998 г. от около 1.2 млн. тона.


Недостигът на средства в мелниците и зърнобазите и излишъкът от пшеница свалиха изкупната цена под очакваната от Министерството на земеделието - 100 щ. долара (180 хил. лв.) за тон. По информация на в. БАНКЕРЪ на някои места зърното се изкупува по 80.6 щ. долара (145 хил. лв.) за тон. Според прогнози на експерти масовите сделки ще се сключват на цени между 86.1 щ. долара (155 хил. лв.) и 88.9 щ. долара (160 хил. лв.) за тон.


Усетилите сладостта на високите изкупни цени от миналата година - 128.3 щ. долара (231 хил. лв.), производители веднага протестираха. В началото на юли те дори заплашиха, че ще засипят някои железопътни прелези със зърно. Производителите настояват за нереалистично високата при сегашната ситуация минимална цена от 200 хил. лв. за тон. Поучено от горчивия си опит от миналата и тази година, този път правителството отказа да администрира цените. И сега производители и мелници са поставени в чисто пазарна ситуация, в която търсенето и предлагането ще определят цените.

Facebook logo
Бъдете с нас и във