Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАВИЛАТА ЗА ИЗБОРИТЕ ЩЕ РАЗТЪРСЯТ ПАРЛАМЕНТА

От двата политически закона, които трябва да бъдат приети преди началото на предизборната кампания, всички наблюдатели единодушно определяха като по-консенсусен закона за политическите партии. Но след като и той предизвика поне два сериозни скандала в пленарната зала, а второто му четене погълна близо три седмици от времето на депутатите, то при гледането на новия избирателен закон вероятно ще се тресе цялата сграда на съединението.
Измененията, които мнозинството предлага, отдавна са практика в другите държави, само че за много от нашите политици те са прекалено неудобни. Документът не предвижда драстични промени в начина на провеждане на парламентарните избори. Затова пък е наблегнато на няколко дреболии, които не променят философията на политическото представителство, но със сигурност ще лишат доста фантомни партии от удоволствието да гастролират във всяка предизборна кампания. Целта е най-после да се сложи край на практиката за правото да управлява държавата да се състезава куцо и сакато. Шоузвезди като Кире-либерало и Кака Сийка-орлицата вече няма да могат да облъчват с неповторимите си изяви българските гласоподаватели. Това със сигурност обаче ще спести на данъкоплатците сериозни суми.
Достъп до голямото политическо шоу този път ще имат само ограничен брой партии. Това са всички, които в момента имат свои парламентарни групи - СДС, БСП, НС и БЕЛ. Към тях ще се присъединят и тези, които въпреки че не са успели да сформират свой самостоятелен отбор в сегашното Народно събрание, на последните избори са получили над 1% подкрепа. Някои от тях - като ДПС и БББ, и сега имат свои депутати - други като Федерация царство България и БКП на Владимир Спасов, не прескочиха бариерата.
Останалите желаещи, които не покриват критериите, но имат самочувствието на бъдещи държавници, ще трябва да съберат 10 хиляди подписа от свои симпатизанти. Според авторите на проектозакона така ще се прекрати традицията да се харчат пари от държавната хазна за предизборни изяви на формации, които после не могат да спечелят и един глас. През 1997 г. например Партията на демократичните промени, БЗНС-Никола Петков в СДС, Съюзът на българските общности и Народната партия не получиха подкрепата дори на собствените си лидери.
Точно това условие обаче се очаква да предизвика и най-сериозната съпротива. Истинските причини за недоволството не са в самия принцип, срещу който на практика няма сериозни доводи. Това, което плаши лидерите на крехките партии и техните патрони и поддръжници в парламента, е предвидената прецизна процедура, непозволяваща свободни фалшификации с избирателните списъци. Подписите ще се полагат върху специална бланка в присъствието на представител от районната избирателна комисия. През тази цедка ще трябва да минат ВМРО, за които социолозите прогнозират, че това няма да е проблем, новата партия на ген. Богомил Бонев, за която нещата не са толкова сигурни, и Демократичният алианс на Константин Тренчев, който вече покани за водач на кампанията Ренета Инджова.
Далеч по-малко прения ще предизвика предложението да се запазят цветните бюлетини, като предимство при получаването на всеки цвят да имат тези, които са се явявали с него на предишните избори. Синята и червената ще си поделят СДС и БСП, а за оранжевата и зелената ще се състезават нови кандидати. С оранжевата през 1997 г. беше коалиция ОНС, но този път такава няма да има. Със зелената пък в 38-ото Народно събрание долетяха лястовиците на Александър Томов, макар тогава те още да не бяха регистрирани като партия, а по-скоро като движение или коалиция.
В пленарната зала ДПС ще предложи освен с цветове, бюлетините да са и номерирани. Мнозинството от депутатите обаче не е готово да подкрепи тази идея.
Много протести вече събра и предложението на вносителите на законопроекта всяка партия сама да поръчва броя и да заплаща бюлетините си. По този начин държавният бюджет ще се освободи от задължението да финансира над 7 милиона бюлетини, огромна част от които се поръчват само за повдигане на имиджа. Занапред политическите организации ще трябва сами да поемат и голяма част от предизборните си харчове. Ще могат да им помагат с дарения физически и юридически лица, но не и дружества, в които има повече от 50% държавно или общинско участие. Абсолютно ще се забрани и финансирането от чужбина или от фирми с чуждестранно участие. Дори и плакатите този път ще е необходимо да бъдат отпечатани в България.
Сигурно ще се запази възможността за депутатско място да кандидатстват и независими кандидати. За да се превърне мечтата им в реалност, те ще трябва да съберат гласове, равни на районната избирателна квота. С други думи, подкрепилите ги избиратели да са поне толкова, колкото и за всеки бъдещ депутат от партийните листи. Натрупаните гласове в повече просто ще изгарят, тъй като не съществува вариант те да се разпределят върху други подобни ентусиасти.
Новост за изборната практика в България вероятно ще има при съобщаването на прогнозните резултати. Досега агенциите, които ги подготвяха, бяха задължени да чакат ЦИК (Централната избирателна комисия) да обяви края на изборния ден. Ако предложението на вносителите бъде прието, първите прогнозни резултати ще се оповестяват още в 19 часа, без да се чака затварянето на всички избирателни пунктове. Освен това за първи път от 1990 г. насам гласуването няма да се отбелязва в личните документи на гражданите. Ще се гласува само по постоянната адресна регистрация.
Подкрепяният от управляващото мнозинство проектодокумент предвижда кандидатдепутатските листи да не могат да се променят след регистрирането им в съда, освен в случаи на смърт или трайна невъзможност за изпълнение на задълженията. Изключение от това правило е предвидено единствено за кандидати, чиито имена се окажат в списъците на сътрудниците на Държавна сигурност и партийното ръководство реши да ги извади от своите кандидат-листи. За да бъде избирателният закон съобразен с различните ситуации, които може да провокират списъците на ДС, окончателното му приемане ще стане едва след като парламентът гласува промените в Закона за достъп до архивите на бившите разузнавателни служби, съобщи за в.БАНКЕРЪ синият депутат Методи Андреев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във